Законопроект за изменение и допълнение на ЗАПСП дефинира режима на ползване и статута на осиротелите произведения

ЗаконопроектНа 30/12/2014 Министерски съвет е внесъл в Народното събрание  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Законопроектът е разглеждан на първо четене от Наодното събрание и приет на 30.01.2015г.

Според законопроекта в ЗАПСП се  създава се раздел ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОСИРОТЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗВУКОЗАПИСИ

Законът дефинира, че произведение или звукозапис се считат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или, в случай че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението им въпреки провеждането на щателно и документирано издирване.

Измененията се налагат от приемането на  изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения.

Според мотивите към законопроекта:

Към настоящия момент Европейската комисия е стартирала Процедура за нарушение No 2014/0496 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз – нетранспониране в срок на горепосочената Директива. Директивата трябваше да бъде въведена до 29 октомври 2014 г., в изпълнение на което законопроект с текст, аналогичен на приложения към настоящите мотиви, бе одобрен от Министерския съвет с Решение No 296 от 14 май 2014 г. и внесен в 42-ото Народно събрание, но не бе включен в дневния му ред.

Необходимостта от измененията е продиктувана от обстоятелството, че в последните години общодостъпните библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи и институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио- и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и предоставяне на достъп до тях на широк кръг от лица. Както общностното законодателство, така и Законът за авторското право и сродните му права разглеждат тези действия като форми на използване, за извършването на които е необходимо съгласие на съответния правоносител. Същевременно в колекциите на посочените институции се съхраняват голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение, с оглед на което традиционният подход за предоставяне на съгласие за извършване на горепосочените действия е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, както и за създаване на европейски и национални цифрови библиотеки и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации. За преодоляване на това затруднение и с цел да се гарантира общественият интерес и достъпът на широк кръг лица до тези обекти е приета Директивата и е разработен настоящият проект на закон.