ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКРИЛАТА НА ТЪРГОВСКА МАРКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

През март 2013 Европейската комисия, публикува предложения за изменение на  ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕИО) и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността. Предложенията съдържат множество промени, които до голяма степен ще афектират цялостния режим за […]

ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО - Аглика ИвановаПрез март 2013 Европейската комисия, публикува предложения за изменение на  ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕИО) и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността.

Предложенията съдържат множество промени, които до голяма степен ще афектират цялостния режим за регистрация, поддържане и правоприлагане на търговски марки на територията на Европейския съюз.

Фактът, че се изменя, както регламентът за марка на общността, така и хармонизиращата първа директива, води до извода, че се цели цялостна промяна на режима, както на  общностно, така и на националнониво.

В този смисъл е и обосноваването на необходимостта от промените, направено от Комисията при представянето им на 27.03.2013. Посочва се, че сред основните причини са – остарялото вече законодателство и необходимостта от по-голямо сближаване и хармонизиране на действащите режими, регулиращи търговските марки на територията на съюза. Целта, която следва да се постигне с предложените измененията е дефинирана както следва:

  • да се уеднаквят и хармонизират процедурите за регистрация, включително на ниво – страни членки, като системата за регистрация на марка на общността се ползва като модел;
  • да се модернизира съществуващото законодателство и да се увеличи законодателната сигурност, като се премахнат съществуващи неясноти, като се изяснят правата, предоставяни чрез регистрацията на търговска марка с оглед техния обхват и ограничения и като се инкорпорира съществуващата вече практика по правоприлагане и тълкуване на закона на Европейския съд;
  • да се подобрят средствата и способите за борба с фалшивите стоки в режим транзит, преминаващи територията на ЕС;
  • да се фасилитира кооперирането между  OHIM и националните ведомства с цел уеднаквяване на практиката и развиване на общи / съвместни инструменти;

В този контекст е интересна статистиката, която предоставя сайтът на Европейската комисия относно валидните и действащи търговски марки на територията на ЕС, а именно:

– на територията на ЕС годишно се заявяват 540 000 марки (данни 2011г.):

– 105 000 са заявките за марки на Общността – CTM пред OHIM

– 435 000 са национални заявки в страните членки;

– към март 2013г. на територията на ЕС са регистрирани 9,8 милиона търговски марки, от които 10% са марки на Общността и 90% национални марки в националните ведомства.

Така като цяло според статистиката по-голямата част от марки, които ще бъдат засегнати от промяната са именно националните марки, регистрирани на териториите на отделните страни членки.

В най-общ план предложението предвижда следните конкретни промени:

  • Ще се заплаща заявителски такса за марка за един клас, а не за три, както е в момента при заявката за марка на Общността и в много национални ведомства сред, които и българското. Предвижда се таксите за заявка за марка на Общността да се изменят както следва: – заявка за 1 клас 775 EUR, за 2 класа 825 EUR и за 3 – 900 EUR. Как ще се изменят таксите в националните ведомства ще е въпрос на конкретно решение, но ще трябва да се спази нововъвеждащия се принцип, който цели намаляване на таксите и по-голяма достъпност до системата. Още повече ще се стимулират заявителите да подават по-ограничени в обхват заявки, за реално необходимите им стоки и услуги.
  • Предвижда се въвеждане на нова терминология – Марката на Общността ще се измени на реално станалото популярно вече на практика наименование Европейска марка. Името на OHIM ще се промени на European Union Trade Marks and Designs Agency – Агенция за търговски марки и дизайн на ЕС.
  • Търговски марки, заявени на чужд за Европейския съюз език ще бъдат отказвани на абсолютни основания, ако в превод на езиците на съюза имат описателно значение. Според някой критици на поправката това ще доведе до стесняване на възможността за избор на марка, тъй като има познати между 6000-7000 езика, но в същото време изменението е напълно в синхрон с пълната глобализация, към коя то се стреми обществото ни.  В подкрепа на изменението бихме искали да цитираме съществуваща според нас порочни и вече очевидно остаряла практика на Патентно ведомство на РБългария и АССГ – допускат се до регистрация имена като ХАМОН за клас 29, което е известен испански деликатес,UNT за стоката „масло“, което на румънски означава именно „масло“ (според решение на АССГ марката дори да означава „масло“и да е регистрирана за „масло“това не е проблем след като в България малцина разбират Румънски!).
  • Към абсолютните основания за отказ се предвижда добавянето на налични, противопоставими по-ранн географски означения, указания за произход, защитени традиционни наименования на имена и традиционни храни, защитени сортове растения.
  • Предвижда се всички национални системи за регистрация на търговски марки да преминат от експертизно към опозиционно производство. Все още в ЕС 12 държави не са преминали към опозиционна система.
  • Към основанията за подаване на опозиция на марка на Общността се добавя и форма на недобросъвестно заявяване – когато марката може да бъде объркана с по-ранна марка, защитена извън територията на ЕС. За националните системи се предвижда въвеждане на същото основание, но освен държави извън ЕС са добавени и други държави и в рамките на ЕС.
  • Предвижда се въвеждане на категорията сертификатни марки, които ще могат да се регистрират пред OHIM. В момента  OHIM приема само индивидуални и колективни марки.
  • Правилото, че името може да се използва независимо, че има сходна/ идентична търговска марка ще остане в сила само за собствените имена, не и за имената на юридически лица. Така притежател на търговска марка може да забрани използване на фирмено наименование, ако се използва за идентифициране на стоки и услуги. Изменението е логично и отговаря на реалността, докато не може да промениш собственото си име (или подобна принуда би нарушила гражданските ти права), то търговското дружество следва да подхожда внимателно към избора на име и има възможността при необходимост да го измени с цел защита на лоялната конкуренция и правилата на търговия.
  • Притежателят на марка ще може да забрани и използване на марката в сравнителна реклама, ако не са спазени изискванията на Директива 2006/114/ECза подвеждащата и сравнителната реклама.
  • Предвижда се да отпадне на изискването заявената марка да трябва да може да бъде представена графично, за целите на регистрацията. С това се цели по-голяма гъвкавост при допускането на заявки за нетрадиционни марки, като аромат, звук и други, но в същото време следва да бъдат изградени точни правила към формалните изисквания към подобни марки, тъй като все пак те следва да могат лесно да се разпознават и възприемат от трети лица и правоприлагащи органи.
  • Отпада възможността марки на Общността /Европейски марки да се заявяват чрез националните ведомства, което най-вероятно е продиктувано от реалната липса на ползватели на тази процедура при всички налични модерни комуникационни средства и възможно електронно подаване на заявки пред OHIM.
  • Отпада възможността заявените марки на Общността /Европейски марки да се заплащат до месец след заявката. Новото правило, което се предлага е за едновременно заплащане на таксата при или преди заявяване. Може би правилото ще спести и улесни администрирането на марките, но може да затрудни самите заявители, тъй като при едно едновременно плащане при заявяване по банков път може да има забавяне в превода на сумата, както и практическа невъзможност двете да станат едновременно – при заявяване в неработен за банките час или ден например. Предполагаме, че се цели поощряване на разплащане с кредитни карти и сметки на представителите в  OHIM.
  • Решението на Европейския съд, известно като IP Translator (C-307/10),ще бъде официално кодифицирано – заявените стоки и услуги се четат буквално, като посочването на заглавието на класа не води до закрила над всички стоки /услуги от него.
  • Предвижда се промяна в процедурата по подаване на възражения на абсолютни основания – докато до момента  OHIM приема възражения в срок от два месеца от дата на публикация на марката, това ще се промени и възражения ще могат да се подават по всяко врече преди наличие на решение за регистрация или по подадена опозиция.
  • По време на процедура по опозиция, ако заявителят поиска опонента да докаже реално използване, то срокът от пет години ще се изчислява от датата на заявяване на марката, обект на опозиция, а не от датата на публикацията. Тази промяна ще даде по-голяма сигурност у заявителите, които ще могат да преценяват кога и дали да заявят  една марка, включително в контекста на това дали възможно противопоставимите марки са ползвани или не.
  • Неизползването на по-ранната марка следва да се въведе и като аргумент за защита и в процедура по заличаване на марка, когато заличаването е на основание по-ранна  сходна/идентична марка.
  • Съдилищата, компетентни да разглеждат дела за нарушение на марки на Общността /Европейски марки ще бъдат задължени при наличие на насрещен иск за заличаване/отмяна на процесната марка да уведомяват OHIM. В случай, че пред OHIM има вече образувана идентична процедура, делото пред съда следва да се спре.
  • Предвижда се забрана на внос на стоки, за които се счита, че са фалшиви, дори, ако е за целите на „лична употреба“, ако доставчикът им развива търговска дейност с тях. Целта е да се ограничи закупуването на фалшиви стоки от крайни потребители по интернет.
  • В духа на решенията на Европейския съд по делата Nokia и Philips (C-495/09 и  C-446/09) правопритежателите ще имат правото да спират и задържат и стки, преминаващи през територията на ЕС в режим транзит, дори, ако стоките не са предназначени за територията на съюза.
  •  Притежателите на марки ще могат да забранят и дистрибуцията на етикети и опаковки, ако може да се направи обосновано предположение, че те ще бъдат използвани във връзка със стоки.
  • По отношение на националното законодателство се предвижда да бъде задължително процедурите по опозиция, заличаване и отмяна на марка да се провеждат пред съответните ведомства, а не пред съд например.

Изброените по-горе изменения не са изчерпателни, но илюстрират основни насоки, в които се предвиждат промени в системата за регистрация на Европейска марка и националните системи на страните членки.

Изводът, който може да се направи от предложенията за промяна в Регламнта и Директивата е, че хармонизацията в системите на регистрация на Европейска марка и националните системи е основен приоритет. Сред основни изменения в тази насока е въвеждането на хармонизирана система при определяне на таксите, хармонизиране на регистрационната система чрез преминаване на всички страни членки към опозиционна система, уеднаквяване на абсолютните и относителни основания за отказ.

Уеднаквяването на процедурните правила и материалните закони на територията на ЕС и хармонизирането им с режима на регистрация на Европейска марка цели да реши основен проблем, пред който бе изправен бизнесът до сега, а именно еднакви права (върху марка) се придобиваха при различни законови режими (национален или общностен), което очевидно създаваше неравенство пред закона. В тази връзка повтаряща се практика бе една и съща марка да получи отказ по едната система, но регистрация по другата и ако заявителите са различни субекти – конфликтът е очевиден (в много случаи експертизата на българско патентно ведомство проявява по-различни виждания за прилагане на абсолютните основания за отказ – марка Милано за клас 20 се отказва от Патентно ведомство на българска компания, но OHIM я регистрират в последствие на чуждестранно юридическо лице, респективно като марка на Общността тя действа и в България!).

Планирано е промените в Регламента и Директивата да влезнат в сила през пролетта на 2014-та. След влизането в сила ма Директивата страните-членки ще имат 2 години за въвеждане на промените, които тя предвижда в националните си законодателства.

 

 

Автор: адв. Аглика Иванова, Партньор в консултантска агенция IP Consulting

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането и специални интереси в областта на закрилата на търговски марки и дизайни на Общността.

За повече информация относно марката на Общността: www.ipconsulting.eu