Как да защитите изобретението си, преди да го представите публично?

Една публикация в социалните мрежи, демонстрация на изложение или среща с потенциален инвеститор може да се окаже решаваща за бъдещето на едно изобретение. И не непременно в положителен смисъл.

Когато техническите характеристики на нова разработка станат публично достъпни преди подаването на заявка за патент, това може да попречи на получаването на закрила. Дори изобретението да е създадено самостоятелно и да няма аналог на пазара, преждевременното му разкриване може да създаде сериозен проблем.

За да защитите изобретението си преди публичното му представяне, е важно да оцените възможностите за патентоване, да ограничите разкриването на техническа информация и да изясните условията за поверителност при разговори с партньори. В някои случаи подаването на патентна заявка преди представянето е решаващо за запазването на новостта.

Как публичното разкриване може да попречи на патентоването?

Едно от основните изисквания за получаване на патент е изобретението да бъде ново.

Съгласно чл. 8 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) изобретението е ново, когато не е част от състоянието на техниката. Това понятие обхваща информацията, станала общодостъпна преди датата на подаване на заявката или съответната приоритетна дата, независимо дали е разкрита в България или в друга държава.

Проблем може да възникне в съвсем обичайни ситуации – при представяне на нов механизъм на търговско изложение, публикуване на технически чертежи в интернет или демонстрация на устройство пред публика.

Да предположим, че компания е разработила машина, която намалява разхода на енергия при производството. За да привлече клиенти, тя публикува видео, в което подробно показва конструкцията и начина на работа на машината.

Ако разкритата информация позволява техническото решение да бъде установено, публикацията може да попречи на последващото му патентоване.

Това не означава, че всяко споменаване на нов продукт застрашава неговата новост. Има разлика между това да разкажете какви предимства предлага една технология и да разкриете техническото решение, благодарение на което тя работи.

Не всяко споделяне на информация означава и че тя е станала публично достъпна. Когато техническите подробности са предоставени на лица, които имат задължение да ги пазят в тайна, правните последици могат да бъдат различни от тези при свободното им публикуване.

Значение имат конкретните условия на разкриването и дали информацията е станала достъпна за лица, които не са обвързани с поверителност.

Какво трябва да знаете, преди да покажете изобретението на инвеститор?

Когато търсите финансиране или производствен партньор, е естествено отсрещната страна да поиска повече информация за разработката. Инвеститорите искат да разберат как работи продуктът, с какво се различава от съществуващите решения и дали има реален пазарен потенциал.

Това обаче не означава, че трябва да предоставите цялата техническа документация още при първата среща.

Една от възможностите за защита на поверителната информация е сключването на споразумение за конфиденциалност, познато като NDA (Non-Disclosure Agreement).

С него страните определят коя информация трябва да остане поверителна, за какви цели може да бъде използвана и при какви условия може да бъде предоставяна на други лица.

Подобно споразумение е особено важно, когато предстои да споделите технически чертежи, резултати от изпитвания или подробности за работата на прототип.

NDA обаче не замества патента. То създава договорни задължения за поверителност, но само по себе си не предоставя изключителни права върху изобретението.

Освен това не всяко споразумение осигурява еднаква защита. От значение са конкретните му условия, лицата, които ще получат достъп до информацията, и начинът, по който тя ще бъде използвана.

Европейското патентно ведомство също обръща внимание на необходимостта от предпазливост при разкриването на технически подробности. В своите насоки относно публичното разкриване и конфиденциалността институцията препоръчва изобретателите да преценяват внимателно каква информация предоставят на потенциални партньори.

На практика това означава, че първоначалното представяне може да бъде съсредоточено върху предимствата и търговския потенциал на продукта, без непременно да разкрива всички технически подробности.

Патент или търговска тайна: кога е по-разумно да запазите разработката поверителна?

Не всяко техническо решение непременно трябва да бъде патентовано. В някои случаи запазването му в тайна може да бъде по-подходящо за бизнеса.

Например предприятие може да използва специфична производствена технология, която не е видима за клиентите и не може лесно да бъде установена чрез изследване на крайния продукт.

При изпълнение на законовите изисквания подобна информация може да бъде защитена като търговска тайна.

За целта не е достатъчно компанията просто да я обяви за поверителна. Информацията трябва да има търговска стойност поради своята секретност и да са предприети подходящи мерки за запазването и.

Ситуацията е различна, когато конструкцията на продукта може лесно да бъде разгледана и възпроизведена след пускането му на пазара. Тогава разчитането единствено на търговска тайна може да се окаже недостатъчно.

Има и друга съществена разлика. Патентът предоставя изключителни права в рамките на своята закрила, докато търговската тайна по принцип не позволява да забраните на друго лице да достигне самостоятелно до същото техническо решение.

Изборът зависи от характера на разработката, възможността информацията да остане поверителна и начина, по който компанията възнамерява да използва технологията.

Защо моментът на подаване на патентната заявка има значение?

Когато предстои публично представяне на изобретението, възможностите за патентна закрила е добре да бъдат оценени предварително.

Подаването на заявка преди разкриването на съществените технически характеристики може да помогне за запазването на новостта на описаното в нея решение.

Самото подаване обаче не означава, че изобретението автоматично получава патентна закрила.

Необходимо е разработката да отговаря на законовите изисквания за патентоспособност, а заявката да съдържа достатъчно информация за техническото решение и търсената защита.

Особено важно е какво точно е описано в документите и как са формулирани патентните претенции, които определят обхвата на закрилата.

Ако след подаването на заявката разработката претърпи съществени промени, новите технически характеристики не са непременно обхванати от първоначалното заявяване.

Затова прибързаното подаване на непълна заявка не е непременно по-доброто решение. Необходимо е да се намери подходящият момент, като се отчетат готовността на разработката и предстоящите действия по нейното представяне.

При подготовката може да бъде полезно и предварително патентно проучване. То позволява да бъдат установени вече известни технически решения, които имат значение за оценката на патентоспособността.

Патентното ведомство на Република България предоставя информация за проучванията за новост, изобретателска стъпка и предшестващо състояние на техниката.

Ако продуктът ще се предлага и извън България, трябва да се обмисли и закрилата на съответните пазари. Българският патент не предоставя автоматично права в други държави.

Вече сте представили изобретението публично – възможна ли е още защита?

Публичното разкриване преди подаването на заявка може да създаде сериозен проблем, но не означава непременно, че всяка възможност за защита е изгубена.

От значение са моментът на разкриването, съдържанието на предоставената информация и обстоятелствата, при които тя е станала достъпна.

Българското законодателство предвижда ограничени изключения от правилата за новостта.

Съгласно чл. 11 ЗПРПМ при определени условия не се взема предвид разкриване, извършено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката или съответната приоритетна дата, когато то е следствие от очевидна злоупотреба спрямо заявителя или неговия праводател.

Специално изключение е предвидено и за представяне на изобретението на официална или официално призната изложба при спазване на законовите изисквания, включително относно декларирането и доказването на представянето.

Това не е общ шестмесечен срок, през който изобретението може свободно да бъде публикувано или демонстрирано без последици за неговата новост.

Ако разработката вече е представена публично, е необходима конкретна правна оценка. Тя трябва да установи каква информация е била разкрита, кога и при какви условия, както и в кои държави се търси закрила.

Правилата не са еднакви навсякъде. Затова при изобретения с международен пазарен потенциал не бива да се разчита единствено на изключенията, предвидени в българското законодателство.

Кой има право да заяви изобретение, създадено в предприятие?

Много технически разработки са резултат от работата на цели екипи. В създаването им могат да участват служители, външни специалисти или представители на няколко предприятия.

В тези случаи е важно да се разграничат два въпроса: кой е създал изобретението и кой има право да подаде заявка за патент.

Изобретател е физическото лице или лицата, създали техническото решение. Правото на заявяване обаче може да принадлежи на друго лице при условията, предвидени в закона.

При служебните изобретения чл. 13 и чл. 15 ЗПРПМ съдържат специални правила за правото на заявяване и за случаите, в които изобретението се счита за служебно.

Когато разработката е създадена въз основа на договор с външен изпълнител, значение имат и уговорките между страните.

Не е достатъчно автоматично да се приеме, че правата принадлежат на компанията само защото тя е финансирала проекта или е предоставила необходимото оборудване. Необходимо е да се установят характерът на правоотношението и приложимите законови правила.

Ако принадлежността на правото на заявяване не е изяснена навреме, могат да възникнат спорове, които да затруднят патентоването, привличането на инвестиции или бъдещото използване на разработката.

Затова този въпрос е добре да бъде уреден още преди изобретението да бъде представено пред потенциални инвеститори или производствени партньори.

Защита на изобретение с професионалното съдействие на IP Consulting

Разработването на нова технология изисква време, знания и инвестиции. Понякога обаче една прибързана публикация или демонстрация може да постави под риск възможността за получаване на патентна закрила.

Преди публичното представяне е важно да бъдат изяснени не само възможностите за патентоване, но и обхватът на информацията, която ще бъде споделена, условията за конфиденциалност и принадлежността на правата върху разработката.

IP Consulting предоставя професионално съдействие при защита на изобретения, патентни проучвания и придобиване на права върху технически разработки. Екипът консултира изобретатели и предприятия при избора на подходяща форма на закрила според конкретната технология и плановете за нейното използване.

Ако предстои да представите ново техническо решение, свържете се с IP Consulting за професионална консултация, преди информацията за него да стане публично достъпна.