Интелектуална собственост е всичко онова,което се отнася до творенията на човешкия ум, върху които определени по закон собственици получават изключителни права .
Правата на интелектуална собственост са защитите, предоставени на създателите на интелектуална собственост, които включват търговски марки, авторско право, патенти, права върху промишлен дизайн, а в някои юрисдикции (като България) и търговската тайна. Художествени произведения, включително музика и литература, както и открития, изобретения, думи, фрази, символи и дизайни могат да бъдат защитени като интелектуална собственост.
Интелектуалната собственост се дели на две големи области: индустриална собственост и художествена собственост. Индустриалната собственост се отнася основно към патентите за изобретения, полезните модели, търговските марки, географските означения , защитени наименования за произход и традиционни рецепти, промишления дизайн, новите сортоеве растения и породи животни, топология на интегралните схеми и други обекти на интелектуална собственост, приложими в индустрията. Художествената собственост включва собствеността върху произведенията на литературата, науката и изкуствата, аудио-визуални произведения, произведения в областта на архитектурата, фотографията, компютърните програми и авторски изпълнения.
Според Наказателния кодекс на Република България нарушаването на правата на интелектуална собственост се счита за престъпление.
В раздел седми на НК са описани престъпленията против интелектуалната собственост. Разделът обхваща престъпленията, описани в чл.172а до чл.174 включително.
През лятото на тази година бе променен чл.172Б,ал.3 от раздел VII на НК(Престъпления против интелектуалната собственост).
Съгласно формулировката на текста от 2006г. се счита че:,,Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата ,независимо чия собственост е,и се унищожава’’.
Промяната на текста е публикувана в брой шестдесет и седем на Държавен вестник от 04.08 от 2023.
Новият текст гласи следното:,, Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата’’.
Чл. 172б. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.
Разликата в двата текста се отнася до собствеността. В първият случай е без значение на кого е предмета на престъплението. Той се конфискува в полза на държавата и бива унищожен.
Във вторият случай обаче предметът може да бъде взет в полза на държавата само и единствено ако е собственост на дееца,извършил престъплението.
Това стеснява обхвата на възможността за конфискация на предмета на престъплението и му придава условие,за да може изземването да бъде факт.
Промяната на чл.172Б, ал.3 идва със Законопроекта за изменение и допълнение на НК. Причините за създаване на законопроекта са изтъкнати в мотивите към него. Една от тях е твърдението,че престъпленията против интелектуалната собственост следва да се възприемат като деяния с висока степен на обществена опасност.Самият законопроект също така отговаря на отправените към държавата ни критики по Раздел ,,Специален 301’’ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.
Защо обаче се налага изменянето на чл.172Б,ал.3 от НК? Този отговор дават отново мотивите към горепосочени проект. Съгласно тях е възможно в някои случаи несправедливо отнемане на предмета на престъплението,като например да бъдат засегнати права на трети лица ,добросъвестно придобили пиратски произведения(в това число и възмездно). Важно е да се посочи че предметите могат да имат и определена полезност- като това да служат за създаването на допълнителни защити или за обучения с оглед разпознаване на пиратски копия. Това е и причината да се предложи новата промяна ,а именно- предметът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в съответствие с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл.53,ал.1 от НК. В мотивите е споменато също така че новия текст може да има положителен ефект,както и че ще следва заложените цели в законопроекта.
автор: Йоана Трифонова
За сведение:
Раздел VII.
Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.
(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1 и получаване на материална облага.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля 70 минимални работни заплати и обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 – 3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.
(5) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 3 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.
(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.
Чл. 172б. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.
Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.
(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.
Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.