В най-общия смисъл “лиценз” или “лицензия” означава разрешение за извършване на определено действие.
В областта на интелектуалната собственост под лиценз се разбира разрешението, което се предоставя от притежателя на право на индустриална собственост на трето лице да използва изключителното му право.
Най-общата дефиниция е дадена в Търговския закон – чл. 587. посочва:
С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
В специалните закони договора за лицензия е определен по следния начин:
ЗАКОН за патентите и регистрацията на полезните модели:
Чл. 31. (1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.
(2) Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.
(3) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.
(4) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.
ЗАКОН за промишления дизайн:
Чл. 26. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да разреши използването на дизайна с лицензионен договор. Разрешение за използването на дизайн, който е съвместно притежание на две или повече лица, се дава с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. При множествена заявка правото на използване може да се предоставя по отношение на всички дизайни или на някои от тях.
(2) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.
(3) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва дизайна, само ако това е изрично уговорено.
(4) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните. Към искането се прилага извлечение от лицензионния договор. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.
(5) Извлечението от лицензионния договор трябва да съдържа идентификационните данни на лицензодателя и на лицензополучателя, регистровия номер на дизайна, срока на договора, подписите и/или печатите на страните.
(6) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.
ЗАКОН за марките и географските означения
Чл. 24. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.
(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго.
(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.
(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.
(5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и за вида на лицензията, стоките или услугите, за които се отнася лицензията, срок на договора и е подписано от страните. Лицензионен договор или извлечение от него не се прилага, когато искането е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват, и съдържа информацията по изречение първо.
(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.
(7) Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредба на лицензионния договор по отношение на:
1. срока;
2. вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;
3. обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;
4. територията, на която марката може да се използва, или
5. качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.
Видно от предвиденото в законодателството е важно да се обобщи, че:
– лицензионните договори са в писмена форма;
– за да имат действие по отношение на трети лица лицензионните договори следва да се впишат в Патентно ведомство;
За разграничаването на лицензионните договори има няколко критерия, като според тях се отличават различните видове.
На първо място, видовете лицензионни договори са според обема на прехвърлените права. Тук разграничаваме три вида:
Изключителна лицензия – лицензодателят губи правото за определена територия да използва и да предоставя други лицензии за обекти на интелектуална собственост, за които вече има предоставен лиценз.
Неизключителна лицензия – лицензодателят преотстъпва права върху обект на интелектуалната собственост на лицензополучателя. Характерното е, че лицензополучателят си запазва правото както сам да експлоатира обекта на лицензията така и да предоставя лицензии на други заинтересовани лица.
На второ място лицензии според правната закрила върху предмета на договора. Те биват:
Патентни, които се отнасят за обекти като изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, марки и други, които са защитени по реда на интелектуалната собственост.
Безпатентните съответно са за обекти, които не се защитават с патент или тук говорим за ноу-хау.
Комбинираните лицензии – това са договори относно обекти, защитени с документи за изключително право и ноу-хау договри за франчайзинг.
На трето място – видове лицензии, които нямат единен класификационен признак.
Първият вид са сублицензиите, които се предоставят от лицензополучателя на изключителна или пълна лицензия на трети лица. Единственото условие за предоставяне на сублицензии е да няма клауза в договора за първоначално лицензиране, която изрично да забранява това.
Крос лицензиите – лицензополучателят предоставя на лицензодателя като форма на изплащане на лиценз възнаграждение.
Принудителната лицензия се предоставя от компетентен държавен орган по силата на административен акт. Тя има за цел да предотврати злоупотреба с патентния монопол. Уредена е в чл. 32 от ЗПРПМ (Закона за патентите и регистрацията на полезни модели), като в него са посочени условията, нужни за предоставянето на лицензията на заинтересовано лице.
Освен това различаваме и принудителна кръстосана лицензия. При нея имаме двама патентопритежатели, които предоставят едновременно и взаимно правото за използване на патента на другия.
Прочетете повече за: