Общият съд на ЕС уточнява условията за регистрация на марки, съдържащи защитени наименования за произход, и необходимостта от индивидуална оценка на риска от неправомерно използване на тяхната репутация.
Може ли една компания да регистрира търговска марка, съдържаща защитено наименование за произход, ако продуктите ѝ отговарят на всички изисквания за използването му?
Този въпрос е в основата на решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 юни 2025 г. по дело T-239/23, свързано със заявката за регистрация на марката „NERO CHAMPAGNE“.
Решението има значение за компаниите, които използват географски означения в своите търговски марки, тъй като уточнява границите между допустимото използване на защитено наименование и неправомерното извличане на полза от неговата репутация.
Как възниква спорът за NERO CHAMPAGNE?
Италианското дружество Nero Lifestyle Srl подава заявка за регистрация на словната марка „NERO CHAMPAGNE“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 41.
Срещу регистрацията е подадена опозиция от Comité interprofessionnel du vin de Champagne и френския Institut national de l’origine et de la qualité (INAO), основана на по-ранното защитено наименование за произход (ЗНП) „Champagne“.
Особеното в случая е, че заявката обхваща вина, които отговарят на спецификацията на ЗНП „Champagne“, както и услуги, свързани с такива продукти.
Това поставя съществения правен въпрос дали съответствието със спецификацията е достатъчно основание да се приеме, че марката не нарушава защитата на наименованието.
Какво постановява Общият съд?
Съдът потвърждава, че включването на защитено наименование за произход в търговска марка не е забранено по принцип.
Когато заявката е ограничена до продукти, които отговарят на спецификацията на ЗНП, или до услуги, свързани с тях, по правило се предполага, че използването на марката не извлича неправомерно полза от репутацията на защитеното наименование.
Тази презумпция обаче не е абсолютна.
Според Общия съд дори продуктите да отговарят на всички изисквания на ЗНП, това не изключва възможността заявената марка да се възползва неправомерно от неговата репутация.
Затова EUIPO трябва да разгледа конкретните характеристики на обозначението и всички относими обстоятелства, вместо да се основава единствено на ограничения списък на стоките и услугите.
Съдът разглежда и значението на думата „NERO“, която на италиански означава „черен“. Тя може да бъде възприета като препратка към сорт грозде или към цвета на виното. Това е съществено обстоятелство при преценката за евентуално заблуждаващия характер на марката, тъй като спецификацията на ЗНП „Champagne“ допуска бяло и розе шампанско, но не и черно.
С решението си Общият съд частично отменя решението на апелативния състав на EUIPO, като приема, че не е извършена необходимата индивидуална преценка на всички релевантни обстоятелства. Решението уточнява критериите, които следва да бъдат приложени при разглеждането на подобни заявки за регистрация.
Какво означава решението за бизнеса?
Казусът NERO CHAMPAGNE показва, че правото да се използва определено защитено наименование за произход не означава автоматично право то да бъде включено във всяка търговска марка.
При оценката на подобни обозначения значение имат не само произходът и характеристиките на продуктите, но и цялостното възприемане на марката, нейното съдържание и възможността за неправомерно извличане на полза от репутацията на защитеното наименование.
За компаниите, които разработват нови брандове в сектори със защитени географски означения, решението подчертава необходимостта от предварителна правна оценка. Тя позволява рисковете да бъдат установени още при избора на обозначение, преди да бъдат направени инвестиции в регистрация, опаковки и пазарно позициониране.
Решение: Общ съд на ЕС, 25 юни 2025 г., дело T-239/23, NERO CHAMPAGNE / Champagne (GI), EU:T:2025:638.