Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) марката е “знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.”
Основната функция на марката е да отличава стоката и/или услугата на определена компания. При заявяване на регистрация за марка първо се преминава през така наречената формална експертиза, а след това Патентното ведомство преминава към експертиза по същество. Тя се извършва въз основа на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО, като се проверява дали заявената марка отговаря на разпоредбата. Ако някое от посочените основания е налице се постановява отказ за регистрация на конкретната марка.
“Чл. 11. (1) Не се регистрира:
1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
2. марка, която няма отличителен характер;
3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
4. марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
5. знак, който се състои изключително от:
а) формата, която произтича от естеството на самата стока;
б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;
в) формата, която придава значителна стойност на стоката;
6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;
9. марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;
10. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
11. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;
12. марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;
13. марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.”
Функцията на експертизата на абсолютни основания е да се запази обществения интерес като се предотврати възможността генерични и неотличителни термини и знаци да бъдат регистрирани като марки, с което да се предоставят абсолютни права върху тях на трети лица.
При избора на търговска марка – бранд е добре бизнесът да съобразява тази специфика, тъй като в противен случай се крие опасността да инвестира значителни средства в име или знак, който реално никога не може да бъде регистриран на тяхно име като марка, а регистрацията на бранда като марка, реално е механизмът, който предоставя закрила и изключителност върху него.
Анализът за отличителност и дали един знак отговаря на абсолютните основания за отказ / регистрация са част от предварителното проучване, което обикновено се извършва преди заявяване на една марка, ако това се прави с професионален представител.
В най-общи линии основанията за отказ имат следните параметри:
Чл. 11, ал. 1, т. 1 – не се регистрира знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 – Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предмета на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.
Чл. 11, ал. 1, т. 2 – не се регистрира марка, която няма отличителен характер. Марката винаги се разглежда в цялост, а отличителният ѝ характер зависи от впечатлението, което тя създава в съзнанието на потребителите.
Чл. 11, ал. 1, т. 3 – не се допуска до регистрация, марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги. В тази категория спадат: “думи, които първоначално не са имали смисъл или са имали различен смисъл от този, който им е придаден на един по-късен етап във връзка с използването им за конкретна стока и/или услуга”.
Чл. 11, ал. 1, т. 4 – не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Тоест не се допуска изключително право върху чисто описателни термини.
Чл. 11, ал. 1, т. 5 – не се регистрира знак, който се състои изключително от формата, която произтича от естеството на самата стока; формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат; формата, която придава значителна стойност на стоката. Това основание е насочено към триизмерните марки и по-точно случаите, в които не могат да бъдат регистрирани.
Чл. 11, ал. 1, т. 6 – не може да се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави. Целта на тази разпоредба е да се избегне предоставянето на изключително право на марка, която е пряко насочена срещу основните обществени норми.
Чл. 11, ал. 1, т. 7 – не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. Заблуда на потребителите възниква, когато е включена невярна информация за естеството, качеството или географския произход на стоките и/или услугите в част или във всички знаци и/или означения, от които се състои марката.
Чл. 11, ал. 1, т. 8 – не се регистрира марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция. Разпоредбата е насочена към това, да не се допуска регистрацията и използването на знаци, които се състоят или включват гербове, знамена или други символи, като същата не се прилага при наличие на съгласие от страна на компетентен орган.
Чл. 11, ал. 1, т. 9 – не се регистрира марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес. Тук се преценява, дали определения знак може да бъде разпознат от обществото и ако да, дали би възникнала връзка между него и дадена държава или организация.
Чл. 11, ал. 1, т.10 – не се позволява регистрация на марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки. Тя обхваща случаите, когато изцяло или частично се възпроизвеждат знаците за контрол и гаранция на изделията.
Чл. 11, ал. 1, т. 11 – не се позволява регистрация на марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство. Терминът “културна ценност” обхваща “нематериалните или материалните свидетелства за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото.”
Чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 13 се отнасят за марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни. Според методическите указания дадени във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 13 – когато заявената за регистрация марка включва в състава си географско означение или негово производно, заявено или регистрирано по национален ред или по реда на Лисабонската спогодба, може да се регистрира, ако заявителят е вписан като ползвател на географското означение.