Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година

регламентза прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността [1], изменен с Регламент (ЕО) № 3288/94[2] , и по-специално член 140 от него,
като има предвид, че с Регламент (ЕО) № 40/94 (наричан по-долу „Регламент“) се създава нова система от марки, която позволява да се получи марка, която да има действие на цялата територия на Общността, като се подаде заявка до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), наричана по-долу „Службата“;
като има предвид, че за тази цел регламентът съдържа необходимите разпоредби относно реда за регистрация на марката на Общността, както и администрирането на марките на Общността, реда за обжалване на решенията на Службата и реда за отмяна или обявяване на недействителност на дадена марка на Общността;
като има предвид, че член 140 от регламента гласи, че условията за прилагане на регламента се приемат с регламент за прилагане;
като има предвид, че регламентът за приложение следва да се приеме по реда на член 141 от регламента;
като има предвид, че настоящият регламент за прилагане съответно урежда необходимите правила за изпълнение на разпоредбите на регламента относно марката на Общността;
като има предвид, че тези правила трябва да гарантират правилното и ефикасно протичане на процедурите пред Службата;
като има предвид, че съгласно член 116, параграф 1 от регламента всички съставни елементи за заявка за марка на Общността, така както тя е описана в член 26, параграф 1, и всякаква друга информация, чието публикуване се предписва с настоящия регламент за прилагане, следва да се публикуват на всички официални езици на Общността;
като има предвид, че не е необходимо самата марка, имена, адреси, дати и друга подобна информация да се превеждат и публикуват на всички официални езици на Общността;
като има предвид, че Службата трябва да изготви стандартни формуляри за процедурите пред нея на всички официални езици на Общността;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са съобразени със становището на учредения по силата на член 141 от регламента комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Правилата за прилагане на регламента са, както следва:

ДЯЛ I

РЕД ЗА ПОДАВАНЕ

Правило 1

Съдържание на заявката

1. Заявката за марка на Общността трябва да съдържа:
а) искане за регистрация на марката като марка на Общността;
б) име, адрес и националност на заявителя, и държавата, на чиято територия е постоянният адрес, седалището или предприятието на заявителя. Физическите лица трябва да се посочват с тяхното/техните фамилно/и и собствено/и име/на. Юридическите лица, както и лицата, визирани в член 3 от регламента, са посочени с официалното си наименование, евентуално с придобилото публичност съкращение; необходимо е също така да бъде посочено законодателството на държавата, под чиято юрисдикция се намират те. Евентуално могат да бъдат посочени техният телеграфен адрес, телексен, телефонен и факс номер и всяка друга информация, необходима за осъществяване на телекомуникационна връзка. Желателно е да се посочва само един адрес на заявителя; в случай, че са посочени няколко адреса, единствен се взима под внимание адресът, поставен на първо място, освен ако заявителят е посочил един от тези адреси като служебен адрес;
в) списък на стоките и услугите, за които се отнася заявката за регистрация на марката, в съответствие с правило 2;
г) изображение на марката в съответствие с правило 3;
д) ако заявителят е определил свой представител, името и служебния адрес на същия, в съответствие с буква б); ако представителят има няколко служебни адреса или ако заявителят е посочил няколко представители, имащи различни служебни адреси, в заявката трябва да се посочи кой адрес следва да се използва като служебен адрес; в случай, че липсва такова уточнение, за служебен адрес се счита единствено посоченият на първо място адрес;
е) ако се претендира приоритетът на предходна заявка, съгласно член 30 от регламента, съответна декларация, в която се упоменава датата, на която е направена тази заявка, и държавата, в която или за която тя е подадена;
ж) ако се претендира изложбен приоритет, съгласно член 33 от регламента, съответна декларация, в която се упоменава наименованието на изложбата и датата на първото представяне на стоките и услугите;
з) ако съгласно член 34 от регламента се претендира наличието на една или няколко по-ранни марки, регистрирани в дадена държава-членка, включително на марка, регистрирана на територията на Бенелюкс или регистрирана по силата на международни договорености, валидни в дадена държава-членка (наричана по-долу „регистрирана по-ранна марка“ в съответствие с изискванията на член 34 от регламента), необходима е съответна декларация, в която да се посочва държавата-членка или държавите-членки, в които или за които е регистрирана по-ранната марка, датата, на която съответната регистрация е придобила юридическа сила, регистрационният номер и стоките и услугите, за които марката е регистрирана;
и) където това е необходимо, декларация, указваща, че заявката е за регистрация на колективна марка на Общността в съответствие с член 64 от регламента;
й) уточнение на езика, на който е подадена заявката, и на втория език в съответствие с член 115, параграф 3 от регламента;
к) подпис на заявителя или на негов представител.
2. Заявката за колективна марка на Общността може да включва условията за използването ?.
3. Заявката може да съдържа декларация на заявителя, съгласно която той се отказва от изключителни права върху даден елемент на марката, който няма отличителен характер и който трябва да бъде посочен от заявителя.
4. Ако има няколко заявителя, желателно е в заявката да бъде посочен само един заявител или представител в качеството на общ представител.

Правило 2

Списък на стоките и услугите

1. При класифицирането на стоките и услугите се прилага общата класификация, предвидена в член 1 от Договора от Ница относно международната класификация на стоки и услуги за целите на регистрацията на марките от 15 юни 1957 г., със съответните изменения.
2. Списъкът на стоките и услугите трябва да бъде съставен така, че ясно да посочва тяхното естество и да даде възможност всяка стока и услуга да бъде включена само в един от класовете, съдържащи се в Класификацията от Ница.
3. Стоките и услугите като правило следва да се групират, като се използва моделът на Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа, към който принадлежи въпросната група стоки или услуги, и същевременно следва реда на представяне в самата класификация.
4. Класификацията на стоките и услугите се извършва изключително за административни цели. Ето защо, определени стоки и услуги не следва да се разглеждат като подобни поради факта, че попадат в един и същи клас на Класификацията от Ница и не могат да се считат за различаващи се една от друга въз основа на това, че попадат в различни класове на тази класификация.

Правило 3

Изображение на марката

1. В случай, че заявителят няма специални предпочитания по отношение на графичното изображение и цвета на марката, същата следва да бъде представена в заявката в стандартен вида, например с букви, цифри, препинателни знаци, написани с печатна машина. Тя може да съдържа главни и малки букви и се публикува и регистрира от Службата в същия вид.
2. В случаите извън предвидените в параграф 1, марката се изобразява на отделен лист, приложен към заявката. Този лист не трябва да превишава по размери формата DIN A4 (29,7 cm ? 21 cm), като използваната за изображението повърхност (печатно поле) не трябва да надхвърля 26,2 cm ? 17 cm. Отляво следва да се предвиди поле, отстоящо на минимум 2,5 cm от края на листа. Ако точното местоположение на марката не е известно, то следва да се укаже със забележката „горе“ върху всяко изображение. Изображението на марката трябва да бъде с такова качество, че да позволява нейното умаляване или уголемяване до размер, не по-голям от 8 cm широчина и 16 cm височина за публикуване в Бюлетина с марките на Общността. Същевременно върху отделния лист, който следва да се депозира в четири екземпляра, трябва да са указани името и адресът на заявителя.
3. В случаите, в които се прилага параграф 2, това изрично трябва да е упоменато в заявката. Същата може да съдържа описание на марката.
4. Ако се заявява регистрацията на триизмерна марка, това изрично се упоменава в заявката. Изображението представлява фотокопие или графично изображение на марката. То може да включва до шест различни пространствени перспективи на марката.
5. Ако се заявява регистрация на цветно изображение, това изрично се упоменава в заявката. Цветовете, от които е съставена марката, също трябва да се посочат. Предвиденото в параграф 2 изображение трябва да включва цветно изображение на марката.
6. Председателят на Службата може да реши, че във връзка с изискванията на параграф 2 изображението на марката може да бъде включено в текстовата част на самата заявка, а не в отделен лист, и че копията от изображението могат да бъдат по-малко от четири на брой.

Правило 4

Такси при подаването на заявката

Таксата при подаване на заявката включва:
а) една основна такса;
и
б) такса за всеки клас извън първите три, към който принадлежат стоките и услугите съгласно правило 2.

Правило 5

Подаване на заявката

1. Службата отбелязва върху документите, от които е съставена заявката, датата на получаване и входящия номер на заявката. Тя е длъжно веднага да издаде на заявителя разписка, която трябва да включва поне входящия номер, изображение, описание или друго идентифициращо марката средство, естеството и броя на документите, както и датата на получаване на заявката.
2. В случай, че заявката е подадена в централното бюро по индустриалната собственост на дадена държава-членка или в Службата за марките на Бенелюкс, в съответствие с член 25 от регламента съответното бюро по регистрацията трябва да номерира с арабски цифри всички страници на заявката. Преди да препрати заявката, съответното бюро по регистрацията отбелязва върху документите датата на получаване и броя на страниците. Същото е длъжно веднага да издаде на заявителя разписка, в която трябва да са указани поне естеството на документите и техният брой, както и датата на получаване на заявката.
3. В случай, че Службата получи заявка чрез Централното бюро по индустриалната собственост на дадена държава-членка или чрез Службата за марките в Бенелюкс, тя отбелязва върху заявката датата на получаване и входящия номер и веднага издава на заявителя, съгласно параграф 1, второ изречение, разписка, сочеща датата на получаване в Службата.

Правило 6

Претендиране на приоритет

1. Ако се претендира приоритет, в съответствие с член 30 от регламента, на приоритета на една или няколко предходни заявки, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да посочи входящия номер на предходната заявка и за да предостави копие от същата. Копието трябва да бъде заверено за вярност с оригинала от органа, получил предходната заявка, и да бъде придружено от свидетелство, издадено от същия орган, указващо датата на подаване на предходната заявка.
2. Ако заявителят желае да се позове на приоритета на една или няколко предходни заявки, в съответствие с член 30 от регламента, след подаването на заявката, декларацията за приоритета, указваща датата на предходната заявка и държавата, в която или за която тя е била подадена, трябва да бъде представена в двумесечен срок, считано от датата на подаване на заявката. Предвидените в параграф 1 данни и доказателствено документи трябва да бъдат предоставени на Службата в тримесечен срок, считано от датата на получаване на декларацията за приоритета.
3. В случай, че езикът на предходната заявка не спада към езиците на Службата, същата приканва заявителя да представи в определения от нея срок, който не може да бъде по-кратък от три месеца, превод на предходната заявка на един от тези езици.
4. Председателят на Службата може да реши да изиска от заявителя да предостави по-малко доказателствени документи в сравнение с посочените в параграф 1, при условие че Службата може да се снабди с необходимата информация от други източници.

Правило 7

Изложбен приоритет

1. Ако в заявката се претендира изложбен приоритет по смисъла на член 33 от регламента, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да представи удостоверение, издадено на изложбата от администрацията на изложбата, отговаряща за защитата на индустриалната собственост на изложбата. Удостоверението декларира, че марката действително е била използвана за въпросните стоки или услуги, и указва датата на откриване на изложбата и датата на първото публично използване, когато тя не съвпада с датата на откриване на изложбата. То трябва да бъде придружено от описание на реалното използване на марката, надлежно удостоверено то цитирания по-горе орган.
2. В случай, че заявителят желае да претендира изложбен приоритет след подаването на заявката, декларацията за приоритета, указваща наименованието на изложбата и датата на първото представяне на стоките или услугите, трябва да бъде предоставена в двумесечен срок, считано от датата на подаване. Предвидените в параграф 1 данни и доказателствени документи трябва да бъдат предоставени на Службата в тримесечен срок, считано от датата на получаване на декларацията за приоритета.

Правило 8

Претендиране на предходност на национална марка

1. В случай на претендиране в заявката на предходност на една или няколко по-рано регистрирани търговски марки, в съответствие с член 34 от регламента, заявителят разполага с тримесечен срок, считано от датата на подаване, за да представи копие от съответната регистрация. Това копие трябва да бъде заверено от компетентния орган, че отговаря на съответната регистрация.
2. В случай, че заявителят желае да претендира предходност на една или няколко по-рано регистрирани търговски марки, в съответствие с член 34 от регламента, след подаването на заявката, декларацията за предходност, указваща държавата-членка или държавите-членки, в които или за които марката е регистрирана, датата, на която съответната регистрация е придобила юридическа сила, съответния регистрационен номер и стоките и услугите, за които марката е регистрирана, трябва да бъде предоставена в двумесечен срок, считано от датата на подаване. Предвидените в параграф 1 доказателства трябва да бъдат предоставени на Службата в тримесечен срок, считано от датата на получаване на декларацията за предходност.
3. Службата информира Службата за марките в Бенелюкс или централното бюро по индустриалната собственост на съответната държава-членка за претенцията за предходност.
4. Председателят на Службата може да реши да изиска от заявителя да предостави по-малко доказателствени документи в сравнение с посочените в параграф 1, при условие че Службата може да се снабди с необходимата информация от други източници.

Правило 9

Преглед на изискванията за дата на подаване и на формалните изисквания към подаването

1. В случай, че заявката не отговаря на изискванията, за да ? бъде определена дата за подаване:
а) тъй като тя не съдържа:
i) заявка за регистрация на марката като марка на Общността;
ii) данни, идентифициращи заявителя;
iii) списък на стоките и услугите, за които е заявена регистрация на марката;
iv) изображение на марката; или
б) тъй като основната такса за подаването на заявката не е била платена на Службата в едномесечен срок, считано от датата на подаване на заявката Службата, или, в случай, че заявката е била подадена в централното бюро по индустриалната собственост на дадена държава-членка или в Службата за марките в Бенелюкс, на този орган,
Службата информира заявителя, че не може да бъде насрочена дата за подаване поради тези пропуски.
2. В случай, че предвидените в параграф 1 пропуски бъдат отстранени в двумесечен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, датата на подаване се определя от датата на отстраняване на всички пропуски. Ако пропуските не бъдат отстранени в този срок, заявката не се разглежда като заявка за марка на Общността. Всяка евентуално заплатена такса се възстановява.
3. Ако след насрочването на дата за подаването при прегледа се окаже, че:
а) не са изпълнени изискванията на правила 1, 2 и 3 или други формални изисквания към подаването, предвидени в регламента или в настоящите правила;
б) не всички такси за отделните класове, предвидени в правило 4, буква б), във връзка с Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията [3] (наречен по-долу „Регламент за таксите“) са заплатени на Службата;
в) в случай, че е претендиран приоритет в съответствие с правила 6 и 7, било в заявката, било в двумесечен срок, считано от датата на подаване, не са спазени останалите изисквания, предвидени в упоменатото по-горе правило, или
г) в случай, че е претендирана предходност на марка в съответствие с правило 8 или в заявката, или в двумесечен срок, считано от датата на подаване, не са спазени останалите изисквания, предвидени в правило 8,
Службата приканва заявителя да отстрани установените пропуски в определения от нея срок.
4. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, буква а) не бъдат отстранени в предписания срок, Службата отхвърля заявката.
5. Ако незаплатените такси за отделни класове не бъдат изплатени, преди да изтече определеният срок, заявката се счита за оттеглена, освен ако е ясно за покриването на кой или на кои класове е предназначена изплатената сума. При липса на други критерии за определяне на класовете, за чието покриване е предназначена изплатената сума, Службата взема под внимание класовете по реда им в класификацията. Заявката се счита за оттеглена по отношение на онези класове, за които не са били изплатени полагащите се такси или същите са били само частично изплатени.
6. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят до претенцията за приоритет, заявителят губи правото си на приоритет по отношение на тази заявка.
7. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят до претенцията за предходност, заявителят губи правото си на предходност по отношение на тази заявка.
8. Ако пропуските, предвидени в параграф 3, се отнасят само до някои стоки и услуги, Службата отхвърля заявката и отказва да признае правото на приоритет или правото на предходност само за тези стоки и услуги.

Правило 10

Разглеждане на условията, на които трябва да отговаря притежателят

Правило 11

Разглеждане на абсолютните основания за отказ

1. Ако марката не може да бъде регистрирана по силата на член 7 от регламента по отношение на всички или част от стоките или услугите, за които тя е заявена, Службата уведомява заявителя за основанията за този отказ, като определя срок, в който заявителят може да оттегли или промени заявката си или да представи своите забележки.
2. Ако, в съответствие с член 38, параграф 2 от регламента, регистрацията на марката на Общността зависи от декларирането на отказ от страна на заявителя от изключителни права върху онези елементи на марката, които нямат отличителен характер, Службата информира за това заявителя, като привежда основанията и го приканва да представи съответна декларация в определения от нея срок.
3. Ако заявителят не отстрани пречките за регистрацията или не изпълни условието, предвидено в параграф 2, в предписания срок, Службата отхвърля изцяло или частично заявката.

Правило 12

Публикуване на заявката

Публикуваната заявка съдържа следните данни:
а) име и адрес на заявителя;
б) когато е необходимо, име и служебен адрес на посочения от заявителя представител, при условие че не се отнася за представител по смисъла на член 88, параграф 3, първо изречение на регламента; ако са посочени повече от един представители, имащи един и същи служебен адрес, публикуват се само името и служебния адрес на първия назован представител, следвани от думите „и други“; ако са посочени двама или повече представители с различни служебни адреси, публикува се само определеният по силата на правило 1, параграф 1, буква д) служебен адрес; в случай на сдружение от представители съгласно правило 76, параграф 9, публикуват се само името и служебният адрес на сдружението;
в) изображението на марката, придружено от данните и описанията, предвидени в правило 3; в случай на заявяване на регистрация на цветно изображение публикацията трябва да съдържа забележката „цветна“ и да посочва цвета или цветовете, от които е съставена марката;
г) списък на стоките и услугите, групирани по класове съгласно Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа от горната класификация, към който принадлежи групата стоки и услуги, и същевременно следва реда на представяне в самата класификация;
д) датата на подаване и входящия номер;
е) когато е необходимо, данни, отнасящи се до претенцията за приоритет в съответствие с член 30 от регламента;
ж) когато е необходимо, данни, отнасящи се до претенцията за приоритет на излагането в съответствие с член 33 от регламента;
з) когато е необходимо, данни, отнасящи се до претенцията за приоритет на по-ранна национална марка в съответствие с член 34 от регламента;
и) когато е необходимо, декларация, че заявката е придобила отличителен характер вследствие на нейното използване, в съответствие с член 7, параграф 3 от регламента;
й) когато е необходимо, декларация, че заявката се отнася за колективна марка на Общността;
к) когато е необходимо, декларация, с която заявителят се отказва от всякакви изключителни права върху даден елемент от марката, в съответствие с правило 1, параграф 3 или правило 11, параграф 2;
л) езика, на който е подадена заявката, и втория език, който заявителят е посочил в съответствие с член 115, параграф 3 от регламента.

Правило 13

Промяна на заявката

1. Всяка молба за промяна на заявката, представена в съответствие с член 44 от регламента, включва следните данни:
а) входящия номер на заявката;
б) име и адрес на заявителя, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
в) ако заявителят е посочил представител, името и служебния адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) указание кой елемент на заявката трябва да бъде поправен или изменен и поправения или изменен вариант на този елемент;
д) ако изменението се отнася до изображението на марката, изображение на изменената марка в съответствие с правило 3.
2. Когато молбата за промяна на заявката е свързана с плащането на такса, тя се счита за подадена едва след плащането на тази такса. Ако същата не е платена или не е изцяло платена, Службата информира за това заявителя.
3. Ако не се изпълнят условията за промяна на заявката, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, същата отхвърля молбата за промяна на заявката.
4. Ако изменението е публикувано в съответствие с член 44, параграф 2 от регламента, правила 15 – 22 се прилагат mutatis mutandis.
5. За изменението на един и същ елемент в няколко заявки, депозирани от един и същ заявител, същият може да подаде само една молба. Ако молбата за промяна на заявката е свързана с плащането на такса, последната трябва да бъде платена за всяка от заявките, които трябва да бъдат изменени.
6. Параграфи 1 – 5 се прилагат mutatis mutandis по отношение на молбите за промяна на името или на служебния адрес на посочен от заявителя представител. За тези молби не се полага плащането на такса.

Правило 14

Поправка на грешки и неточности в публикациите

1. Ако публикацията на една заявка съдържа грешка или неточност по вина на Службата, последната поправя грешката или неточността по служебен път или по молба на заявителя.
2. В случай, че заявителят подаде предвидената в параграф 1 молба, правило 13 се прилага mutatis mutandis. За тази молба не се полага плащането на такса.
3. Направените по силата на това правило корекции се публикуват.
4. Член 42, параграф 2 от регламента и правила 15 – 22 се прилагат mutatis mutandis в случай, че корекциите се отнасят до списъка със стоките или услугите или до изображението на марката.

ДЯЛ II

ПРОЦЕДУРА ПО ВЪЗРАЖЕНИЕ И ДОКАЗВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО

Правило 15

Съдържание на възражението

1. Възможно е да се подаде възражение на основание съществуването на една или повече по-ранни марки по смисъла на член 8, параграф 2 от регламента (наричани по-долу „по-ранни марки“) или на едно или повече други по-ранни права по смисъла на член 8, параграф 4 от регламента (наричани по-долу „по-ранни права“).
2. Възражението съдържа:
а) що се отнася до заявката, срещу която е подадено възражение:
i) входящия номер на заявката, срещу която е подадено възражението;
ii) указание на стоките и услугите, изброени в заявката за марка на Общността, срещу които е подадено възражението;
iii) име на заявителя на марката на Общността;
б) що се отнася до по-ранната марка или по-ранното право, на които се основава възражението:
i) ако възражението се основава на съществуването на по-ранна марка, декларация за тази цел и забележка, че по-ранната марка е марка на Общността или указание на държавата-членка или държавите-членки, включително, когато е необходимо, Бенелюкс, където по-ранната марка е регистрирана или заявена, или, в случай, че по-ранната марка е марка с международна регистрация, указание на държавата-членка или държавите-членки, включително, когато е необходимо, Бенелюкс, спрямо които се разпростира защитата на тази по-ранна марка;
ii) когато е необходимо, входящия номер или регистрационния номер, както и датата на подаване, включително датата на приоритета на по-ранната марка;
iii) в случай, че възражението се основава на съществуването на по-ранна марка, добила широка публичност по смисъла на член 8, параграф 2, буква в) от регламента, указание за тази цел и името на държавата-членка или държавите-членки, в които по-ранната марка е широко известна;
iv) в случай, че възражението се основава на съществуването на по-ранна марка, ползваща се с известност, в съответствие с член 8, параграф 5 от регламента, указание за тази цел и указание на мястото, където по-ранната марка е регистрирана или заявена съгласно точка i);
v) в случай, че възражението се основава на съществуването на по-ранно право, указание за тази цел и името на държавата-членка или държавите-членки, в които това право съществува;
vi) едно изображение и, когато това е необходимо, описание на по-ранната марка или на по-ранното право;
vii) стоките и услугите, за които по-ранната марка е регистрирана или заявена или за които по-ранната марка е широко известна, по смисъла на член 8, параграф 2, буква в) от регламента, или се ползва с известност, в съответствие с член 8, параграф 5 от регламента; като посочва всички стоки и услуги, за които по-ранната марка е защитена, възразяващата страна посочва също така стоките и услугите, на които се основава възражението;
в) що се отнася до възразяващата страна:
i) в случай, че възражението е подадено от притежателя на по-ранната марка или на по-ранното право, неговото име и адрес, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б) и указание, че той е притежател на тази марка или на това право;
ii) в случай, че възражението е подадено от притежател на лицензия, неговото име и адрес в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б), както и указанието, че той е оправомощен да подаде възражението;
iii) в случай, че възражението е подадено от правоприемника на регистрирания притежател на марката на Общността, който все още не е регистриран като нов притежател, указание за тази цел, както и името и адреса на възразяващата страна, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б), и датата, на която заявката за регистрация на новия притежател е получена в Службата или, ако няма такава информация, датата, на която тя е била изпратена на Службата;
iv) в случай, че е подадено възражение на основание съществуването на по-ранно право от лице, което не е притежател на това право, името и адреса на това лице, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б), както и указанието, че приложимото национално право му позволява да упражнява това право;
v) ако възразяващата страна е посочила представител, името и служебния адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) точно описание на основанията, на които почива възражението.
3. Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis по отношение на възражение, подадено съгласно член 8, параграф 3 от регламента.

Правило 16

Факти, доказателства и аргументи, представени в подкрепа на възражението

1. Всяко възражение може да съдържа подробно изложение на фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните доказателствени документи.
2. Ако възражението се основава на съществуването на по-ранна марка, която не е марка на Общността, възражението за предпочитане трябва да е придружено от доказателства за регистрацията или за подаването на тази по-ранна марка, като например свидетелство за регистрация. Ако възражението се основава на съществуването на широко известна марка по смисъла на член 8, параграф 2, буква в) от регламента, или на марка, ползваща се с известност по смисъла на член 8, параграф 5 от регламента, възражението за предпочитане трябва да е придружено от доказателства за широката известност или известността на марката. Ако възражението се основава на съществуването на което и да било друго по-ранно право, възражението за предпочитане трябва да е придружено от доказателства за придобиване и обхвата на защитата на това право.
3. Подробното изложение на фактите, доказателствата и аргументите, както и доказателствените документи, предвидени в параграф 1, и доказателствата, предвидени в параграф 2, могат да бъдат предоставени, ако не са били предоставени едновременно с възражението или след него, в рамките на периода след започване на процедурата по възражение, който Службата може да определи в съответствие с правило 20, параграф 2.

Правило 17

Езици на процедурата по възражение

1. В случай, че възражението не е депозирано на езика на заявката за регистрация на марката на Общността, когато последният е един от езиците на Службата, нито на втория език, посочен при подаването на заявката, възразяващата страна депозира в едномесечен срок, считано от датата на изтичане на срока за възражение, превод на възражението на един от тези езици.
2. В случай, че доказателствата и доказателствените документи в подкрепа на възражението, предвидени в правило 16, параграфи 1 и 2, не са представени на езика на процедурата по възражение, възразяващата страна трябва да ги представи в превод на този език в едномесечен срок, считано от датата на изтичане на срока за възражение или, когато това е необходимо, в срока, предписан от Службата по силата на правило 16, параграф 3.
3. В случай, че възразяващата страна или заявителят информират Службата преди датата, на която процедурата по възражение се счита за започнала в съответствие с правило 19, параграф 1, че заявителят и възразяващата страна са се споразумели да използват друг език за процедурата по възражение съгласно член 115, параграф 7 от регламента, възразяващата страна трябва, в случай, че възражението не е било депозирано на този език, да представи негов превод на този език в едномесечен срок от тази дата.

Правило 18

Отхвърляне на възражението като недопустимо

1. Ако Службата установи, че възражението не отговаря на изискванията на член 42 от регламента или че във възражението не е ясно посочена заявката, срещу която се прави възражението, или по-ранната марка или по-ранното право, въз основа на които е направено възражението, тя отхвърля възражението като недопустимо, освен ако тези пропуски не бъдат отстранени преди изтичане на срока за възражение. Ако таксата за възражението не бъде платена преди изтичането на срока за възражение, счита се, че възражението не е било депозирано. Ако таксата за възражението бъде платена след изтичането на срока за възражение, тя следва да се възстанови на възразяващата страна.
2. Ако Службата установи, че възражението не отговаря на други разпоредби на регламента или на тези правила, то информира за това възразяващата страна, като я приканва да отстрани констатираните пропуски в двумесечен срок. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, същата отхвърля възражението като недопустимо.
3. Всяко решение за отхвърляне на възражението като недопустимо по силата на параграф 1 ияи 2 се съобщава на заявителя.

Правило 19

Започване на процедурата по възражение

1. Ако Службата не отхвърли възражението по силата на правило 18, тя съобщава възражението на заявителя и го приканва да депозира своите аргументи в определения от нея срок. Службата насочва вниманието на заявителя към обстоятелството, че процедурата по възражение се счита за започната два месеца след получаване на това съобщение, освен ако заявителят информира Службата преди изтичането на този срок, че оттегля своята заявка или че ограничава нейното приложение само до онези стоки и услуги, срещу които не е насочено възражението.
2. Службата може, съгласно правило 71, да удължи срока, предвиден в параграф 1, второ изречение, в случай, че заявката е съвместно подадена от заявителя и възразяващата страна.
3. В случай, че заявката е оттеглена или редуцирана в предписания в параграф 1, второ изречение, срок или в удължения съгласно параграф 2 срок, Службата информира за това възразяващата страна и възстановява таксата за възражението.

Правило 20

Разглеждане на възражение

1. Ако заявката не е оттеглена или редуцирана в съответствие с правило 19, заявителят представя своите съображения в срока, посочен от Службата в уведомлението, предвидено в правило 19, параграф 1, първо изречение.
2. В случай, че възражението не съдържа подробно изложение на фактите, доказателствата и аргументите, като посочените в правило 16, параграфи 1 и 2, Службата приканва възразяващата страна да ги представи в посочения от нея срок. Всяко обстоятелство, предоставено от възразяващата страна, се съобщава на заявителя, който има възможност да отговори в посочения от Службата срок.
3. Ако заявителят не представи никакъв аргумент, Службата може да се произнесе по отношение на възражението въз основа на доказателствата, с които разполага.
4. Службата съобщава на възразяващата страна аргументите на заявителя и я приканва, ако счете това за необходимо, да представи своите насрещни аргументи в посочения от Службата срок.
5. Ако заявителят ограничи списъка на стоките и услугите, в съответствие с член 44, параграф 1 от регламента, Службата информира за това възразяващата страна и я приканва да я информира в посочения от нея срок дали поддържа възражението и, ако това е така, да посочи кои от останалите стоки и услуги визира то.
6. Службата може временно да спре всяка процедура по възражение, основаваща се на заявка за регистрация, в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) от регламента, докато не бъде взето окончателно решение в рамките на тази процедура или в случай, че възникнат други обстоятелства, оправдаващи временното спиране.

Правило 21

Повече от едно възражение

1. Службата може да обедини няколко процедури, в случай че са направени няколко възражения срещу една и съща заявка за марка на Общността. Впоследствие тя може да реши отново да раздели процедурите.
2. Ако едно предварително разглеждане на едно или повече възражения показва, че е възможно заявената за регистрация марка на Общността да не бъде регистрирана по отношение на всички или част от стоките и услугите, чиято регистрация е заявена, Службата може временно да спре другите процедури по възражение. Службата информира останалите възразяващи страни за всяко отнасящо се до тях решение, взето в рамките на продължилите хода си процедури.
3. Когато едно решение за отхвърляне на дадена заявка стане окончателно, процедурите по възражение, чието разглеждане е било временно преустановено в съответствие с параграф 2, се считат за изчерпани, като заинтересованите възразяващи страни се информират за това. Изчерпването на процедурите на това основание съставлява прекратяване на процедурите по смисъла на член 81, параграф 4 от регламента.
4. Службата възстановява 50 % от таксата за възражението, платена от всяка от възразяващите страни, чието възражение се счита за изчерпано в съответствие с параграфи 1, 2 и 3.

Правило 22

Доказателства за използване

1. В случай, че в съответствие с член 43, параграф 2 или 3 от регламента, възразяващата страна трябва да представи доказателства за използване на марката или да докаже, че са налице основателни причини за липсата на използване, Службата я приканва да направи това в посочения от нея срок. Ако възразяващата страна не представи такива доказателства в посочения срок, Службата отхвърля възражението.
2. Сведенията и доказателствата, които следва да бъдат предоставени за да се докаже използването на марката, включват данни за мястото, продължителността, обхвата и естеството на използването на по-ранната марка за стоките и услугите, за които тя е регистрирана и на които се основава възражението, както и доказателства в подкрепа на тези данни, съгласно параграф 3.
3. Тези доказателства за предпочитане се свеждат до представяне на доказателствени документи, като например опаковки, етикети, ценови листи, каталози, фактури, фотографии, рекламни съобщения в пресата, както и до писмените декларации, предвидени в член 76, параграф 1, буква е) от регламента.
4. Ако доказателствата, представени в съответствие с параграфи 1, 2 и 3 не са изготвени на езика на процедурата по възражение, Службата може да прикани възразяващата страна да предостави в указания от нея срок превод на този език.

ДЯЛ III

ПРОЦЕДУРА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

Правило 23

Регистрация на марката

1. Регистрационната такса, предвидена в член 45 от регламента, се състои от:
а) една основна такса
и
б) такса за всеки клас извън първите три, по отношение на който е заявена регистрация на марката.
2. В случай, че не е направено никакво възражение или че всяко подадено възражение е окончателно прекратено чрез оттегляне, отхвърляне или по какъвто и да било друг начин, Службата приканва заявителя да плати регистрационната такса в двумесечен срок, считано от датата на получаване на това съобщение.
3. Ако регистрационната такса не е своевременно платена, съществува допълнителна възможност тя да бъде валидно платена в двумесечен срок от съобщението, указващо неспазването на предвидения срок, при условие че в рамките на този нов срок бъде платена допълнителната такса, предвидена в правилата за таксите.
4. След получаване на регистрационната такса, заявената марка се вписва в регистъра на марките на Общността, заедно със сведенията, предвидени в правило 84, параграф 2.
5. Регистрацията се публикува в Бюлетина на марките на Общността.
6. Регистрационната такса се възстановява, ако заявената марка не е регистрирана.

Правило 24

Свидетелство за регистрация

1. Службата издава на притежателя на марката на Общността свидетелство за регистрация, съдържащо сведенията, вписани в регистъра и предвидени в правило 84, параграф 2, както и декларация, че тези сведения действително са вписани в регистъра на марките на Общността.
2. Притежателят на марката на Общността може да поиска да му бъдат издадени заверени или незаверени копия от свидетелството за регистрация срещу заплащане на такса.

Правило 25

Промяна на регистрацията

1. Молбата за промяна на регистрацията, представена по силата на член 48, параграф 2 от регламента, трябва да съдържа следните сведения:
а) регистрационен номер;
б) име и адрес на притежателя на марката в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
в) ако притежателят е посочил представител, името и служебния адрес на последния в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) указание на онзи елемент от изображението на марката, който трябва да бъде изменен, и неговия изменен вариант;
д) изображение на изменената марка в съответствие с правило 3.
2. Молбата не се счита за подадена преди плащането на предписаната такса. Ако същата не е платена или не е изцяло платена, Службата уведомява заявителя за това.
3. Ако не се изпълнят условията за промяна на регистрацията, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, същата отхвърля молбата.
4. В случай, че регистрацията на промяната се оспорва на основание член 48, параграф 3 от регламента, разпоредбите на регламента и на тези правила, отнасящи се до възражението, се прилагат mutatis mutandis.
5. Когато промяната се отнася до един и същ елемент на две или повече регистрации на името на един и същ притежател, може да се депозира само една молба. Предписаната такса се плаща за промяната на всяка регистрация.

Правило 26

Промяна на името или адреса на притежателя на марката на Общността или на неговия регистриран представител

1. Всяка промяна на името или адреса на притежателя на марката на Общността, която не е промяна на марката на Общността, в съответствие с член 48, параграф 2 от регламента, и не е следствие на пълно или частично прехвърляне на регистрираната марка, трябва да се вписва в регистъра по искане на притежателя й.
2. Молбата за промяна на името или адреса на притежателя на регистрираната марка съдържа:
а) регистрационния номер на марката;
б) името и адреса на притежателя на марката, както са вписани в регистъра;
в) променените име и адрес на притежателя на марката, така както са вписани в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) в случай че притежателят е посочил представител, името и служебния адрес на представителя, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д).
3. За тази молба не се предвижда плащането на такса.
4. Възможно е да бъде представена само една молба за промяната на името или адреса в две или повече регистрации на един и същ притежател.
5. Ако не се изпълнят условията за регистрация на една промяна, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата.
6. Параграфи 1 – 5 се прилагат mutatis mutandis по отношение на промяната на името или адреса на регистрирания представител.
7. Параграфи 1 – 6 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявките за марки на Общността. Промяната се вписва в регистрите на Службата, отнасящи се до заявката за марка на Общността.

Правило 27

Поправка на грешки и неточности в регистъра и в публикацията на регистрацията

1. В случай, че регистрацията на марката или публикацията на регистрацията съдържа грешка или неточност по вина на Службата, последната поправя по служебен път или по искане на притежателя констатираната грешка или неточност.
2. В случай, че такава молба за корекция е подадена от притежателя, правило 26 се прилага mutatis mutandis. За тази молба не се предвижда плащането на такса.
3. Службата публикува корекциите, направени в съответствие с това правило.

Правило 28

Претендиране на предходност след регистрацията на марката на Общността

1. Молбата съгласно член 35 от регламента за получаване на предходност на една или повече по-рано регистрирани търговски марки, както е посочено в член 34 от регламента, трябва да съдържа следните сведения:
а) регистрационния номер на марката на Общността;
б) име и адрес на притежателя на марката на Общността в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
в) в случай, че притежателят е посочил представител, името и служебния адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) името на държавата-членка или държавите-членки, в които или за които по-ранната марка е регистрирана, датата, на която съответната регистрация е добила юридическа сила, съответния регистрационен номер, както и стоките и услугите, за които е регистрирана по-ранната мярка;
д) указание на стоките и услугите, по отношение на които молбата се позовава на предходност;
е) копие от съответната регистрация; копието трябва да бъде заверено от компетентния орган за вярност с оригинала.
2. Ако не се изпълнят условията за позоваване на предходност, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата.
3. Службата информира Службата за марките в Бенелюкс или централното бюро по индустриалната собственост на съответната държава-членка за претенцията за предходност.
4. Председателят на Службата може да реши да изиска от заявителя да предостави по-малко доказателствени документи в сравнение с посочените в параграф 1, буква е) при условие че Службата може да се снабди с необходимата информация от други източници.

ДЯЛ IV

ПОДНОВЯВАНЕ

Правило 29

Нотификация за изтичане на регистрацията

Правило 30

Подновяване на регистрацията

1. Молбата за подновяване съдържа следните сведения:
а) в случай, че молбата е подадена от притежателя на марката, име и адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
б) в случай, че молбата е подадена от лице, което изрично е упълномощено за тази цел от притежателя на марката, име и адрес на това лице и доказателство за това упълномощаване;
в) в случай, че заявителят е посочил представител, името и служебния адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) регистрационния номер;
д) указанието, че се иска подновяване за всички стоки и услуги, покрити от регистрацията, или в случай, че не се иска подновяване за всички стоки и услуги, покрити от регистрираната марка, указанието на онези класове или онези стоки и услуги, за които се иска подновяване, или на онези класове или онези стоки и услуги, за които не се иска подновяване; стоките и услугите трябва да бъдат групирани по класове от Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа от тази класификация, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и същевременно следва реда на представяне в самата класификация.
2. Платимите такси по силата на член 47 от Регламента за подновяване регистрацията на марка на Общността включват:
а) една основна такса;
б) такса за всеки клас извън първите три от списъка, за който се иска подновяване в съответствие с параграф 1, буква д); и
в) когато е необходимо, предвидената по силата на член 47, параграф 3 от регламента и определена с правилата за таксите допълнителна такса за забавяне на плащането на таксата за подновяване или за просрочване на Класификацията от Ница.
3. В случай, че молбата за подновяване е подадена в предвидените в член 47, параграф 3 от регламента срокове и че не са изпълнени останалите условия за подновяване, предвидени в гореспоменатия член, както и в тези правила, Службата информира заявителя за констатираните пропуски. Ако молбата е подадена от лице, което е изрично упълномощено за целта от притежателя на марката, последният получава копие от нотификацията.
4. В случай, че не е подадена молба за подновяване преди изтичането на срока, предвиден в член 47, параграф 3, трето изречение от регламента, или че молбата е подадена след изтичането на този срок, или че таксите не са платени или са платени едва след изтичането на въпросния срок, или че в този срок не са отстранени констатираните пропуски, Службата обявява, че регистрацията е изтекла и уведомява за това притежателя на марката на Общността и, когато е необходимо, заявителя и притежателите на права, вписани в регистъра. В случай, че платените такси не са достатъчни, за да покрият всички класове стоки и услуги, за които се иска подновяване, Службата се въздържа от такава констатация, ако е ясно кой клас или кои класове е предназначена да покрие платената сума. При липса на други критерии Службата взима под внимание класовете по реда им в класификацията.
5. В случай, че констатацията на Службата в съответствие с параграф 4 стане окончателна, Службата заличава марката от регистъра. Това заличаване придобива юридическа сила на следващия ден след датата, на която изтича съществуващата регистрация.
6. В случай, че са платени таксите за подновяване, предвидени в параграф 2, а регистрацията не е подновена, тези такси се възстановяват.

ДЯЛ V

ПРЕХВЪРЛЯНЕ, ЛИЦЕНЗИИ И ДРУГИ ПРАВА, ПРОМЕНИ

Правило 31

Прехвърляне

1. Молбата за регистрация на прехвърляне по смисъла на член 17 от регламента съдържа следните данни:
а) регистрационния номер на марката на Общността;
б) подробни сведения за новия притежател, в съответствие с изискванията на правило 1, параграф 1, буква б);
в) списък на стоките и услугите, за които се отнася прехвърлянето, в случай че последното не се отнася до всички регистрирани стоки и услуги;
г) документи, удостоверяващи прехвърлянето, в съответствие с член 17, параграфи 2 и 3 от регламента.
2. Молбата може да съдържа, когато е необходимо, името и служебния адрес на представителя на новия притежател в съответствие с изискванията на правило 1, параграф 1, буква д).
3. Не подлежат на регистрация прехвърляния, направени в полза на физически или юридически лица, които не могат да бъдат притежатели на марка на Общността по силата на член 5 от регламента.
4. Молбата не се счита за подадена, преди да бъде платена предписаната такса. Ако таксата не е платена или не е изцяло платена, Службата уведомява заявителя за това.
5. За достатъчни доказателства за прехвърлянето в съответствие с параграф 1, буква г) се считат:
а) подписването на молбата за регистрация на прехвърлянето от регистрирания притежател или негов представител, или от негов правоприемник, или от представител на последния; или
б) обстоятелството, че молбата е придружена, в случай, че е подадена от правоприемника, от декларация, подписана от регистрирания притежател или негов представител, по силата на която притежателят дава съгласието си за регистрирането на своя правоприемник; или
в) молбата, придружена от надлежно попълнения формуляр за деклариране на прехвърлянето или документ за прехвърлянето, предвидени в правило 83, параграф 1, буква г), и подписана от регистрирания притежател или негов представител и неговия правоприемник или представител на последния.
6. В случай, че не са изпълнени условията за регистрация на прехвърлянето, предвидени в член 17, параграфи 1 – 4 от регламента, както и параграфи 1 – 4 на това правило, а също и в други приложими правила, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за регистрация на прехвърлянето.
7. Възможно е да бъде подадена само една молба за регистрация на едно прехвърляне за две или повече марки, при условие че регистрираният притежател и неговият правоприемник са едни и същи във всички случаи.
8. Параграфи 1 – 7 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявките за марки на Общността. Прехвърлянето се отбелязва в регистрите, водени от Службата, отнасящи се до заявката за марка на Общността.

Правило 32

Частично прехвърляне

1. В случай, че молбата за регистрация на едно прехвърляне се отнася само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, молбата трябва да указва стоките и услугите, за които се отнася това частично прехвърляне.
2. Стоките и услугите в началната регистрация се разпределят между запазената регистрация и новата регистрация, така че да се предотврати всякакво припокриване на стоките и услугите в запазената регистрация с тези в новата регистрация.
3. Правило 31 се прилага mutatis mutandis по отношение на молбите за регистрация за частично прехвърляне.
4. Службата създава отделно досие за новата регистрация, като това досие се състои от пълно копие на досието за началната регистрация и от молбата за регистрация на частичното прехвърляне. Копие от тази молба за регистрация се включва в досието на запазената регистрация. Службата дава също така нов регистрационен номер на новата регистрация.
5. Всяка молба, подадена от първоначалния притежател и висяща по отношение на първоначалната регистрация, се счита за висяща по отношение на запазената регистрация и новата регистрация. В случай, че се предвижда плащането на такси за молбата и че тези такси са платени от първоначалния притежател, новият притежател не е длъжен да плати допълнителни такси за тази молба.

Правило 33

Регистрация на лицензии и други права

1. Правило 31, параграф 1, букви а), б) и в), параграфи 2, 4 и 7 се прилагат mutatis mutandis по отношение на регистрацията на даването или прехвърлянето на една лицензия, на пораждането или прехвърлянето на вещно право върху една марка на Общността, както и по отношение на регистрацията на мерки за принудително изпълнение. Независимо от това, в случай, че една марка на Общността е засегната от процедура по несъстоятелност или подобни процедури, молбата на компетентния национален орган за вписване в регистъра на това обстоятелство не подлежи на плащането на някаква такса.
2. В случай, че марката на Общността е лицензирана само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, за част от Общността или за ограничен период от време, молбата за регистрация указва стоките и услугите, частта от Общността или периода, за който е отпуснат лицензът.
3. В случай, че не са изпълнени условията за регистрация, предвидени в членове 19, 20 или 22 от регламента, в параграфи 1 – 2 от настояшото правило, както и в други приложими правила, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за регистрация.
4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявките за марки на Общността. Лицензите, вещните права и мерките за принудително изпълнение се отбелязват в досиетата, водени от Службата, отнасящи се до заявката за марка на Общността.

Правило 34

Специални разпоредби за регистрацията на лицензи

1. Лицензиът за марка на Общността се вписва в регистъра като изключителен лиценз по искане на притежателя на марката или на лицензополучателя.
2. Лицензът за марка на Общността се вписва в регистъра като сублиценз, в случай че е отпуснат от лицензополучател, чи?то лиценз е вписан в този регистър.
3. Лицензът за марка на Общността се вписва в регистъра като ограничен лиценз за определени стоки и услуги или териториално ограничен лиценз в случай, че е предоставен само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, или за част от Общността.
4. Лицензът за марка на Общността се вписва в регистъра като времен лиценз, ако е предоставен за ограничен период от време.

Правило 35

Заличаване или промяна на регистрацията на лицензи и други права

1. Регистрацията, предвидена в правило 33, параграф 1 може да бъде заличена по искане на едно от заинтересованите лица.
2. Молбата съдържа следните данни:
а) регистрационния номер на марката на Общността;
и
б) описание на правото, чиято регистрация трябва да бъде заличена.
3. Молбата за заличаване на регистрацията на една лицензия или на някое друго право не се счита за подадена, преди да бъде платена изискваната такса. Ако таксата не е платена или не е изцяло платена, Службата уведомява заявителя за това. Независимо от това, молбата на компетентния национален орган за заличаване от регистъра на дадено вписано обстоятелство, в случай че една марка на Общността е засегната от процедура по несъстоятелност или подобни процедури, не предвижда плащането на някаква такса.
4. Молбата се придружава от документи, удостоверяващи, че регистрираното право вече не съществува или от декларация, с която лицензополучателят или притежателят на друго право са съгласни вписването да бъде заличено.
5. Ако не се изпълнят условията за заличаване на регистрацията, Службата уведомява заявителя за установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля молбата за заличаване на регистрацията.
6. Параграфи 1, 2, 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis спрямо всяка молба за промяна на регистрация, извършена съгласно правило 33, параграф 1.
7. Параграфи 1 – 6 се прилагат mutatis mutandis по отношение на обстоятелства, вписани в досиетата, съгласно правило 33, параграф 4.

ДЯЛ VI

ОТКАЗ

Правило 36

Отказ

1. Декларацията за отказ, подадена в съответствие с член 49 от регламента, съдържа следните данни:
а) регистрационния номер на марката на Общността;
б) име и адрес на притежателя на марката в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
в) в случай, че притежателят е посочил представител, името и служебния адрес на последния, в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
г) в случай, че отказът се отнася само за част от стоките и услугите, за които марката е регистрирана, списъка на стоките и услугите, за които е деклариран отказът или списъка на стоките и услугите, за които регистрираната марка се запазва.
2. В случай, че правото на трето лице върху марката на Общността е вписано в регистъра, декларацията, съгласно която притежателят на правото или негов представител е съгласен с отказа и която е подписана от същия, е достатъчно доказателство за неговото съгласие. В случай, че е регистрирана лицензия, отказът се регистрира три месеца след като притежателят на марката на Общността представи на Службата доказателства за това, че е уведомил лицензополучателя за своето намерение и за отказ от нея. Ако притежателят представи на Службата преди изтичането на този срок доказателства за съгласието на лицензополучателя, отказът незабавно се регистрира.
3. Ако не се изпълнят условията за отказ, Службата уведомява декларатора за установените пропуск. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля вписването на отказа в регистъра.

ДЯЛ VII

ОТМЯНА И НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Правило 37

Искане за отмяна или за обявяване на недействителност

Искането до Службата за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на Общността по силата на член 55 от регламента, съдържа следните данни:
а) по отношение на регистрацията, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани:
i) регистрационният номер на марката на Общността, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;
ii) име и адрес на притежателя на марката на Общността, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;
iii) списък на регистрираните стоки и услуги, чиято отмяна или обявяване на недействителност са поискани;
б) по отношение на основанията, на които се позовава искането:
i) в случай на искане по силата на член 50 или член 51 от регламента, декларация, указваща основанията за отмяна или за недействителност, на които се позовава искането;
ii) в случай на искане по силата на член 52, параграф 1 от регламента, описание на правото, на което се основава искането за обявяване на недействителност, и, ако е необходимо, доказателства, че заявителят е упълномощен да се позове на по-ранно право като основание за недействителност;
iii) в случай на искане по силата на член 52, параграф 2 от регламента, описание на правото, на което се основава исакнето за обявяване на недействителност, и доказателства, че заявителят е притежател на по-ранно право, както е посочено в член 52, параграф 2 от регламента или че е упълномощен по силата на приложимото национално законодателство да отстоява това право;
iv) фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на искането;
в) що се отнася до заявителя:
i) неговото име и адрес в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
ii) в случай, че заявителят е посочил представител, името и служебния адрес на последния в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д).
Правило 38
Езици, използвани при процедурите за отмяна или обявяване на недействителност
1. В случай, че искането за отмяна или обявяване на недействителност не е подадено на езика на заявката за регистрация на марката на Общността, ако този език е един от езиците на Службата, нито на втория език, посочен при подаването на заявката за регистрация, заявителят, който депозира искането за отмяна или за обявяване на недействителност, трябва да го представи в превод на един от тези два езика в едномесечен срок, считано от датата на подаване на искането.
2. В случай, че доказателствата, предоставени в подкрепа на искането, не са изготвени на езика на процедурата за отмяна или за обявяване на недействителност, заявителят трябва да ги представи на този език в двумесечен срок, считано от датата на подаване на доказателствата.
3. В случай, че заявителят, който депозира искане за отмяна или за обявяване на недействителност, или притежателят на марката на Общността уведомят Службата в двумесечен срок, считано от датата на получаване от притежателя на марката на Общността на уведомлението, предвидено в правило 40, параграф 1, че са се споразумели да използват друг процедурен език в съответствие с член 115, параграф 7 от регламента, заявителят трябва, в случай, че искането му не е било подадена на така договорения език, да го предостави в превод на този език в едномесечен срок, считано от цитираната по-горе дата.

Правило 39

Отхвърляне на искането за отмяна или за обявяване на недействителност като недопустимо

1. Ако Службата констатира, че искането не отговаря на изискванията на член 55 от регламента, на правило 37 или на която и да било друга разпоредба на регламента или на тези правила, тя уведомява за това заявителя и го приканва да отстрани в посочения от нея срок установените пропуски. Ако тези пропуски не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля искането като недопустимо.
2. В случай, че Службата констатира, че предписаните такси не са били платени, тя уведомява за това заявителя, като същевременно го информира, че искането му ще се счита за подадено само ако предписаните такси бъдат платени в определения от нея срок. Ако предписаните такси бъдат платени след изтичане на определения от Службата срок, те се възстановяват на заявителя.
3. Всяко решение за отхвърляне на искане за отмяна или за обявяване на недействителност съгласно параграф 1 се съобщава на заявителя. В случай, че искането не се счита за подадено в съответствие с параграф 2, заявителят се информира за това.

Правило 40

Разглеждане на искането за отмяна или за обявяване на недействителност

1. Ако Службата не отхвърли искането в съответствие с правило 39, тя съобщава за искането на притежателя на марката на Общността и го приканва да депозира своите съображения в определения от нея срок.
2. Ако притежателят не представи никакви съображения, Службата може да се произнесе по отношение на отмяната или обявяването на недействителност въз основа на доказателствата, с които разполага.
3. Службата съобщава на заявителя всяко съображение на притежателя на марката на Общността и го приканва да представи, ако счете това за необходимо, своите аргументи в определения от Службата срок.
4. Всички съобщения, предвидени в член 56, параграф 1 от регламента, и всички съображения, отнасящи се до тях, се изпращат на заинтересованите страни.
5. Ако, в съответствие с член 56, параграф 2 или 3 от регламента заявителят трябва да представи доказателство за използването или за наличието на основателни причини за неизползването, правило 22 се прилага mutatis mutandis.

Правило 41

Повече от едно искане за отмяна или за обявяване на недействителност

1. В случай, че са депозирани няколко искания за отмяна или за обявяване на недействителност от една и съща марка на Общността, Службата може да обедини процедурите по разглеждането им. Впоследствие Службата може да реши отново да раздели процедурите.
2. Правило 21, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат mutatis mutandis.

ДЯЛ VIII

КОЛЕКТИВНИ МАРКИ НА ОБЩНОСТТА

Правило 42

Приложими разпоредби

Правило 43

Правила за използване на колективната марка на Общността

1. В случай, че заявката за колективна марка на Общността не съдържа правила за използването ? в съответствие с член 65 от регламента, тези правила трябва да бъдат предоставени на Службата в двумесечен срок, считано от датата на подаване на заявката.
2. Правилата за използване на колективната марка на Общността съдържат следните данни:
а) име на заявителя и неговият служебен адрес;
б) крайната цел на сдружението или предмета, за който юридическото лице на публичното право е създадено;
в) организациите, упълномощени да представляват сдружението или посоченото юридическо лице;
г) условията за членство;
д) лицата, упълномощени да използват марката;
е) когато е необходимо, условията за използване на марката, включително санкциите;
ж) когато е необходимо, разрешението, предвидено в член 65, параграф 2, второ изречение от регламента.

ДЯЛ IХ

ПРЕОБРАЗУВАНЕ

Правило 44

Искане за преобразуване

1. Искане за преобразуване на заявка за марка на Общността или на регистрирана марка на Общността в заявка за национална марка, съгласно член 108 от регламента, съдържа:
а) името и адреса на заявителя за преобразуване в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
б) когато, лицето искащо преобразуване е назначило представител, името и служебния адрес на представителя в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
в) входящия номер на заявката за марка на Общността или регистрационния номер на марката на Общността;
г) датата на подаване на заявката за марка на Общността или на регистрация на марката на Общността и, в зависимост от случая, данни за претенцията за приоритет на заявката за марка на Общността или на марката на Общността съгласно членове 30 и 33 от регламента, и данни за претенцията за предходност съгласно членове 34 и 35 от регламента;
д) изображение на марката съгласно посоченото в заявката или регистрацията;
е) името на посочва се държавата-членка или държавите-членки, за които се иска преобразуване;
ж) когато искането не се отнася за всички стоки и услуги, за които е подадена заявката или за които е регистрирана марката, се посочват стоките и услугите, за които се иска преобразуване, а когато се иска преобразуване за повече от една държава-членка и списъкът на стоки и услуги не е един и същ за всички държави-членки, се посочват съответните стоки и услуги за всяка държава-членка;
з) когато се иска преобразуване съгласно член 108, параграф 4 от регламента, се посочва информация в този смисъл;
и) когато се иска преобразуване съгласно член 108, параграф 5 от регламента след оттегляне на заявка за регистрация, се посочва информация в този смисъл и датата, на която е била оттеглена заявката за регистрация;
й) когато се иска преобразуване съгласно член 108, параграф 5 от регламента след неподновяване на регистрацията, се посочва информация в този смисъл и датата, на която е изтекъл срокът на защита, а предвиденият в член 108, параграф 5 от регламента тримесечен срок започва да тече на следващия ден след последния ден, на който може да се представи искане за подновяване съгласно член 47, параграф 3 от регламента;
к) когато се иска преобразуване съгласно член 108, параграф 6 от регламента, се посочва информация в този смисъл, датата, на която решението на националния съд е станало окончателно и екземпляр от това решение.
2. Когато се изисква екземпляр от съдебното решение съгласно параграф 1, буква к), този екземпляр може да се представи на езика, на който е постановено решението.

Правило 45

Разглеждане на искане за преобразуване

1. Когато искането за преобразуване не отговаря на изискванията на член 108, параграф 1 от регламента или не е подадено в съответния тримесечен срок, Службата го отхвърля.
2. Когато таксата за преобразуване не е платена в съответния тримесечен срок, Службата информира заявителя, че искането за преобразуване се счита за неподадено.
3. Когато не са изпълнени другите условия за преобразуване, предвидени в правило 44 и други правила, уреждащи такива заявления, Службата информира съответно заявителя и го приканва да изправи недостатъците в определен от Службата срок. Ако недостатъците не бъдат изправени в този срок, Службата отхвърля искането за преобразуване.

Правило 46

Публикуване на искане за преобразуване

1. Когато искането за преобразуване се отнася за заявка за марка на Общността, която вече е публикувана в Бюлетина на марките на Общността съгласно член 40 от регламента, или когато искането за преобразуване се отнася за марка на Общността, искането за преобразуване се публикува в Бюлетина на марките на Общността.
2. Публикуването на искането за преобразуване съдържа:
а) входящия номер или регистрационния номер на марката, за която се иска преобразуване;
б) препратка към предишна публикация на заявката или регистрацията в Бюлетина на марките на Общността;
в) посочва/т се държавата-членка или държавите-членки, за която/които е поискано преобразуване;
г) когато искането не се отнася за всички стоки и услуги, за които е подадена заявката или за които е регистрирана марката, се посочват стоките и услугите, за които се иска преобразуване;
д) когато се иска преобразуване за повече от една държава-членка и списъкът на стоки и услуги не е един и същ за всички държави-членки, се посочват съответните стоки и услуги за всяка държава-членка;
е) датата на искането за преобразуване.

Правило 47

Изпращане до централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки

ДЯЛ Х

ОБЖАЛВАНЕ

Правило 48

Съдържание на жалбата

1. Жалбата съдържа:
а) името и адреса на жалбоподателя в съответствие с правило 1, параграф 1, буква б);
б) когато жалбоподателят е назначил представител, името и служебния адрес на представителя в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д);
в) изложение, в което се посочва оспорваното решение и степента, до която се иска изменение или отмяна на решението.
2. Жалбата се депозира на езика, на който е водено производството, в което е взето решението предмет на обжалване.

Правило 49

Отхвърляне на жалбата като недопустима

1. Ако жалбата не отговаря на изискванията по членове 57, 58 и 59 от регламента и правило 48, параграф 1, буква в), и параграф 2, апелативният състав я отхвърля като недопустима, освен ако всички недостатъци не са отстранени преди изтичането на съответния срок, определен в член 59 от регламента.
2. Ако апелативният състав констатира, че жалбата не съответства на други разпоредби от регламента или други разпоредби на настоящите правила, по-конкретно правило 48, параграф 1, букви а) и б), тя информира съответно жалбоподателя и изисква от него да отстрани отбелязаните недостатъци в определен от нея срок. Ако жалбата не бъде своевременно поправена, апелативният състав я отхвърля като недопустима.
3. Ако таксата за обжалване е платена след изтичане на срока за подаване на жалба съгласно член 59 от регламента, се счита, че жалбата не е подадена и таксата за обжалване се връща на жалбоподателя.

Правило 50

Разглеждане на жалби

1. Ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, с необходимите изменения, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата.
2. Решението на апелативния състав съдържа:
а) изявление, че решението се произнася от комисията;
б) датата, на която е взето решението;
в) имената на председателя и на останалите членове на апелативния състав, които са участвали във вземането на решението;
г) името на компетентния служител от канцеларията;
д) имената на страните и на техните представители;
е) изложение на подлежащите на разглеждане въпроси;
ж) обобщено описание на фактите;
з) мотивите;
и) постановлението на апелативния състав, при необходимост включително и решение относно разноските.
3. Решението се подписва от председателя и от останалите членове на апелативния състав и от служителя от канцеларията на апелативния състав.

Правило 51

Връщане на такси за обжалване

ДЯЛ ХI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Част А

Решения и съобщения на Службата

Правило 52

Форма на решенията

1. Решенията на Службата са в писмена форма и в тях се посочват мотивите, на които се основават. При провеждане на устно производство пред Службата решението може да се постановява устно. Впоследствие решението се връчва на страните в писмен вид.
2. Решенията на Службата, които са открити за обжалване, се придружават от писмено съобщение, в което се посочва, че в Службата трябва да се депозира писмено известие за обжалване в срок от два месеца от датата на връчване на подлежащото на обжалване решение. В съобщенията се обръща внимание на страните и за разпоредбите на членове 57, 58 и 59 от регламента. Страните не могат да се позовават на липсата на съобщение за възможността за обжалване.

Правило 53

Поправка на грешки в решения

Правило 54

Констатиране на загуба на права

1. Службата информира заинтересованото лице в съответствие с член 77 от регламента, ако констатира загуба на права в резултат на регламента или настоящите правила и му обръща внимание на същността на параграф 2 от настоящото правило.
2. Ако заинтересованото лице счита констатацията на Службата за неточна, то може, в срок от два месеца след връчване на посоченото в параграф 1 уведомление, да депозира молба за вземане на решение по същество от Службата. Такова решение се постановява само ако Службата не е съгласно с лицето, което го е поискало; в противен случай, Службата изменя констатацията си и информира искащото решение лице.

Правило 55

Подпис, име, печат

1. Във всяко решение, съобщение или известие от Службата се посочват Службата или отделът на Службата, както и името или имената на отговорното длъжностно лице или отговорните длъжностни лица. Те носят подписа на длъжностното лице или длъжностните лица, или вместо подпис — печата или щемпела на Службата.
2. Председателят на Службата може да определи да се използват други средства за идентификация на Службата или отдела на Службата и иметко на отговорното длъжностно лице или длъжностни лица, или различно от печат средство за идентификация, когато решенията, съобщенията или известията се изпращат по телекс или друго техническо средство за комуникация.

Част Б

Устни производства и снемане на показания

Правило 56

Призовка за устно производство

1. Страните се призовават на предвиденото в член 75 от регламента устно производство и им се обръща внимание на параграф 3 от настоящото правило. Призовката се връчва най-малко с едномесечно предизвестие, освен ако страните не се споразумеят за по-кратък срок.
2. При съставяне на призовката Службата обръща внимание на точките, които според нея следва да се обсъдят, за да се вземе решението.
3. Ако надлежно призована страна на устно производство пред Службата не се яви, производството може да продължи без нея.

Правило 57

Събиране на доказателства от Службата

1. Когато Службата счита за необходимо да изслуша устните показания на страни, свидетели или вещи лица или да извърши проверка, за целта то взема решение, в което се посочват средствата, които възнамерява да използва за събиране на доказателства, съответните подлежащи на доказване факти и датата, часа и мястото на заседанието или проверката. Ако страна е поискала снемане на устни показания на свидетели и вещи лица, в решението на Службата се определя срокът, в който депозиралата искането страна трябва да съобщи на Службата имената и адресите на свидетелите и вещите лица, които страната желае да бъдат изслушани.
2. Срокът за призоваване на страна, свидетел или вещо лица за даване на показания е най-малко един месец, освен ако заинтересованите лица не се споразумеят за по-кратък срок. Призовката съдържа:
а) извлечение от споменатото в параграф 1 решение, в което по-конкретно се посочват датата, часа и мястото за провеждане на разпореденото изслушване и фактите във връзка, с които следва да бъдат изслушани страните, свидетелите и вещите лица;
б) имената на страните по производството и данни за правата, на които свидетелите или вещите лица могат да се позовават съгласно правило 59, параграфи от 2 до 5.

Правило 58

Назначаване на вещи лица

1. Службата решава в каква форма да се представя заключението на назначено от нея вещо лице.
2. Обхватът на компетентност на вещото лице включва:
а) точно описание на задачата му;
б) определения срок за представяне на заключението на вещото лице;
в) имената на страните по производството;
г) данни за претенциите, на които може да се позовава съгласно правило 59, параграфи 2, 3 и 4.
3. На страните се предоставя екземпляр от всяко писмено заключение.
4. Страните могат да отправят възражения към вещо лице на основания за некомпетентност или на същите основания, на които може да се отправя възражение към проверител или към член на отдел или на апелативния състав съгласно член 132, параграфи 1 и 3 от регламента. Решение по възражението взема съответният отдел на Службата.

Правило 59

Разноски за събиране на доказателства

1. Снемането на показания от Службата може да бъде обвързано с подаване пред нея от страната, поискала снемането на показания, на сума, която се определя въз основа на предварителна оценка на разходите.
2. Призованите и явили се пред Службата свидетели и вещи лица имат право да им бъдат възстановени направените от тях приемливи пътни и дневни разходи. Службата може да им разрешава авансово изплащане на тези разходи. Първото изречение важи и за свидетели и вещи лица, които се явяват пред Службата, без да са призовани от нея, и които се изслушват като свидетели или вещи лица.
3. Свидетелите, които имат право на възстановяване на разходи по параграф 2, имат право и на подходящо обезщетение за пропуснати ползи, а вещите лица — на възнаграждение за извършената от тях работа. Тези плащания се извършват на свидетелите и вещите лица след изпълнение на задълженията или задачите им, когато тези свидетели и вещи лица са били призовани от Службата по нейна инициатива.
4. Подлежащите на изплащане суми и авансови изплащания на разходи съгласно параграфи 1, 2 и 3 се определят от председателя на Службата и се публикуват в Официалния вестник на Службата. Сумите се изчисляват на същата основа, както възнагражденията и заплатите, които получават служителите от категория А4 до А8, и които са определени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и в приложение VII към него.
5. Окончателно задължени за дължимите или изплатени суми съгласно параграфи 1 – 4 са:
а) Службата, когато същата по своя собствена инициатива е преценила за необходимо да изслуша устните показания на свидетели или вещи лица;
или
б) съответната страна, когато същата е поискала даването на устни показания от свидетели или вещи лица, съобразно решението за разпределение и определяне на разноските съгласно членове 81 и 82 от регламента и правило 94. Въпросната страна възстановява на Службата всички надлежно изплатени аванси.

Правило 60

Протокол за устното производство и за снемането на показания

1. Съставя се протокол за устното производство или снемането на показания, в който се съдържа най-важното от устното производство или снемането на показания, съответните направени от страните изявления, показания на страните, свидетелите или вещите лица и резултата от извършените проверки.
2. Протоколът за дадените от свидетел, вещо лице или страна показания им се прочита или връчва, за да се запознаят с него. В протокола се отбелязва, че тази формалност е извършена и че лицето, дало показанията, е одобрило протокола. В случай на неодобрение се отбелязват възраженията на лицето.
3. Протоколът се подписва от служителя, който го е съставил, и от служителя, който е водил устното производство или е снел показанията.
4. На страните се връчва екземпляр от протокола.
5. При поискване Службата предоставя на страните препис на записите от устното производство в машинописна или всякаква друга форма за машинно четене. Издаването на препис съгласно първото изречение и обвързано със заплащане на направените от Службата разходи за изготвяне на този препис. Размерът на сумата се определя от председателя на Службата.

Част В

Нотификации

Правило 61

Общи разпоредби относно нотификациите

1. В производствата пред Службата всички нотификации, които следва да се извършат от Службата, се връчват под формата на оригинала на подлежащия на връчване документ, копие от него, заверено от или подпечатано с печата на Службата, или компютърна разпечатка, носеща такъв печат. За копията на документи, представени от самите страни не се изисква такава заверка.
2. Нотификации се връчват:
а) по пощата в съответствие с правило 62;
б) на ръка в съответствие с правило 63;
в) чрез подаване в пощенска кутия в Службата в съответствие с правило 64;
г) по факс и чрез други технически средства в съответствие с правило 65;
д) чрез публикуване в съответствие с правило 66.

Правило 62

Нотификация по пощата

1. Решения, които подлежат на срок за обжалване, връчване на призовки и други определени от председателя на Службата документи се връчват с препоръчано писмо с обратна разписка. Решения и съобщения, които подлежат на друг срок се връчват с препоръчано писмо, освен ако председателят на Службата не определи друго. Всички други съобщения се изпращат с обикновена поща.
2. Нотифицирането на получатели, които нямат постоянен адрес, седалище или предприятие в Общността и които не са си назначили представител в съответствие с член 88, параграф 2 от регламента, се извършва чрез изпращане на подлежащия на връчване документ с обикновена поща на последния известен на Службата адрес на получателя. Нотификацията се счита за извършена при изпращане на документа по пощата.
3. Когато нотификацията се извършва с препоръчано писмо, независимо дали със или без обратна разписка, документът се счита за доставен на получателя на десетия ден след изпращането му по пощата, освен ако писмото не е достигнало до получателя или е достигнало до него на по-късна дата. В случай на спор Службата установява дали писмото е достигнало местоназначението си или установява датата, на която то е било доставено на получателя, в зависимост от случая.
4. Нотификацията с препоръчано писмо със или без обратна разписка се счита за извършена дори и при отказ на получателя да приеме писмото.
5. До степента, в която нотификацията по пощата не е обхваната от разпоредбите на параграфи 1 – 4, се прилага законодателството на държавата, на чиято територия се извършва нотификацията.

Правило 63

Нотификация чрез връчване на ръка

Правило 64

Нотификация чрез подаване в пощенска кутия в Службата

Правило 65

Нотификация чрез връчване на документи по факс и чрез други технически средства

1. Връчването на документи по факс се извършва чрез изпращане на оригинала или копие от подлежащия на връчване документ съгласно правило 61, параграф 1. Условията и редът за такова изпращане се определят от председателя на Службата.
2. Условията и редът за връчване на документи чрез други технически средства за комуникация се определят от председателя на Службата.

Правило 66

Нотификация чрез публикуване

1. При невъзможност да се установи адресът на получателя или ако нотификацията в съответствие с правило 62, параграф 1 се е оказала невъзможна дори и след повторен опит от страна на Службата, нотификацията се извършва чрез публикуване на известие. Това известие се публикува най-малко в Бюлетина на марките на Общността.
2. Председателят на Службата определя начина за публикуване на известието и определя началото на едномесечния срок при изтичането, на който документът се счита за връчен.

Правило 67

Нотификация на представители

1. Ако е назначен представител или когато първият посочен заявител в обща заявка се счита за общ представител съгласно правило 75, параграф 1, нотификациите се адресират до този назначен или общ представител.
2. Ако за една заинтересована страна са назначени няколко представители, нотифицирането на един от тях е достатъчно, освен ако в съответствие с правило 1, параграф 1, буква д) не е посочен конкретен адрес за връчване на нотификации.
3. Ако няколко заинтересовани страни са назначили един общ представител, връчването на един единствен документ на общия представител е достатъчно.

Правило 68

Нередности при връчването на нотификации

Правило 69

Нотификация на документи в случай на няколко страни

Част Г

Срокове

Правило 70

Изчисляване на сроковете

1. Сроковете се определят в цели години, месеци, седмици или дни.
2. Изчисляването започва в деня, следващ деня, в който е настъпило съответното събитие, което може да е процедурно действие или изтичане на друг срок. Когато процедурното действие е нотификация, събитието, което се взема под внимание, е получаването на нотифицирания документ, освен ако не е предвидено друго.
3. Когато срокът е изразен като една година или определен брой години, той изтича през съответната последваща година, през месеца със същото име и в деня със същото число, както месеца и деня, в който е настъпило въпросното събитие. Когато съответният месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец.
4. Когато срокът е изразен като един месец или определен брой месеци, той изтича през съответния последващ месеца в деня със същото число, както деня, в който е настъпило въпросното събитие. Когато денят, в който е настъпило въпросното събитие е бил последният ден от месец, или когато съответният последващ месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец.
5. Когато срокът е изразен като една седмица или определен брой седмици, той изтича през съответната последваща седмица в деня със същото число, както деня, в който е настъпило въпросното събитие.

Правило 71

Продължителност на сроковете

1. Когато регламентът или настоящите правила предвиждат определянето на срок от Службата, този срок е не по-малко от един месец, когато заинтересованата страна има постоянен адрес, седалище или предприятие в Общността, или не по-малко от два месеца и не повече от шест месеца, когато не са изпълнени тези условия. При подходящи обстоятелства Службата може да разрешава удължаване на определен срок, ако заинтересованата страна е поискала такова удължаване и ако молбата за това е представена преди изтичането на първоначално определения срок.
2. При наличие на две или повече страни Службата може да удължава срок при наличие на съгласие на другите страни.

Правило 72

Изтичане на срокове в особени случаи

1. Ако срокът изтича в ден, в който Службата не е отворено за получаване на документи, или в който, поради други причини, различни от посочените в параграф 2, на мястото, където се намира Службата, не се доставя обикновена поща, срокът се удължава до първия ден след деня, в който Службата е отворена за получаване на документи и в който се доставя обикновена поща. Посочените в първото изречение дни се определят от председателя на Службата преди началото на всяка календарна година.
2. Ако срокът изтича в ден, в който е налице общо прекъсване или последващо смущение в доставката на поща в дадена държава-членка или между държава-членка и Службата за страни, чийто постоянен адрес или седалище се намира в съответната държава или които са назначили представители със служебен адрес в тази държава, срокът се удължава до първия ден след края на периода на прекъсване или смущение. В случай, че съответната държава-членка е държавата, в която се намира Службата, настоящата разпоредба важи за всички страни. Продължителността на гореупоменатия срок се определя от председателя на Службата.
3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат с необходимите изменения за предвидените в регламента или настоящите правила срокове в случай на действия, които следва да бъдат извършени от компетентния орган по смисъла на член 25, параграф 1, буква б) от регламента.
4. В случай на забавяне на съобщения от Службата до заинтересовани страни относно изтичането на срок поради настъпването на извънредни обстоятелства, като бедствия, прекъсвания в резултат на стачки или смущения в правилното функциониране на Службата, действията, които е трябвало да бъдат извършени във въпросния срок, все пак могат да бъдат редовно извършени в срок от един месец след връчване на забавеното съобщение. Началната и крайната дата на такова прекъсване или смущение се определя от председателя на Службата.

Част Д

Спиране на производството

Правило 73

Спиране на производството

1. Производството пред Службата се спира:
а) при смърт или недееспособност на заявителя или на притежателя на марка на Общността или на лицето, което по силата на националното законодателство е упълномощено да действа от тяхно име. Въпреки това, ако упоменатите по-горе събития не засягат правомощията на представител, назначен съгласно член 89 от регламента, производството се спира само по молба на този представител;
б) в случай, че в резултат на предприети действия спрямо имуществото му заявителят или притежателят на марка на Общността е възпрепятстван по юридически причини да продължи производството пред Службата;
в) при смърт или недееспособност на представителя на заявител или на притежател на марка на Общността или в случай, че по юридически причини в резултат на предприети действия срещу имуществото му същият е възпрепятстван да продължи производството пред Службата.
2. Когато в посочените в параграф 1, букви а) и б) случаи Службата е била информирано за самоличността на лицето, което е упълномощено да продължи производството пред Службата, Службата съобщава на това лице и на всички заинтересовани трети страни, че производството се възобновява, считано от определена от Службата дата.
3. В посочения в параграф 1, буква в) случай производството се възобновява, когато Службата е информирана за назначаването на нов представител на заявителя или когато Службата е връчило на другите страни съобщението за назначаването на нов представител на притежателя на марката на Общността. Ако в срок от три месеца след спиране на производството Службата не е информирана за назначаването на нов представител, тя информира заявителя или притежателя на марката на Общността:
а) когато се прилага член 88, параграф 2 от регламента, че заявката за марка на Общността ще се счита за оттеглена, ако информацията не бъде представена в срок от два месеца след връчване на въпросното съобщение; или
б) когато не се прилага член 88, параграф 2 от регламента, че производството ще се възобнови със заявителя или притежателя на марката на Общността, считано от датата на връчване на въпросното съобщение.
4. Сроковете, които са различни от действащия към датата на спиране на производството срок за заплащане на таксите за подновяване по отношение на заявителя или притежателя на марката на Общността, отново започват да текат от деня на възобновяване на производството.

Част Е

Отказ от процедури за принудително възстановяване на суми

Правило 74

Отказ от процедури за принудително възстановяване на суми

Част Ж

Представителство

Правило 75

Назначаване на общ представител

1. При наличие на повече от един заявител и ако в заявката за марка на Общността не е посочен общ представител, първият посочен в заявката заявител се счита за общ представител. Въпреки това, ако един от заявителите е длъжен да назначи професионален представител, същият се счита за общ представител, освен ако първият посочен в заявката заявител не е назначил професионален представител. Същото важи, с необходимите изменения, за трети страни, които заедно подават възражение или искане за отмяна или за обявяване на недействителност, както и за съвместни притежатели на марка на Общността.
2. Ако в хода на производството се извърши прехвърляне на права на повече от едно лице и тези лица не са назначили общ представител, се прилагат разпоредбите на параграф 1. При невъзможност за прилагане на тези разпоредби, Службата изисква от тези лица да назначат общ представител в срок от два месеца. Ако това искане не бъде изпълнено, общият представител се назначава от Службата.

Правило 76

Пълномощни

1. Представителите, които се явяват пред Службата, трябва да депозират пред нея подписано пълномощно, което се прилага към преписката по делото. Пълномощното може да се отнася за едно или повече заявления или за една или повече регистрирани търговски марки.
2. Може да се депозира общо пълномощно, даващо право на представителя за действия във връзка с всички свързани с марка дела на страната, която дава пълномощното.
3. Пълномощното може да се депозира на всички езици на Службата и на езика, на който се води производството, ако той е един от езиците на Службата.
4. Когато на Службата се съобщава за назначаването на представител, съответното пълномощно се депозира в определен от Службата срок. Ако пълномощното не се депозира своевременно, производството продължава с представляваното лице. Всички предприети от представителя процедурни действия, освен подаване на заявката, се считат за неизвършени, ако представляваното лице не ги одобрява. Прилагането на член 88, параграф 2 от регламента остава незасегнато.
5. Параграфи 1 – 3 се прилагат mutatis mutandis за документ, с който се отменя пълномощно.
6. Всеки представител, чието пълномощно е прекратено, продължава да се счита за представител, докато Службата не бъде уведомена за прекратяването на пълномощното му.
7. Ако в пълномощното не се съдържат разпоредби в обратен смисъл, то не се прекратява спрямо Службата при смъртта на лицето, което го е дало.
8. При наличие на няколко представители, назначени от една и съща страна, те могат да действат заедно или поотделно, независимо от всякакви съдържащи се в пълномощните им разпоредби в обратен смисъл.
9. Пълномощното на колегия от представители се счита за пълномощно на всеки представител, който може да докаже, че практикува в рамките на въпросната колегия.

Правило 77

Представителство

Правило 78

Изменение на списъка на професионалните представители

1. По искане на професионален представител името му се заличава от посочения в член 89 от регламента списък на професионалните представители.
2. Името на професионален представител се заличава автоматично:
а) при смърт или недееспособност на професионалния представител;
б) когато професионалният представител вече не е гражданин на държава-членка, освен ако председателят на Службата е предоставил изключение съгласно член 89, параграф 4, буква б) от регламента;
в) когато професионалният представител вече няма място на стопанска дейност или заетост на територията на Общността;
г) когато професионалният представител вече не притежава правото, посочено в член 89, параграф 2, буква в), първо изречение от регламента.
3. Вписването на професионален представител временно се отлага по инициатива на Службата в случай на временно прекратяване на посоченото в член 89, параграф 2, буква в), първо изречение от регламента право да представлява физически или юридически лица пред централното бюро по индустриална собственост на държава-членка.
4. По искане съгласно член 89, параграф 3 от регламента на лице, чието име е заличено, името му се възстановява в списъка на професионалните представители, ако вече не са налице условията за заличаване.
5. Службата за марки на Бенелюкс и централните бюра по индустриална собственост на заинтересованите държави-членки незабавно информират Службата за всички настъпили събития по параграфи 2 и 3.
6. Измененията на списъка на професионалните представители се публикуват в Официален вестник на Службата.

Част З

Писмени съобщения и формуляри

Правило 79

Изпращане на съобщения в писмен вид или чрез други средства

Заявленията за регистрация на марка на Общността, както и на всички други предвидени в регламента заявления и всички адресирани до Службата съобщения се представят, както следва:
а) чрез представяне на подписан оригинал на въпросния документ в Службата по пощата, на ръка или по всякакъв друг начин; приложенията към представените документи не е необходимо да са подписани;
б) чрез изпращане на подписан оригинал по факс в съответствие с правило 80;
в) по телекс или с телеграма в съответствие с правило 81;
г) чрез изпращане на съдържанието на съобщението по електронен път в съответствие с правило 82.

Правило 80

Изпращане на съобщения по факс

1. Когато заявка за регистрация на марка се представя на Службата по факс и заявката съдържа изображение на марката съгласно правило 3, параграф 2, което не отговаря на изискванията на въпросното правило, на Службата се представя необходимия брой оригинални изображения в съответствие с правило 79, буква а). При получаване на изображенията от Службата в срок от един месец от датата на получаване на копието по факс, заявката се счита за получена от Службата в деня на получаване на копието по факс. При получаване на изображенията от Службата след изтичане на този срок и когато изображението е необходимо за получаване на дата на подаване, заявката се счита за получена от Службата в деня на получаване на изображенията.
2. Когато получено по факс съобщение е непълно или нечетливо или когато Службата има основателни съмнения относно точността на предаването, Службата информира съответно изпращача и го приканва в определен от Службата срок повторно да изпрати оригинала по факс или да представи оригинала в съответствие с правило 79, буква а). Когато това искане не е изпълнено в определения срок, за дата на получаване на повторното изпращане или на оригинала се счита датата на получаване на оригинала на съобщението, при условие че когато неизправността касае определянето на датата на подаване на заявка за регистрация на марка, се прилагат разпоредбите относно датата на подаване. Когато искането не е изпълнено в определения срок, се счита, че съобщението не е получено.
3. Всяко представено на Службата съобщение по факс се счита за надлежно подписано, ако върху разпечатката от факс апарата фигурира копие от подписа.
4. Председателят на Службата може да определя допълнителни изисквания за изпращането на съобщения по факс, като оборудването, което да се използва, технически данни на съобщението и начини за идентифициране на изпращача.

Правило 81

Изпращане на съобщения по телекс или чрез телеграма

1. Когато заявка за регистрация на марка се представя на Службата по телекс или чрез телеграма и заявката съдържа изображение на марката, съгласно правило 3, параграф 2, правило 80 параграф 1 се прилага mutatis mutandis.
2. Когато се изпраща съобщение по телекс или чрез телеграма, правило 80, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.
3. Когато се изпраща съобщение по телекс или чрез телеграма, посочването на името на изпращача се счита за равностойно на подпис.

Правило 82

Изпращане на съобщения по електронен път

1. Когато заявка за регистрация на марка се представя на Службата по електронен път и заявката съдържа изображение на марката съгласно правило 3, параграф 2, правило 80, параграф 1 се прилага mutatis mutandis.
2. Когато се изпраща съобщение по електронен път, правило 80, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.
3. Когато се изпраща съобщение по електронен път, посочването на името на изпращача се счита за равностойно на подпис.
4. Председателят на Службата определя изискванията за изпращане на съобщения по електронен път, като оборудването, което да се използва, технически данни на съобщението и начини за идентифициране на изпращача.

Правило 83

Формуляри

1. Службата безплатно предоставя формуляри за:
а) подаване на заявка за марка на Общността;
б) подаване на възражение срущу регистрация на марка на Общността;
в) подаване на молба за изменение на заявка за регистрация, за поправка на имена и адреси или грешки;
г) подаване на молба за регистрация на прехвърляне, както и предвидените в правило 31, параграф 5 формуляр за прехвърляне и документ за прехвърляне;
д) подаване на молба за регистрация на лицензия;
е) подаване на молба за подновяване на регистрацията на марка на Общността;
ж) подаване на искане за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на Общността;
з) подаване на молба за restitutio in integrum;
и) подаване на жалба;
й) упълномощаване на представител под формата на индивидуално пълномощно и под формата на общо пълномощно.
2. Службата може безплатно да предоставя и други формуляри.
3. Службата предоставя посочените в параграфи 1 и 2 формуляри на всички официални езици на Общността.
4. Службата безплатно поставя формулярите на разположение на Службата за марки на Бенелюкс и на централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки.
5. Службата може да предоставя формулярите и във форма за машинно четене.
6. Страните по производства пред Службата използват предоставените от Службата формуляри или копия от тях, или формуляри със същото съдържание и формат, като формулярите, които се създават чрез системи за електронна обработка на данни.
7. Формулярите се попълват по начин, който позволява автоматизирано въвеждане на съдържанието им в компютър, например чрез разпознаване на знаци или сканиране.

Част И

Информация за обществено ползване

Правило 84

Регистър на марките на Общността

1. Регистърът на марките на Общността може да се поддържа под формата на електронна база от данни.
2. Регистърът на марките на Общността съдържа следните данни:
а) датата на подаване на заявката;
б) входящия номер на заявката;
в) датата на публикуване на заявката;
г) името, адреса и националността на заявителя и държавата, в която се намира неговият постоянен адрес, седалище или предприятие;
д) името и служебния адрес на представителя, когато не се касае за представител по смисъла на член 88, параграф 3, първо изречение от регламента; когато има повече от един представител, се вписват само името и служебния адрес на първия посочен представител, последвани от думите „и други“; когато е назначена колегия от представители, се вписва само името и служебния адрес на колегията;
е) копие на марката заедно с информация за нейното естество, освен ако не се касае за марка съгласно правило 3, параграф 1; когато регистрацията на марка е цветна, се вписва обозначението „цветна“ и се посочва цвета или цветовете, от които се състои марката; по целесъобразност, описание на марката;
ж) наименованията на стоките и услугите, групирани според категориите на Класификацията от Ница; всяка група се предшества от номера на категорията съгласно тази класификация, към която спада съответната група от стоки и услуги и групите се представят в реда на категориите съгласно тази класификация;
з) данни за претенциите за приоритет съгласно член 30 от регламента;
и) данни за претенциите за изложбен приоритет съгласно член 33 от регламента;
й) данни за претенциите за предходност на по-рано регистрирана марка съгласно член 34 от регламента;
к) декларация, че марката е станала отличителна вследствие на използването ? съгласно член 7, параграф 3 от регламента;
л) декларация от заявителя, в която се отричат всякакви изключителни права върху даден елемент от марката съгласно член 38, параграф 2 от регламента;
м) посочване, че се касае за колективна марка;
н) езика, на който е подадена заявката, и втория език, който заявителят е посочил в заявката си съгласно член 115, параграф 3 от регламента;
о) датата на регистрация на марката в регистъра и регистрационния номер.
3. Регистърът на марките на Общността съдържа и следните данни, заедно с датата на тяхното вписване:
а) промени в името, адреса или националността на притежателя на марка на Общността или на държавата, в която се намира неговият постоянен адрес, седалище или предприятие;
б) промени в името или служебния адрес на представителя, когато не се касае за представител по смисъла на член 88, параграф 3, първо изречение от регламента;
в) когато се назначава нов представител, името и служебния адрес на този представител;
г) изменения на марката съгласно 48 от регламента и поправка на грешки;
д) известие за изменения на регламентите, уреждащи използването на колективната марка съгласно член 69 от регламента;
е) данни за посочените в член 34 от регламента претенции за предходност на по-рано регистрирана марка, съгласно член 35 от регламента;
ж) пълни или частични прехвърляния съгласно член 17 от регламента;
з) създаване или прехвърляне на вещно право съгласно член 19 от регламента и естеството на вещното право;
и) събиране на вземания по изпълнителен лист съгласно член 20 от регламента и банкрут, или подобни производства съгласно член 21 от регламента;
й) предоставяне или прехвърляне на лицензия съгласно член 22 от регламента и, в зависимост от случая, данни за вида на лицензията съгласно правило 34;
к) подновяване на регистрация съгласно член 47 от регламента, датата, от която е влязло в сила, и всякакви ограничения съгласно член 47, параграф 4 от регламента;
л) датата на изтичане на регистрацията съгласно член 47 от регламента;
м) декларация за отказ от права от притежателя на марката съгласно член 49 от регламента;
н) датата на подаване на искане съгласно член 55 от регламента или на подаване на насрещен иск съгласно член 96, параграф 4 от регламента за отмяна или обявяване на недействителност;
о) датата и съдържанието на решението по искането или насрещния иск съгласно член 56, параграф 6 или член 96, параграф 6, трето изречение от регламента;
п) датата на получаване на искане за преобразуване съгласно член 109, параграф 2 от регламента;
р) заличаване на представител, вписан съгласно параграф 2, буква д);
с) заличаване на предходността на национална марка;
т) изменение или заличаване от регистъра на елементите, посочени в букви з), и) и й).
4. Председателят на Службата може да определи в регистъра да се вписват други елементи, различни от посочените в параграфи 2 и 3.
5. Притежателят на марката се уведомява за всяка промяна в регистъра.
6. При поискване и при заплащане на такса Службата предоставя заверени или незаверени извлечения от регистъра.

Част Й

Бюлетин на марките на Общността и Официален вестник на Службата

Правило 85

Бюлетин на марките на Общността

1. Бюлетинът на марките на Общността се публикува на периодични издания. Службата може да предоставя за обществено ползване издания на бюлетина на компактдиск или във всякаква друга форма за машинно четене.
2. Бюлетинът на марките на Общността съдържа публикации на заявления и вписани в регистъра данни, както и други данни във връзка със заявления или регистрации на търговски марки, чието публикуване е предвидено в регламента или в настоящите правила.
3. Когато в Бюлетина на марките на Общността се публикуват данни, чието публикуване е предвидено в Регламента или в настоящите правила, посочената в бюлетина дата на издаване се счита за дата на публикуване на данните.
4. Ако вписаните данни относно регистрацията на марка не съдържат никакви промени в сравнение с публикацията на заявката, публикуването на тези данни се извършва чрез препратка към данните, които се съдържат в публикацията на заявката.
5. Посочените в член 26, параграф 1 от регламента елементи на заявката за марка на Общността, както и всякаква друга информация, чието публикуване е предвидено в правило 12, при необходимост се публикуват на всички официални езици на Общността.
6. Службата взема под внимание всеки представен от заявителя превод. Ако езикът на заявката не е един от езиците на Службата, на заявителя се изпраща превода на втория посочен от него език. Заявителят може да предлага промени в превода в определен от Службата срок. Ако заявителят не отговори в определения срок или ако Службата счита предложените промени за неподходящи, се публикува предложеният от Службата превод.

Правило 86

Официален вестник на Службата

1. Официалният вестник на Службата се публикува на периодични издания. Службата може да предоставя за обществено ползване издания на Официалния вестник на компактдиск или във всякаква друга форма за машинно четене.
2. Официалният вестник се публикува на езиците на Службата. Председателят на Службата може да определи някои елементи да се публикуват на всички официални езици на Общността.

Правило 87

Банка данни

1. Службата поддържа електронна банка данни за заявките за регистрация на марки и за вписванията в регистъра. Службата може да предоставя за обществено ползване съдържанието на тази банка от данни и на компактдиск или във всякаква друга форма за машинно четене.
2. Председателят на Службата определя условията за достъп до банката от данни и за начина, по който съдържанието ? може да се предоставя във форма за машинно четене, включително съответните такси за това.
Част К
Справка с преписките и съхранение на преписките

Правило 88

Части от преписката, които не подлежат на справка

Частите от преписката, които не подлежат на справка съгласно член 84, параграф 4 от регламента, са:
а) документи относно изключване или отвод съгласно член 132 от Регламента;
б) проекторешения или становища и всички други вътрешни документи, използвани за изготвянето на решения и становища;
в) части от преписката, за които заинтересованата страна е изразила особен интерес да бъдат запазени поверителни преди подаването на искане за справка с преписките, освен ако справката с такава част от преписката не е обоснована от преимуществени законни интереси на страната, която иска справка.

Правило 89

Ред за извършване на справка с преписки

1. Справка с преписките за заявки за марка на Общността и за регистрирани марки на Общността се извършват с оригинални документи или техни копия, или с технически средства за съхранение, ако преписките се съхраняват по този начин. Начините за извършване на справка се определят от председателя на Службата. Искането за извършване на справка с преписките не се счита за подадено, докато не се заплати необходимата такса за това.
2. При подаване на искане за извършване на справка с преписката за заявка за марка на Общността молбата съдържа данни и доказателства, че заявителят:
а) е дал съгласие за извършване на справката; или
б) е заявил, че след регистрацията на марката ще се позове на произтичащите от тази регистрация права срещу искащата справка страна.
3. Справката с преписки се извършва в помещенията на Службата.
4. При поискване справката с преписки се извършва чрез издаване на копия от съдържащите се в преписката документи. Такива копия се издават срещу заплащане на съответни такси.
5. При поискване Службата издава заверени или незаверени копия от заявката за марка на Общността или от съдържащите се в преписката документи, от които съгласно параграф 4 могат да се издават копия след заплащане на такса.

Правило 90

Съобщаване на съдържаща се в преписките информация

Правило 91

Съхранение на преписките

1. Службата съхранява преписките за заявки за марка на Общността и за регистрирани марки на Общността най-малко пет години след края на годината, в която:
а) заявката е отхвърлена или оттеглена или се счита за оттеглена;
б) регистрацията на марката на Общността изтича напълно съгласно член 47 от Регламента;
в) е регистриран пълният отказ от права върху марката на Общността съгласно член 49 от Регламента;
г) марката на Общността е напълно заличена от регистъра съгласно член 56, параграф 6 или член 96, параграф 6 от регламента.
2. Председателят на Службата определя начина, по който се съхраняват преписките.

Част Л

Административно сътрудничество

Правило 92

Обмен на информация и съобщения между Службата и органите на държавите-членки

1. При поискване Службата и централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки взаимно си съобщават съществена информация относно подаването на заявления за марки на Общността или национални марки и относно свързаните с тези заявления производство, както и за регистрираните в резултат на това търговски марки. Тези съобщения не подлежат на ограниченията, предвидени в член 84 от регламента.
2. Съобщенията между Службата и съдилищата или органите на държавите-членки, които произтичат от прилагането на регламента или настоящите правила, се извършват директно между тези органи. Такива съобщения могат да се извършват и чрез централните бюра по индустриална собственост на държавите-членки.
3. Разходите за съобщенията по параграфи 1 и 2 са за сметка на органа, който извършва съобщенията, които са освободени от такси.

Правило 93

Справка с преписки от или чрез съдилища или органи на държавите-членки

1. Справките с преписки за марки на Общността, за които са подадени заявления или за регистрирани марки на Общността от страна на съдилища или органи на държавите-членки се извършват с оригиналните документи или техни копия, а в противен случай се прилага правило 89.
2. Съдилищата или прокуратурите в държавите-членки могат в хода на производствата пред тях да предоставят изпратени от Службата преписки или копия от тях за справка от трети страни. Такива справки подлежат на разпоредбите на член 84 от регламента. Службата не начислява такси за такива справки.
3. При изпращане на преписките или на копия от тях на съдилищата или прокуратурите в държавите-членки Службата посочва ограниченията, на които съгласно член 84 от регламента и правило 88 подлежат справките с преписки за марки на Общността, за които са подадени заявления или преписки за регистрирани марки на Общността.

Част М

Разходи

Правило 94

Разпределение и определяне на разходите

1. Разпределението на разходите съгласно член 81, параграфи 1 и 2 от регламента се посочва в решението относно възражението, решението относно искането за отмяна или обявяване на недействителност на марка на Общността, или в решението относно жалбата.
2. Разпределението на разходите съгласно член 81, параграфи 3 и 4 от регламента се посочва в решение относно разходите, което е взето от отдела по споровете, отдела по заличаването или апелативния състав.
3. Към предвидената в член 81, параграф 6, първо изречение от регламента молба за определяне на разноските се прилага разходна сметка с доказателства в нейна подкрепа. Молбата е допустима само ако решението, по отношение на което се иска определяне на разходите, е станало окончателно. Разноските могат да се определят след установяване на тяхната достоверност.
4. Предвидената в член 81, параграф 6, второ изречение от регламента молба за преразглеждане на решението на канцеларията за определяне на разходите, в която се посочват мотивите, на които се основава, трябва да се депозира в Службата в срок от един месец след датата на нотифициране на присъдените разходи. Молбата не се счита за подадена, докато не се заплати таксата за преразглеждане на размера на разходите.
5. Отделът по споровете, отделът по заличаването или апелативният състав, в зависимост от случая, вземат решение по посочената в параграф 4 молба без устно производство.
6. Таксите, които са за сметка на губещата страна съгласно член 81, параграф 1 от регламента, се ограничават до таксите, които са заплатени от другата страна за възражение, за искане за отмяна или обявяване на недействителност на марката на Общността и за обжалване.
7. Същинските и действително направени разходи по производството от страната, спечелила делото, са за сметка на губещата страна в съответствие с член 81, параграф 1 от регламента въз основа на следните максимални тарифи:
а) пътни разноски на една от страните за двупосочното пътуване между мястото на пребиваване или на стопанска дейност и мястото на провеждане на устното производство при снемане на показания, както следва:
i) стойността на билет за първа класа с железопътен транспорт, включително обичайните транспортни добавки, когато общото разстояние с железопътен транспорт не надвишава 800 км;
ii) стойността на самолетен билет за туристическа класа, когато общото разстояние с железопътен транспорт надвишава 800 км или когато маршрутът включва прекосяване на море;
б) дневни разходи на една от страните, равняващи се на дневните разходи при командировка на служители от категория А4 до А8, както са определени в член 13 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности;
в) пътни разходи на представители по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента и на свидетели и вещи лица по предвидените в буква а) тарифи;
г) дневни разходи на представители по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента и на свидетели и вещи лица по предвидените в буква б) тарифи;
д) направени разходи при снемането на показания под формата на разпит на свидетели, заключения на вещи лица или проверки
до 300 ECU на производство;
е) разходи за представителство по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента:
i) на противната страна в исково производство:
до 250 ECU;
ii) на заявителя в исково производство:
до 250 ECU;
iii) на заявителя в производство за отмяна или обявяване на недействителност на марка на Общността:
до 400 ECU;
iv) на притежателя на марката в производство за отмяна или обявяване на недействителност на марка на Общността:
до 400 ECU;
v) на ищеца в апелативно производство:
до 500 ECU ;
vi) на ответника в апелативно производство:
до 500 ECU;
Когато снемането на показания в което и да е от гореспоменатите производства включва разпит на свидетели, заключения на вещи лица или проверка, се отпуска допълнителна сума за разходи за представителство в размер до 600 ECU на производство;
ж) когато страната, спечелила делото, се представлява от повече от един представител по смисъла на член 89, параграф 1 от регламента, губещата страна поема посочените в букви в, г) и е) разходи само за едно такова лице;
з) губещата страна не е длъжна да възстановява на страната, спечелила делото, никакви други разходи, разноски и такси, освен посочените в букви от а) до ж).

Част Н

Езици

Правило 95

Молби и декларации

Без да се засягат разпоредбите на член 115, параграф 5 от регламента,
а) всяка молба или декларация във връзка със заявка за марка на Общността може да се подава на използвания за подаване на заявката за марка на Общността език или на втория език, който заявителят е посочил в заявката си;
б) всяка молба или декларация във връзка с регистрирана марка на Общността може да се подава на един от езиците на Службата. Въпреки това, когато молбата се подава чрез един от предоставените от Службата формуляри съгласно правило 83, тези формуляри могат да се използват на всеки от официалните езици на Общността, при условие че доколкото се касае за текстовите елементи, формулярът е попълнен на един от езиците на Службата.
Правило 96
Писмено производство
1. Без да се засягат разпоредбите на член 115, параграфи 4 и 7 от регламента, и ако не е предвидено друго в настоящите правила, в писмено производство пред Службата всяка страна може да използва който и да е от езиците на Службата. Ако избраният език не е езикът, на който се води производството, страната осигурява превод на този език в срок от един месец от датата на представяне на оригиналния документ. Когато заявителят за марка на Общността е единствена страна по производство пред Службата и езикът, който е използван за подаване на заявката за марка на Общността, не е един от езиците на Службата, преводът може да се представи и на втория език, който заявителят е посочил в заявката си.
2. Ако не е предвидено друго в настоящите правила, документите, които ще се използват в производство пред Службата, могат да се депозират на всеки от официалните езици на Общността. Когато тези документи не са на езика, на който се води производството, Службата може да изисква в определен от нея срок да се представи превод на този език или на който и да е от езиците на Службата, по избор на страната по производството.

Правило 97

Устно производство

1. Всяка страна по устно производство пред Службата може, вместо езика, на който се води производството, да използва един от официалните езици на Общността, при условие че осигури устен превод на езика, на който се води производството. Когато устното производство се води в рамките на производство, касаещо заявка за регистрация на марка, заявителят може да използва или езика, на който е подадена заявката, или втория посочен от него език.
2. В устно производство, касаещо заявка за регистрация на марка, служителите на Службата могат да използват или езика, на който е подадена заявката, или втория посочен от заявителя език. Във всички останали производства служителите на Службата могат, вместо езика, на който се води производството, да използват един от другите езици на Службата, при условие че страната или страните по производството са съгласни с това.
3. При снемане на показания всяка страна, свидетел или вещо лице, които не могат достатъчно добре да се изразяват на езика, на който се води производството, могат да използват който и да е от официалните езици на Общността. Ако решението за снемане на показания е взето вследствие на отправено искане от страна по производството, страните, свидетелите или вещите лица, които следва да бъдат изслушани и които се изразяват на други езици, различни от езика, на който се води производството, могат да бъдат изслушвани само ако отправилата искането страна осигури устен превод на този език. В производства, касаещи заявка за регистрация на марка, вместо езика, на който е подадена заявката, може да се използва вторият посочен от заявителя език. Във всяко производство, в което има само една страна, по искане на заинтересованата страна Службата може да разрешава изключения от разпоредбите на настоящия параграф.
4. При съгласие на страните и Службата в устно производство може да се използва всеки от официалните изици на Общността.
5. При необходимост Службата осигурява за своя сметка устен превод на езика, на който се води производството или, по целесъобразност, на други свои езици, освен ако отговорността за този устен превод не е на една от страните по производството.
6. Направените в хода на устно производство изявления от служители на Службата, страни по производството, свидетели и вещи лица на един от езиците на Службата се вписват в протокола на езика, на който са направени. Направените изявления на всеки друг език се вписват на езика, на който се води производството. Изменения в текста на заявката или регистрацията на марка на Общността се вписват в протокола на езика, на който се води производството.

Правило 98

Удостоверяване на преводи

1. Когато следва да се представи превод на документ, Службата може да изисква в определен от нея срок да се представи удостоверение, че преводът съответства на оригиналния текст. Когато удостоверението се отнася за превода на предходна заявка съгласно член 30 от регламента, този срок е не по-малко от три месеца от датата на подаване на заявката. В случай, че удостоверението не се представи в този срок, се счита, че документът не е получен.
2. Председателят на Службата може да определя начина за удостоверяване на преводи.

Правило 99

Юридическа автентичност на преводите

Част О

Организация на Службата

Правило 100

Разпределение на задължения

1. Председателят на Службата определя проверителите и техния брой, членовете на отделите по споровете и отделите по заличаването, както и членовете на отдела по администрирането на марките и по правните въпроси. Той разпределя задълженията на проверителите и отделите.
2. Председателят на Службата може да предвижда, че инспекторите могат да бъдат и членове на отделите по споровете, отделите по заличаването, отдела по администрирането на марките и по правните въпроси и че членове на тези отдели могат да бъдат и проверители.
3. В допълнение към възложените им отговорности съгласно регламента, председателят на Службата може да възлага допълнителни задължения на проверителите и членовете на отделите по споровете, отделите по заличаването и отдела по администрирането на марките и по правните въпроси.
4. Председателят на Службата може да възлага на други служители на Службата, които не са провелители или членове на някой от споменатите в параграф 1 отдели, изпълнението на отделни задължения, които не са свързани с особени трудности и които се полагат на провелителите, отделите по споровете, отделите по заличаването или отдела по администрирането на марките и по правните въпроси.

ДЯЛ ХII

РЕЦИПРОЧНОСТ

Правило 101

Публикация във връзка с реципрочността

1. При необходимост председателят на Службата отправя молба до Комисията да извърши проверка дали дадена държава, която не е страна по Парижката конвенция или по Споразумението за създаване на Световната търговска организация, осигурява реципрочно третиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква г), параграф 3 и член 29, параграф 5 от регламента.
2. Ако Комисията определи, че се осигурява реципрочно третиране в съответствие с параграф 1, тя публикува съобщение в този смисъл в Официален вестник на Европейските общности.
3. Разпоредбите на член 5, параграф 1, буква г), параграф 3 и член 29, параграф 5 от регламента стават валидни за гражданите на съответната държава от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на посоченото в параграф 2 съобщение, освен ако в съобщението не се посочва по-ранна дата за прилагане. Те спират да са валидни от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на съобщение на Комисията, че вече не се осигурява реципрочно третиране, освен ако в съобщението не се посочва по-ранна дата за прилагане.
4. Посочените в параграфи 2 и 3 съобщения се публикуват и в Официален вестник на Службата.

Член 2

Преходни разпоредби

1. Всяка заявка за регистрация на марка на Общността, която е подадена в срок от три месеца преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от Регламента дата се обозначава от Службата с определената съгласно споменатата разпоредба дата и с действителната дата на получаване на заявката.
2. По отношение на заявката, предвиденият в членове 29 и 33 от регламента срок за приоритет от шест месеца се изчислява от определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата.
3. Службата може да издава разписка на заявителя преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата.
4. Службата може да разглежда заявленията преди определената в съответствие с член 143, параграф 3 от регламента дата и да осъществява контакти със заявителя с оглед изправяне на всички евентуални неизправности преди тази дата. Всички решения във връзка с такива заявления могат да се вземат само след тази дата.
5. По отношение на заявката Службата извършва всички проучвания съгласно член 39, параграф 1 от регламента, независимо дали е или не е претендиран приоритет на тази заявка съгласно член 29 или 33 от регламента.
6. Когато датата на получаване на заявка за регистрация на марка на Общността от Службата, от централното бюро по индустриална собственост на държава-членка или от Службата за марки на Бенелюкс преди началото на определения в член 143, параграф 4 от регламента тримесечен срок, заявката се счита за неподадена. Заявителят се информира за това и заявката му се изпраща обратно.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 13 декември 1995 година.
За Комисията
Mario Monti
Член на Комисията
–––––––––––––––––
[1] ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.
[2] ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 83.
[3] ОВ L 303, 15.12.1995, стр. 33.

отиди в началото