Основната разпоредба, имаща връзка с разширяване на Европейския съюз е, че всички съществуващи заявления за регистрация на марка на Общността и вече регистрирани европейски марки автоматично се разширяват и за новите страни членки, без да е необходима каквато и да е допълнителна намеса от страна на OHIM, други компетентни органи или притежатели на права. Тази […]
Основната разпоредба, имаща връзка с разширяване на Европейския съюз е, че всички съществуващи заявления за регистрация на марка на Общността и вече регистрирани европейски марки автоматично се разширяват и за новите страни членки, без да е необходима каквато и да е допълнителна намеса от страна на OHIM, други компетентни органи или притежатели на права.
Тази практика гарантира, че правата имат еднакво действие на територията на целия ЕС и отговарят на фундаменталния принцип за единен характер на европейската търговска марка.
Заявления за регистрация на европейски марки, подадени преди датата на присъединяване на съответната нова страна членка, може да не бъдат отхвърляни поради абсолютно основание, което става приложимо в следствие на присъединяването. С други думи, ако заявената търговска марка на Общността е неотличителна, описателна, генерична, заблуждаваща или противоречи на обществения ред или добрите нрави, на езика или територията на новата страна членка, то тя няма да бъде отхвърлена, ако датата на заявяване е по-ранна от тази на присъединяването на държавата към ЕС. За заявленията, подадени след присъединяването, абсолютните основания за отказ се прилагат нормално. Правилото важи дори когато приоритетът предхожда присъединяването, тъй като приоритетът не защитава заявителя от промени в законодателството.
Общото правило, касаещо опозиции и отмяна на марка на Общността е, че заявлението не може да бъде оспорено или обявено за невалидно въз основа на по-ранно национално право в нова страна членка на ЕС (чл. 165(4)(b)CTMR).
Това не се отнася за заявления за регистрация на европейски марки, подадени след датата на присъединяване, които могат да бъдат отхвърлени или заличени, при условие че по-ранното национално право, съществуващо в нова страна членка, е ‘по-ранно’, когато се сравнят датите на заявяване и приоритет.
Чл. 165(3) посочва изключение от това правило, според което заявление за европейска марка, подадено в рамките на шестте месеца, предхождащи датата на присъединяване, може да бъде оспорено чрез опозиция, основаваща се на национално право, което съществува в новата страна членка, при условие че това право има по-ранна дата на заявяване или приоритет и е придобито добросъвестно. Тук, от решаващо значение е датата на заявяване, а не на приоритет. Изключението се отнася само за опозициите срещу регистрация на марка на Общността и не е приложимо за отмяна, дължаща се на относителни основания за отказ.
Източник: Alicante news