ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

СИСТЕМА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

В зависимост от спецификата на обектите на закрила и източниците, обособяваме пет подраздела на интелектуалната собственост:

1. Индустриална собственост; 
2. Авторски и сродни на авторските права;  
3. Нелоялна конкуренция;
4. Търговска тайна;
5. Незащитени обекти.

ОБЕКТИТЕ НА ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ КАТО НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА 

В правната доктрина е утвърдено разбирането за четири основни обекта на граждански правоотношения – вещи, нематериални блага, имущество и действия. Обектите на индустриалната собственост причисляваме към групата на нематериалната блага. Това е една от причините да подвеждаме индустриалната собственост като подотрасъл на гражданското право. 

Проф. Витали Таджер определя нематериалните блага като: “обективирана интелектуална дейност, върху която се признават субективни права”. 

Според проф. Мария Павлова нематериалните блага са “идеи или завършени творчески произведения, или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяването на материални или духовни потребности, поради което имат стойност”.

Характеристика на нематериалните блага: 

• Нематериалните блага са идеални – те нямат материален субстрат, нематериалният обект е различен от вещта и материалния носител, в който е инкорпориран.
• Инкорпорирани са в материални носители – материалния носител е вещта, относно който прилагаме нормите на вещното право. 
• Материалните носители могат да се възпроивеждат – тоест една идея може да бъде въплътена в много носители.
• Нематериалните блага имат икономическа ценност
• Обеквитет – те нямат точно определено място в пространството

СИСТЕМА НА ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

• Изобретение 

За да бъде обект на закрила трябва да са налице три материалноправни предпоставки:

• Новост
• Изобретателска стъпка
• Промишлена приложимост

• Патент 

Правната закрила на изобретението се предоставя с патент, т.е. предоставя се изключително право на притежателя върху изобретението.

• Полезни модели (образци) 

Материалноправните предпоставки са същите както при изобретението: Новост; Изобретателска стъпка и промишлена приложимост. 

• Промишлен дизайн 

Обект на закрила е естетическия резултат, видимият външен вид на продукта или на част от него, определен от формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

• Права върху означения 

МАРКА 

Легална дефиниция е регламентирана в чл.9, ал.1 Закон за марките и географските означения (ЗМГО): “Макрата е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично”.

Тълкувайки чл.9, ал.1 ЗМГО се стига до извода, че за да е налице марка следва да са налице две предпоставки: На първо място отличителна способност и втората предпоставка е марката да бъде графично представена. 

Директива 2436/2015 също дава дефиниця за марка: “Марката може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат: а) да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и б) да бъдат представени в регистъра по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател”.

ГЕОГРАФСКО ОЗНАЧЕНИЕ 

Правната уредба е в чл.85 и сл. ЗМГО. Съгласно закона географските означения могат да бъдат два вида: наименование за произход и географско указание. 

ФИРМЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ

Следва да се различават правото на фирма от правото на марка. Общото между тях е, че имат един и същи предмет, едно и също словесно обозначение. И правото  на марка, и правото на фирма имат изключителен и абсолютен характер.

Имат и редица разграничения: 

В рамките на индустриалната собственост, но извън означенията спадат:

НОВИ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ

ТОПОЛОГИЯ НА ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ 

ПРАВИЛАТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Чл.29 Закона за защита от конкуренция (ЗЗК) забранява “всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.”

ТЪРГОВСКА ТАЙНА

Правната уредба е в Закона за търговската тайна. Съгласно чл.3 “Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;

2. има търговска стойност, поради тайния си характер;

3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.”

ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР 

Чл. 587 ТЗ – “С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.”

Законът урежда и форма за действителност на лицензионния договор “писмена форма”, неспазването ѝ влече нищожност на договора поради липса на форма (чл.26, ал.2 ЗЗД). 

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА НА ОБЕКТИТЕ НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТСВЕНОСТ

Активна легитимация: Притежателят на правото или лицензополучателят на изключителна лицензия. Притежателите на неизключителна лицензия също могат да предявят иск, но под условие, че е налице съгласие от притежателя на правото, освен ако в договора за лицензия не е предвидено друго (по силата на принципа за автономия на волята и свобода на договаряне може да се предвиди, че не може дори и със съгласие на притежателя на правото или пък че може и без съгласието му). 

Специална активна процесуална легитимация е предвидена в чл.27, ал.4 ЗПРПМ “Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.”

Три основни иска за всички обекти: 

1. Установителен иск – чл.28, ал.1, т.1 ЗПРПМ, чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, чл.57, ал.1,т.1 ЗПрД. С този иск е установява факта на нарушението, ползва се единствено със сила на пресъдено нещо (res judicata).
2. Осъдителен иск за преустановяването на нарушението -чл. 28, ал.1, т.3 ЗМРПМ, чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО, чл.57, ал.1, т.2 ЗПД.  Освен сила на пресъдено нещо, съдебното решение по този иск ще се ползва и с изпълнителна сила.

Тези два иска се разглеждат по реда на бързите производства – чл. 310 и сл. ГПК. Но в случай на обективно или субективно съединяване с друг иск – ще се приложи общия искове процес.

3. Иск за обезщетение за вреди и пропускати ползи – чл.28, ал.1, т.2 ЗПРПМ, чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО, чл.57, ал.1, т.3 ЗПД.

Автор:

Калина Макенджиева – юрист

Сътрудник в  IP Consulting