ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ

Закон за патентите и регистрацията на полезните модели

Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

Обн. ДВ. бр.27 от 2 април 1993г., доп. ДВ. бр.83 от 1 октомври 1996г., изм. ДВ. бр.11 от 29 януари 1998г., изм. ДВ. бр.81 от 14 септември 1999г., изм. ДВ. бр.45 от 30 април 2002г., изм. ДВ. бр.66 от 9 юли 2002г., доп. ДВ. бр.17 от 21 февруари 2003г., изм. ДВ. бр.30 от 11 април 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 август 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 април 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 9 март 2010г., изм. ДВ. бр.38 от 18 май 2012г., изм. ДВ. бр.58 от 18 юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 13 декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020г.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и на полезните модели.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат за български физически и юридически лица, както и за чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на изобретения или полезни модели, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.

Изобретател (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)
Чл. 2. (1) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Лицето, което е създало изобретение или полезен модел,

е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.). (4) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

Право на изобретателя да бъде посочен

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в издадения патент за изобретение или в свидетелството за регистрация на полезен модел, както и в публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.

(2) Патентното ведомство следи служебно за посочване на изобретателя, съответно съизобретателите, в заявката, в издадения патент или в свидетелството за регистрация.

Представителство

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Всяко лице, което съгласно този закон има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично, чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Лице по ал. 1, което не е установено в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, е длъжно да извършва действия пред Патентното ведомство чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост.

(3) Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Прехвърляне на права

Чл. 4. Всички права, уредени от този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.

Правила за представяне на документи и за кореспонденция

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Всички документи в производствата пред Патентното ведомство се представят на български език или с превод на български език.

(2) Кореспонденцията във връзка с производствата пред Патентното ведомство се води на адрес в Република България, на електронен адрес или чрез портала за електронни услуги на Патентното ведомство, ако това е възможно. При промяна на посочения адрес страната по производството уведомява Патентното ведомство в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) Когато страната по производството пред Патентното ведомство не е посочила адрес в Република България, на същата се изпраща уведомление, с което ѝ се предоставя най-малко 7-дневен срок от получаването му за посочване на адрес. Когато не е посочен никакъв адрес, се прилагат правилата за уведомяване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, освен ако в този закон не е предвидено друго.

(4) Когато страната, инициирала производство пред Патентното ведомство, не отстрани нередовностите в срока по ал. 3, същото се прекратява.

(5) Проверката за наличието на изискванията по ал. 2 в производствата по заявки за патенти и полезни модели се извършва по реда на чл. 46, съответно по чл. 75г.

Такси

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за патент или за сертификат за допълнителна закрила и неговото удължаване, производството в Патентното ведомство, публикацията за заявките, издаването и публикациите на защитните документи и поддържане на действието им, както и за вписвания в Държавния регистър на патентите и в Държавния регистър на сертификатите за допълнителна закрила, се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията във връзка с експертизата по заявката се заплащат в намален размер съгласно тарифата, ако заявители са изобретателите, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(2) Таксите съгласно предходната алинея се заплащат в размер 50 на сто от дължимата сума при заявки за патент, подадени с декларация за лицензионна готовност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за регистрация на полезен модел, производството в Патентното ведомство, регистрацията, издаването на свидетелство за регистрация, публикациите и продължаването на срока на действие на регистрацията, както и за вписвания в Държавния регистър на полезните модели, се заплащат такси съгласно тарифата по ал. 1. Таксата за подаване на заявка се заплаща в намален размер съгласно тарифата по ал. 1, ако заявители са изобретателите, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) За производството във връзка с уведомление за прилагане на изключенията от защита със сертификат за допълнителна закрила по смисъла на Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ, L 152/1 от 16 юни 2009 г.), изменен с Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) No 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (OB, L 153/1 от 11 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) No 469/2009“, както и за публикация на това уведомление в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, се заплащат такси съгласно тарифата по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато таксите по предходните алинеи са заплатени в непълен размер, се счита, че плащането не е извършено. Патентното ведомство може да предостави на заявителя, съответно на притежателя, възможност да плати остатъка от дължимата такса само в случаите, когато плащането може да стане в рамките на определения в закона срок. След изтичане на срока за плащане внесената сума се възстановява по искане на вносителя.

Държавни регистри

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на патентите, Държавен регистър на полезните модели и Държавен регистър на сертификатите за допълнителна закрила.

(2) Държавният регистър на патентите съдържа:
1. номер на патента;
2. индекс по Международната патентна класификация;
3. номер и дата на подаване на заявката за патент;
4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка;
5. номер на официалния бюлетин и дата на публикация за заявката;
6. номер на официалния бюлетин и дата на публикация за издадения патент;
7. номер на официалния бюлетин и дата на публикация на коригиран патент;
8. данни за разделени заявки;
9. данни за международната заявка по Договор за патентно коопериране, включително

номер и дата на публикация; 10. име и адрес на:

а) заявителя, съответно патентопритежателя;
б) изобретателя, съответно изобретателите;
в) представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени такива;

11. наименование на изобретението;

12. подаване или оттегляне на декларация за лицензионна готовност;

13. заплатените годишни патентни такси за поддържане действието на патента за всяка патентна година – дата на плащането и поредната година, за която се отнася;

модел;

14. правен статус на патента;
15. други обстоятелства, подлежащи на вписване по този закон.
(3) Държавният регистър на полезните модели съдържа:
1. номер и дата на регистрацията на полезния модел;
2. индекс по Международната патентна класификация;
3. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на полезен модел;
4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка;
5. номер на официалния бюлетин и дата на публикация за регистрацията на полезния

6. данни за разделени заявки;
7. данни за заявката за патент при паралелни или трансформирани заявки;
8. данни за международната заявка по Договор за патентно коопериране, включително

номер и дата на публикация; 9. име и адрес на:

такива;

а) заявителя, съответно притежателя на регистрацията;
б) изобретателя, съответно изобретателите;
в) представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени

10. наименование на полезния модел;
11. продължен срок на действие на регистрацията;
12. правен статус на регистрацията;
13. други обстоятелства, подлежащи на вписване по този закон.
(4) Държавният регистър на сертификатите за допълнителна закрила съдържа:
1. номер и дата на заявката за сертификат за допълнителна закрила;
2. номер и наименование на патента, за който се отнася;
3. срок на действие на патента;
4. срок на действие на сертификата;
5. вид на сертификата;
6. наименование на продукта, дата и номер на разрешението за пускането му на пазара;
7. регламента, по силата на който се издава сертификатът;
8. име и адрес на:
а) заявителя, съответно притежателя на сертификата;
б) представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени такива;

9. номер на официалния бюлетин и дата на публикация на съобщение за заявката за сертификат;

10. номер на официалния бюлетин и дата на публикация на съобщение за издаден/удължен сертификат за допълнителна закрила;

11. номер на официалния бюлетин и дата на публикация на съобщение за прекратяване действието на сертификата;

12. други обстоятелства, подлежащи на вписване по този закон.

(5) В регистрите по ал. 1 се вписват съответно всички заявки за получаване на правна закрила по този закон, като редът за воденето им се определя с акт на председателя на Патентното ведомство.

(6) Регистрите по ал. 1 са електронни и публични и са достъпни на интернет страницата

на Патентното ведомство.
(7) Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява данните,

подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистрите при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(8) Всяко лице може да иска официална справка или извлечение от съдържанието на регистрите. За справката или извлечението се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 5, ал. 1.

Досие

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство поддържа за всяко изобретение, полезен модел и сертификат за допълнителна закрила досие на хартиен или електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. В случаите на чл. 67, чл. 72а, чл. 72б, ал. 2 и чл. 72в досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.

(2) Право на достъп до досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила имат заявителят, притежателят, представителят по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.

(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях.

(4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила, които подлежат на вписване. (5) След публикацията по чл. 51 всяко лице има право да получи достъп до заявката за

издаден патент, така както е подадена.
(6) След публикацията по чл. 77, ал. 1 всяко лице има право да получи достъп до заявката

за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и до доклада по чл. 75е, ал. 3.
(7) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
(8) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
(9) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Редът за водене, предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.

Глава втора. ПАТЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА

Патентоспособни изобретения

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и математически методи;

2. резултати от художествено творчество;

3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;

4. представяне на информация.

(3) Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Човешкото тяло на различните етапи от неговото образуване и развитие, както и простото откриване на един от неговите елементи, включително последователността или частичната последователност на ген, не може да съставлява патентоспособно изобретение. Елемент, изолиран от човешкото тяло или получен по друг начин чрез технически процес, включително последователност или частична последователност на ген, може да съставлява патентоспособно изобретение, дори ако структурата на този елемент е идентична с тази на естествен елемент.

Изключения от патентоспособност

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патенти не се издават за:

1. изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в т. ч. отнасящи се до:

а) методи за клониране на хора;
б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш;
в) използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;
г) методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;

2. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, по- специално вещества или състави, употребявани при тези методи;

3. сортове растения и породи животни;

4. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни, както и растения и животни, произведени от такива методи.

(2) Нарушението по ал. 1, т. 1 не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството.

Патентоспособност на биотехнологичните изобретения

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентоспособни са изобретенията, отнасящи се до продукт, състоящ се от или съдържащ биологичен материал, или до метод, чрез който се получава, обработва или използва биологичен материал, при условие че отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1.

(2) Биологичен материал, който е изолиран от естествената му среда или е получен чрез технически процес, може да се счита за обект на изобретение, дори ако преди това се е срещал в природата.

(3) Изобретения, които се отнасят до растения или животни, са патентоспособни, ако техническото изпълнение на изобретението не е сведено до определен сорт растение или порода животно.

(4) Забраната по чл. 7, ал. 1, т. 4 не се разпростира до патентоспособността на изобретения, отнасящи се до микробиологичен или друг технически метод или продукт, получен по такъв метод, ако отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1.

Новост
Чл. 8. (1) Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката.
(2) Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез

писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за регистрация на полезни модели, които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата по ал. 2, ако впоследствие бъде направена публикация за регистрацията им.

(5) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.

Изобретателска стъпка

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.

Промишлена приложимост

Чл. 10. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

Разкриване, което не влияе на новостта

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато това разкриване е направено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата, и е следствие от:

1. очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или предходния притежател на правото на заявяване;

2. излагане на изобретението на официална или официално призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.

(2) Разкриването по ал. 1, т. 2 не влияе на новостта, ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от датата на подаване на заявката представи доказателства за това.

Глава трета.

ПАТЕНТ

Правна закрила

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Правната закрила на патентоспособното изобретение се предоставя с патент.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Право на заявяване

Чл. 13. (1) Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на патента не е пречка останалите да извършват предвидените в този закон действия.

(2) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл. 15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя, освен ако с договор не е предвидено друго. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор.

(4) Когато изобретението е създадено въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя освен ако друго не е предвидено в договора.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Право на патент

Чл. 14. (1) Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.

(2) Ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Ако няколко лица са подали независимо едно от друго заявка за патент за едно и също изобретение, с една и съща дата на подаване, съответно един и същи приоритет, право на патент има всяко едно от тях.

Служебно изобретение

Чл. 15. (1) Изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.

(2) Изобретението е служебно съгласно предходната алинея, когато при създаването му:
1. изобретателят е изпълнявал присъщите за длъжността му служебни задължения;
2. изобретателят е изпълнявал задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му

били възложени и от това се е очаквало създаването на изобретение;
3. изобретателят е използвал материални или финансови (парични) средства, осигурени от

работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата.

(3) Когато изобретението е служебно само по отношение на един или на няколко от изобретателите, съответно изпълнителите, разпоредбите на предходните алинеи и на чл. 13 се прилагат само по отношение на тези изобретатели, на техните работодатели и възложители.

(4) Изобретателят, съответно изпълнителят, по смисъла на този член е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид:

1. печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента;

2. ценността на изобретението;

3. приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател – от него и патентопритежателя солидарно.

(6) Когато възнаграждението по предходната алинея, независимо дали е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реално получената печалба и ценността на изобретението, то може да бъде увеличено по искане на изобретателя.

(7) Работодателят, възложителят, изобретателят и изпълнителят са длъжни да се въздържат от действия, които накърняват правата по този член и по чл. 13.

заявката.

Срок на действие на патента
Чл. 16. Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на

Обхват на правната закрила

Чл. 17. (1) Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и чертежите служат за тълкуване на претенциите.

(2) Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквивалентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:

1. изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;

2. за специалист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквивалентния признак.

(3) При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност.

(4) Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието.

(5) Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента.

Временна закрила

Чл. 18. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) През периода от публикацията за заявката до публикацията за издаване на патента се предоставя временна закрила, чийто обхват се определя от претенциите, така както са формулирани в заявката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Закрилата по ал. 1 се предоставя с обратно действие от публикацията за издаване на патента, доколкото патентът не я разширява.

(3) Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 19, ал. 3 за периода на временната закрила при условие, че за това изобретение бъде издаден патент.

Съдържание на изключителното право върху изобретението

Чл. 19. (1) Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато патентът е съпритежание на повече от едно лица и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, а всички останали права по този закон се упражняват със съгласието на всички съпритежатели. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение на съпритежанието на патент, прилагат се правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.

(4) Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1. произвеждане на продукта;

2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.

(5) Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1. прилагане на метода;

2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.

(6) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на биологичен материал, притежаващ специфични качества в резултат на изобретението, обхваща всеки биологичен материал, извлечен от този биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране в идентична или различна форма и със същите качества.

(7) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на метод, позволяващ да се произвежда биологичен материал със специфични качества в резултат на изобретението, обхваща биологичен материал, директно получен чрез този метод, както и всеки друг биологичен материал, извлечен от директно получения биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране с идентична или различна форма и със същите качества.

(8) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, обхваща всеки материал, в който е включен продуктът и в който се съдържа и функционира генетичната информация, с изключение на

посоченото в чл. 6, ал. 4, изречение първо.

Ограничаване действието на патента
Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху:
1. използване на патентованото изобретение за нетърговски цели с оглед на лични

потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя;
2. използване на изобретението за експериментални или научноизследователски цели,

свързани с предмета на патентованото изобретение;
3. еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта;
4. (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.);
5. (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.);
6. използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни

превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства.

7. (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.)

Изчерпване на права

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патент продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Европейското икономическо пространство от притежателя или с негово съгласие.

(2) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не обхваща биологичен материал, получен чрез размножаване или мултиплициране на биологичен материал, пуснат на пазара от притежателя на патента или с негово съгласие, когато мултиплицирането или размножаването задължително е резултат от приложението, за което биологичният материал е пуснат на пазара, при условие че полученият материал впоследствие не е използван за друго размножаване или мултиплициране.

(3) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или друга форма на търговия на растителен размножителен материал, извършена от притежателя на патента или с негово съгласие, на земеделски производител за селскостопанско използване. Продажбата или друга форма на търговия съдържа разрешение за земеделския производител да използва продукта от своята реколта за размножаване или мултиплициране в неговото земеделско стопанство.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Редът за прилагане на ал. 3 се определя с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

(5) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или всяка друга форма на търговия на животни за разплод или друг животински репродуктивен материал, извършена от притежателя на патент или с негово съгласие, на земеделски производител, която продажба съдържа разрешение за земеделския производител да използва животното или друг животински репродуктивен материал за целите на осъществяване на неговата селскостопанска дейност, но не и да го продава в рамките или за целите на търговска репродуктивна дейност.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Редът за прилагане на ал. 5 се определя с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Право на преждеползване
Чл. 21. Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е

използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.

Право на послеползване

Чл. 22. Лице, което след прекратяване действието на патента е използвало патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, ал. 2.

Прехвърляне правото на преждеползване и послеползване

Чл. 23. Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнали, и могат да се упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие.

Секретни патенти

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Секретни патенти се издават за секретни изобретения, заявени от български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седалище в Република България.

(2) Секретни изобретения са изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Компетентните органи за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахване нивото на класификация на секретни патенти са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(4) Заявки за секретни патенти се подават в Патентното ведомство, като за дата на подаването се счита датата на получаване на документите по чл. 34, ал. 2.

(5) За действията, свързани със заявката за секретен патент, с издаването и поддържането на секретния патент, не са заплащат такси.

(6) По всяка заявка за секретен патент се извършва проверка по чл. 46, ал. 1. Когато изискванията са изпълнени, се издава секретен патент, върху който Патентното ведомство поставя съответния гриф за сигурност.

(7) Жалби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за секретен патент, взети на основание чл. 46, ал. 1, както и искания за обявяване недействителност на секретен патент се разглеждат от Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс при закрити врата. Жалбите се подават в тримесечен срок от получаване на решението, а исканията – през целия срок на действие на секретния патент.

(8) Лицето, което има право да използва и да се разпорежда със секретен патент, се определя с решение на Министерския съвет.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато нивото на класификация се премахне, компетентният орган уведомява Патентното ведомство за това. Ведомството съобщава на притежателя и му предоставя тримесечен срок за заплащане на таксите по чл. 53, както и на таксата за поддържане действието на патента по чл. 33, ал. 4. След заплащане на таксите патентът се вписва в Държавния регистър на патентите и се извършват публикациите по чл. 51.

(10) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.)

(11) Редът за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахването му по заявки и секретни патенти се определя с Наредба за секретните патенти, приета от Министерския съвет.

Патентоване в чужбина

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седалище в Република България имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след извършване на проверката по чл. 45а.

(2) Секретни изобретения не се патентоват в чужбина.

Прекратяване действието на патента
Чл. 26. (1) Патентът прекратява действието си при:
1. изтичане на срока, за който е издаден;
2. отказ на патентопритежателя – от датата на получаване в Патентното ведомство на

писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите;

3. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) неплащане на такси за поддържане на патента в сила – от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната патентна такса, може да бъде възстановен в 6-месечен срок след изтичането на срока по чл. 33, ал. 3 срещу заплащане на такса за възстановяване на патента, както и на дължимата такса, в двоен размер.

(3) Патентът се обявява за недействителен, когато:
1. изобретението е непатентоспособно;
2. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;
3. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила

съдебно решение;
4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или

когато патентът е издаден по разделена заявка – извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена.

(4) По искане на лицето, което има право да получи патент, патентът се издава на негово име без прекратяване на действието му.

(5) Ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична. Патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции, стига да могат да бъдат обект на патент.

(6) С обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката.

(7) Недобросъвестният патентопритежател на обявен за недействителен патент дължи обезщетение за претърпени вреди.

(8) Обявяването на недействителността на патента не засяга:
1. влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на

недействителността, освен ако не е уговорено друго.

Нарушение на патентни права

Чл. 27. (1) Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което предлага за продажба

изделия – предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.

(3) Патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.

(4) Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.

(5) Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.

(6) Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.

Искове за нарушение на патентни права
Чл. 28. (1) Исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат:
1. установителен иск за факта на нарушението;
2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.
(2) При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на

ищеца да постанови:
1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;
2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл – и на средствата, с които е извършено нарушението.

Право на информация

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) При нарушение на патентни права по искане на ищеца съдът може да разпореди информацията за произхода и мрежата на разпространение на продуктите, с които се нарушават правата, да бъде предоставена от ответника и/или от всяко трето лице, което е:

1. разполагало с тези продукти в търговията;

2. посочено от лицето съгласно т. 1 като участник в производството, изработката или разпространението на продуктите.

(2) Информацията по ал. 1 включва имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни притежатели на продуктите, предполагаемите търговци на едро и дребно, както и информация за произведените, изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и цената на тези продукти.

(3) Информацията по ал. 1 и 2 може да бъде използвана и за целите на наказателни производства.

(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението ѝ е несъразмерно на тежестта на нарушението.

(5) Всяко лице, което поставя върху продукти или върху техните опаковки маркировка от такова естество, че да създаде впечатлението, че продуктите са защитени с патент или са обект на заявка за патент, или всяко лице, което използва маркировка от такова естество в материали с

рекламен или информационен характер, е длъжно при поискване да предоставя незабавно информация относно патента или заявка за патент на всяко трето лице, което има правен интерес от това.

Тежест на доказване

Чл. 29. Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.

Лицензионна готовност (лицензия по право)

Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По искане на заявителя или патентопритежателя и при условие, че той не е предоставил вече изключителна лицензия за изобретението, то може еднократно да се предложи публично за използване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Искането на заявителя или патентопритежателя трябва да съдържа декларация, че той разрешава на всяко лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия срещу задължението да му се заплаща справедливо лицензионно възнаграждение.

(3) Декларацията по предходната алинея се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4) Лицензополучателят може във всеки момент писмено да се откаже от лицензията, като уведоми за това патентопритежателя.

(5) Поставянето на патентованото изобретение под режим на лицензионна готовност (лицензия по право) води до намаляване на годишните патентни такси с 50 на сто, с изключение на вече платените.

(6) Патентопритежателят може по всяко време да поиска писмено прекратяване на лицензионната готовност (лицензията по право). Оттеглянето на декларацията за лицензионна готовност се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство и води до загуба на правата по предходната алинея.

(7) Оттеглянето на лицензионната готовност няма действие спрямо вече предоставени или поискани лицензии.

Договорна лицензия

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.

(2) Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на патентите.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Патентът като обект на обезпечение
Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде

обект на обезпечение по граждански иск.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на

патентите по искане на една от страните по иска.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Искането трябва да съдържа данни за притежателя на

патента и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за патента – номер и наименование, и вида на обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е учредено обезпечението.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По отношение на заявителя, съответно притежателя на патента или лицензополучателя на изключителна лицензия, обезпечението има действие от датата на получаването на съобщението за налагането му, а по отношение на третите лица – от датата на вписването на обезпечението в Държавния регистър на патентите.

Патентът като обект на особен залог

Чл. 31б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде обект на особен залог.

(2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на патентите се прилагат разпоредбите на чл. 26 – 31 от Закона за особените залози. Когато патентът е съвместно притежание, за вписването на особения залог се изисква писменото съгласие на всички съпритежатели. На залогодателя се издава удостоверение. До два месеца от вписването се извърша публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на патентите.

Патентът в производство по несъстоятелност

Чл. 31в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател.

(2) Когато патентът е съпритежание, ал. 1 се прилага в съответствие с дела на съпритежателя.

(3) Когато патентът е включен в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на патентите по разпореждане на съда и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство до два месеца от вписването.

Принудителна лицензия

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато заинтересовано лице е направило неуспешни опити да получи договорна лицензия от притежателя при справедливи условия, лицето може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на това изобретение, ако е налице поне едно от следните условия:

1. изобретението не е било използвано в продължение на 4 години от подаването на заявката за патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно;

2. в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар, освен ако притежателят докаже уважителна причина за това.

(2) Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Извън случаите по ал. 1,

принудителна лицензия може да се предостави, когато общественият интерес налага това, без да са водени преговори с притежателя на права върху защитеното с патент изобретение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на притежател, чието изобретение е предмет на по-късен патент и влиза в обхвата на друг по-ранен патент, ако притежателят на по-ранния патент отказва да предостави лицензия при справедливи условия, когато изобретението – предмет на по-късния патент, представлява важен технически прогрес от съществено икономическо значение в сравнение с изобретението – предмет на по-ранния патент. Притежателят на по-ранния патент има право на кръстосана лицензия при разумни условия за използване на изобретението, претендирано в по- късния патент.

(5) (Предишна ал. 4, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението – предмет на такава лицензия.

(6) (Предишна ал. 5, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето ѝ не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето ѝ получателят не е започнал да използва изобретението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Обхватът на принудителната лицензия се определя от целта, за която тя е предоставена.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента.

(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори.

(10) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Получателят на принудителна лицензия дължи на притежателя на патента възнаграждение.

(11) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия се прекратява, когато отпадне основанието за нея.

(12) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Редът за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия се определя с наредбата по чл. 55, ал. 3.

Принудителна кръстосана лицензия

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Когато селекционер не може да придобие или да ползва право върху сорт растение, без да наруши по-ранен патент, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на изобретението, защитено с патента, доколкото лицензията е необходима за използването на сорта растение за целите на правната му закрила, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на патента има право да получи кръстосана лицензия за използване на защитения сорт при справедливи условия.

(2) Когато притежател на патент за биотехнологично изобретение не може да го ползва, без да наруши по-ранно право върху сорт растение, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на защитения сорт растение, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на защитения сорт има право да получи кръстосана лицензия за използване на изобретението при справедливи условия.

(3) Лицето, поискало издаване на принудителна лицензия по ал. 1 или 2, трябва да докаже, че:

1. е направило безуспешен опит да получи договорна лицензия от притежателя на патента или на сорта растение;

2. сортът растение или изобретението представляват значителен технически прогрес от съществен икономически интерес в сравнение с изобретението – предмет на патента, или защитения сорт растение.

Такси за поддържане действието на патента

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.

(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Годишните патентни такси до вземане на решение за издаване на патент и таксата за текущата патентна година се заплащат едновременно с таксите за издаване на патент и за публикация за издаването на патента в съответствие и при условията на чл. 53. Когато текущата патентна година изтича в тримесечния срок по чл. 53, се заплаща и таксата за следващата патентна година.

Глава четвърта. ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

Подаване на заявка за патент

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявката за патент се подава в Патентното ведомство и се вписва в Държавния регистър на патентите. Начинът на оформяне на заявките и редът за подаване и експертиза в Патентното ведомство се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:

1. заявление за патент с наименование на изобретението, за което се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език;

2. описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност. 3. (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)

Съдържание на заявката
Чл. 35. (1) Заявката за патент освен задължителните документи по чл. 34, ал. 2 съдържа и: 1. една или повече претенции;
2. чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението;
3. реферат;
4. декларация и приоритетно свидетелство, когато се претендира приоритет.
5. (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)

(2) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Към заявката се прилага документ за платени такси за заявяване, за проверка на формалните изисквания, за предварителна експертиза и допустимост, за публикация за заявката, за проучване и експертиза, за претенции и за претендираните приоритети.

(3) (Предишнa ал. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Документите на заявката се представят на български език, като описанието, претенциите, чертежите и рефератът се представят в три екземпляра. Когато документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и по чл. 34, ал. 2, т. 2 са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език. Този срок не може да се продължава.

(4) (Предишнa ал. 3 – ДВ, бр. 66 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Ако заявителят подава заявката чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост, към заявката се прилага и пълномощно.

Заявление за издаване на патент

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявлението за издаване на патент съдържа: име и адрес на заявителя и съответно на адвоката или на представителя по индустриална собственост, който го представлява, ако има такъв; име и адрес на изобретателя; декларация за действителния изобретател; наименование на изобретението и данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ, както и декларация за лицензионна готовност при изразено желание от заявителя.

Описание на изобретението

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Описанието съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшестващото състояние на техниката, доколкото е известно на заявителя, с цитиране на документите, в които то е описано; ясно и пълно разкритие на техническата същност на изобретението и предимствата му, така че да може да се осъществи от специалист в областта; кратки пояснения на чертежите поне един начин за осъществяване на претендираното изобретение, като се използват примери, когато е необходимо, и позоваване на чертежите, ако има такива, както и начина, по който изобретението може да се използва в промишлеността, когато това не е очевидно от описанието или естеството на изобретението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато изобретението включва използването на биологичен материал или се отнася до такъв материал, до който няма публичен достъп и който не може да бъде описан в заявката за патент по такъв начин, че изобретението да може да бъде възпроизведено от специалист в областта, описанието трябва да съдържа посочване на данните за депозиране на биологичния материал – номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране съгласно чл. 7 от Будапещенския договор за международно признаване депозита на микроорганизми за целите на патентната процедура, като депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета на заявката. Описанието на заявката трябва да съдържа цялата информация за характеристиките на депозирания биологичен материал, с която заявителят разполага.

(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Ако биологичният материал е депозиран извън Република България, в тримесечен срок след публикация за заявката за патент заявителят трябва да направи депозит на този материал и в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, така че всяко лице, което има право на достъп, може да получи проба от биологичен материал в Република България, по ред, определен с наредба за депозиране и

достъп за целите на патентната процедура, на Министерския съвет.
(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Ако биологичен материал,

депозиран съгласно ал. 3, престане да бъде достъпен в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури поради това, че вече не е жизнеспособен или по друга причина, заявителят трябва да направи нов депозит на материала в срок и по начин, установени в наредбата по ал. 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато изобретението се отнася до последователност или до частична последователност на ген, в патентната заявка трябва да бъде разкрита промишлената приложимост на тази последователност.

Претенции

Чл. 38. Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието.

Реферат

Чл. 39. Рефератът представлява кратко изложение на същността на изобретението и служи само за информационни цели.

Единство

Чл. 40. (1) Заявката трябва да се отнася само за едно изобретение или за група изобретения, които са свързани така, че образуват един общ изобретателски замисъл.

(2) Когато заявката се отнася за група изобретения, изискването за единство е изпълнено, ако съществува техническа връзка между тези изобретения, отнасяща се до една или повече от еднаквите или подобните специфични технически характеристики.

(3) Специфични технически характеристики са тези технически характеристики, които определят приноса на всяко от изобретенията, считани като цяло, спрямо състоянието на техниката.

(4) Когато патентът е издаден по заявка, която не отговаря на изискването по ал. 1, това не е основание за обявяване недействителност на патента.

Разделяне на заявката

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) При неспазване на изискванията по чл. 40 служител от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 уведомява писмено заявителя в тримесечен срок да раздели заявката, считано от датата на получаване на уведомлението. Когато в този срок заявителят подаде разделени заявки, съдържанието на които не излиза извън съдържанието на първоначалната заявка, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки, се счита датата на подаване, съответно приоритетът на първоначално подадената заявка, когато са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявителят има право по своя инициатива да раздели заявката по всяко време до получаване на съобщение по чл. 47, ал. 5 или до получаване на решение по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2 и чл. 47, ал. 3 по нея. Ако в тримесечен срок от искането на заявителя за разделяне бъдат подадени разделени заявки, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки, се счита датата на подаване, съответно приоритетът на първоначално подадената заявка, когато са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2.

Промени в заявката и в патента

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Промени в заявката или в патента могат да се правят съответно в производство по заявката до вземане на решение или в производство по искане за обявяване на недействителност на патента.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) По собствена инициатива заявителят може да прави промени в заявката до публикацията по чл. 46в или до получаване на съобщение по чл. 47, ал. 5 или до получаване на решение по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2 и чл. 47, ал. 3, ако публикацията не е направена, като заплати съответна такса.

(3) Промените по ал. 1 и 2 не могат да излизат извън първоначалното разкритие в заявката. В производството по обявяване на недействителност в претенциите на патента не могат да бъдат внасяни промени, които ще доведат до разширяване на обхвата на закрила.

Оттегляне на заявката

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявката за патент може да бъде оттеглена с писмено заявление на заявителя, ако вече не е издаден патент. В този случай заявката не се включва в състоянието на техниката по чл. 8, ал. 3.

Право на приоритет

Чл. 44. (1) Право на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на заявката съгласно чл. 34.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Право на приоритет по международни договори, по които Република България е страна, се признава, ако заявителят до два месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство представи декларация за това с посочване на номера, датата и страната на първоначалната заявка. Правото на приоритет се доказва в срок до три месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство. В същия срок заявителят трябва да заплати такса за претендирания приоритет. Пропускането на тези срокове, както и неплащането на такса за претендирания приоритет, води до загуба на правото на приоритет. В рамките на тези срокове приоритетните данни могат да бъдат променяни.

(3) По искане на заявителя всяка заявка за патент може да ползва приоритети от по-рано подадени от него заявки. Всяка от тези заявки трябва да е подадена в Патентното ведомство в съответствие с този закон, да има дата на подаване не по-рано от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национален или международен приоритет. Сроковете, чиято начална дата е приоритетната дата, се изчисляват от датата на най-ранния приоритет.

(4) Приоритет от по-рано подадени заявки в Патентното ведомство съгласно предходната алинея може да бъде искан в срок два месеца от датата на подаване на заявка за патент, като заявителят следва в декларацията да посочи номера и датата на подаване на по-рано подадените заявки.

Поверителност на заявката

Чл. 45. (1) В Патентното ведомство не е разрешен достъп до материали по заявка за патент преди публикация за нея, освен когато има писмено разрешение от заявителя.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)
(4) Предоставянето от Патентното ведомство на библиографски данни за непубликувани

заявки не нарушава изискванията за поверителност.

Проверка за наличие на класифицирана информация

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката, когато заявител е български гражданин с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седалище в Република България, компетентните органи по чл. 24, ал. 3 проверяват дали заявката съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Когато се установи, че заявката съдържа класифицирана информация, тя се изпраща по съответния ред на компетентните органи, които в тримесечен срок от получаването ѝ определят нивото на класификация за сигурност.

(3) Ако след изтичането на срока по ал. 2 в Патентното ведомство не е получено становище за нивото на класификация за сигурност, счита се, че заявката не е заявка за секретен патент.

(4) Когато заявката е била подадена като заявка за секретен патент и след проверката по ал. 1 – 3 компетентните органи не са определили ниво на класификация за сигурност, Патентното ведомство уведомява заявителя, че заявката не съдържа секретно изобретение, и изисква изричното му съгласие тя да се разглежда по общия ред. В случай че такова съгласие не бъде получено в тримесечен срок, заявката се счита за оттеглена.

Проверка на формалните изисквания (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В едномесечен срок от проверката по чл. 45а, ал. 1 или 3 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се извършва проверка за изпълнение на изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2 и 3, ал. 4 и чл. 36. Когато се констатират нередовности, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани нередовностите, се взема решение за прекратяване на производството.

(2) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Когато към заявката за патент не е приложен документ за платени такси по чл. 35, ал. 2, на заявителя се предоставя тримесечен срок за заплащането на тези такси. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

(3) (Предишен текст на ал. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато след изтичането на тримесечния срок по чл. 35, ал. 3 се установи, че не е представен превод на български език, заявката се счита за оттеглена и заявителят се уведомява.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато е претендиран приоритет съгласно чл. 44, ал. 2 или 3, след изтичането на тримесечния срок по чл. 44, ал. 2 се извършва проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 44, чл. 35, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Когато се констатират нередовности, заявителят се уведомява за това и му се предоставя едномесечен срок за отговор. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, претенцията за приоритет не се уважава и заявителят се уведомява.

Предварителна експертиза и експертиза за допустимост на правната закрила

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В тримесечен срок от проверката по чл. 46 експерт от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 извършва предварителна експертиза по чл. 37, 38 и 40. Когато се констатират нередовности, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани нередовностите, се взема решение за прекратяване на производството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В срока по ал. 1 се извършва и експертиза за съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 2 и 4 и чл. 7. Когато се констатират нередовности, експертът от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 уведомява заявителя за това и му предоставя тримесечен срок за становище. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.

Молба за проучване и експертиза
Чл. 46б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.)

Публикация за заявката

Чл. 46в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В Официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва публикация за заявката за патент непосредствено след изтичането на 18 месеца от датата на подаване, съответно от приоритетa на първоначално подадената заявка, освен в случаите, когато:

1. заявката е оттеглена съгласно чл. 43, счита се за оттеглена по чл. 45а, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, производството по нея е прекратено по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 или чл. 47, ал. 4 или е постановено решение за отказ по чл. 46а, ал. 2 или чл. 47, ал. 3;

2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) по искане на заявителя, придружена с документ за платена такса, публикацията за заявката е извършена преди изтичането на този срок.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Едновременно с публикацията за заявката Патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите, приложени към нея чрез вписване в Държавния регистър на патентите.

Възражения от трети лица

Чл. 46г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В тримесечен срок от публикацията за заявката по чл. 46в всяко лице може да направи писмени възражения относно патентоспособността на заявеното изобретение, подкрепени с доказателства. Лицата, подали възражение, не стават участници в производството по заявката.

Проучване и експертиза (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По всяка заявка, която не е оттеглена или по която не е постановено решение по чл. 46 и 46а, експерт от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 проучва състоянието на техниката по чл. 8 и изготвя доклад за проучването, както и писмено становище относно патентоспособността на изобретението в съответствие с чл. 6, ал. 1 и чл. 7а във връзка с чл. 8, 9 и 10.

(2) Докладът, становището по ал. 1 и писмените възражения по чл. 46г, ако такива са постъпили, се изпращат на заявителя не по-късно от 6 месеца от изтичането на срока по чл. 46г освен в случаите, в които при проучването е намерена конфликтна заявка по чл. 8, ал. 3 или 4, когато докладът и становището се изпращат след публикацията ѝ. В тримесечен срок от получаването им заявителят може да внесе промени в заявката и да направи коментар на становището и постъпилите възражения.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато в становището по ал. 1 е установено, че изобретението не е патентоспособно по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 7а, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 8, 9 или 10, и заявителят не отговори в срока по ал. 2, не отстрани нередовностите или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато експертът от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 установи, че заявеното изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не отговарят на изискванията на чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38, той поканва заявителя да ги коригира в

тримесечен срок. Ако в предоставения срок заявителят не направи необходимите корекции, не отговори или възрази неоснователно, експертът взема решение за прекратяване на производството по заявката.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато след проведената експертиза и кореспонденция със заявителя се установи, че изобретението е патентоспособно и са спазени изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 38, експертът от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 изпраща писмено съобщение за заплащане на такси по чл. 33, ал. 4 и чл. 53.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Експертът от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 взема решение за издаване на патент, когато таксите по ал. 5 са заплатени. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

Трансформация

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявителят може да подаде искане за трансформация на заявката за патент в заявка за регистрация на полезен модел до изтичане на срока за заплащане на таксите по чл. 53 или на срока по чл. 56, ал. 1. Трансформираната заявка запазва датата на подаване и датата на приоритета на първоначално подадената заявка за патент, която се счита за оттеглена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Трансформацията по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 5 по ред, определен в наредбата по чл. 34, ал. 1. Ако тези изисквания не са изпълнени, експерт от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 уведомява заявителя и му предоставя тримесечен срок за отговор и корекции. Ако заявителят не отговори или отговори неоснователно, искането за трансформация не се уважава и заявката за патент се счита за оттеглена.

Продължаване на срокове

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По искане на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, чл. 47, ал. 2 и 4 и чл. 47а, ал. 2 и чл. 58, ал. 2, тези срокове могат да бъдат продължавани с три месеца, но не повече от два пъти, при заплащане на съответни такси.

Възстановяване на срокове

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което ги е пропуснало, към което се прилага документ за платена такса, ако плащането е по банков път.

(2) Искането се подава до един месец след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от три месеца от изтичането на пропуснатия срок.

(3) В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му.

(4) Решението за възстановяване на срока се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(5) Когато преди или едновременно с искането по ал. 1 е подадена и жалба по чл. 55, ал. 1, искането за възстановяване на срок се оставя без разглеждане.

(6) Възстановяване на срок по ал. 1 е недопустимо за сроковете по ал. 2 и по чл. 48.

Публикация за заявката
Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Публикации за издаване на патент

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се прави публикация за издаване на патент непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението. В едномесечен срок от публикацията се издава патент, а описанието, претенциите и чертежите към патента се вписват в Държавния регистър на патентите.

Достъп до заявката
Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2019 г.)

Други публикации

Чл. 52. В официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикуват данни за правния статус на заявките и издадените патенти, тарифи, инструкции и др.

Такси за издаване и публикации на патент

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За публикациите по чл. 51 и за издаване на патент се заплащат такси в тримесечен срок от получаване на съобщението по чл. 47, ал. 5. Ако заявителят не плати в посочения срок, таксите могат да бъдат заплатени допълнително в едномесечен срок в двоен размер.

Глава пета. СПОРОВЕ

Ред за разглеждане на споровете

Чл. 54. Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или по арбитражен ред.

Административен ред

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Пред звеното по чл. 82, ал. 1, т. 2 се обжалват следните решения:

1. отказ за издаване на патент по чл. 46а, ал. 2 и по чл. 47, ал. 3;

2. прекратяване на производството по заявките за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и чл. 47, ал. 4;

3. прекратяване на производството по регистрация на полезен модел по чл. 75г, ал. 3 и чл. 75д, ал. 3;

4. отказ за регистрация на полезен модел по чл. 75д, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Звеното по чл. 82, ал. 1, т. 2 разглежда и искания за: 1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) обявяване недействителност на патент;
2. заличаване регистрацията на полезен модел;
3. предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.
(3) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

Срокове за оспорване

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Жалбата по чл. 55, ал. 1 се подава в Патентното ведомство от заинтересуваните лица в тримесечен срок от получаване на решението и към нея се прилага документ за платена такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Исканията по чл. 55, ал. 2 са допустими през целия срок на действие на патента, съответно на регистрацията на полезния модел, като към тях се прилага документ за платена такса.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4) Жалбата и искането се оставят без последствие при неспазване на съответния срок и при неплащане на такса.

Орган за разглеждане на споровете

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Споровете се разглеждат от специализирани състави по спорове, определени от председателя на Патентното ведомство за всеки конкретен случай и включват служители от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 2.

(2) Решенията по споровете по чл. 55, ал. 1 се вземат в състав от трима експерти, един от които е юрист, а решенията по споровете по чл. 55, ал. 2 се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи.

Производство по спорове (Загл. изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.)

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Производство се образува в едномесечен срок от постъпването на жалбите или исканията по чл. 55.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Производството е с участието на заинтересованите страни. Допустими са писмени и устни доказателства. В случаите по чл. 55, ал. 2 съставът по спорове изпраща копие от искането на притежателя, съответно на заинтересованите лица, като им предоставя тримесечен срок за отговор.

(3) По жалбите по чл. 55, ал. 1 назначеният състав по чл. 57 в 9-месечен срок от подаване на жалбата:

1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) потвърждава решението на звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1;

2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) отменя изцяло или частично решението на звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 и връща заявката за ново разглеждане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Решението във връзка с експертизата по заявката, постановено от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1, при повторно разглеждане на заявката по ал. 3, т. 2 може да се обжалва по административен ред в срока по чл. 56, ал. 1, при което се взема решение по същество.

(5) При разглеждане на исканията по чл. 55, ал. 2 назначеният състав по чл. 57 в 9- месечен срок от събирането на всички доказателства по спора взема решение за:

1. отхвърляне на искането като неоснователно;
2. обявяване на пълна или частична недействителност на издадения патент;
3. предоставяне или прекратяване на принудителна лицензия;
4. изцяло или частично заличаване регистрацията на полезния модел.
(6) Решенията на назначения състав по чл. 57 се утвърждават от председателя на

Патентното ведомство.
(7) Решенията по ал. 3 – 6 се изпращат на страните по спора в 7-дневен срок.
(8) В случаите на обявяване частична недействителност на издадения патент по ал. 5, т. 2

или на частично заличаване регистрацията на полезен модел по ал. 5, т. 4 издаденият патент, съответно свидетелство за регистрация се заменят с нови.

Съдебен контрол

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., предишен текст на чл. 59 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Страната, недоволна от решението на състава по спорове, постановено съгласно чл. 58, ал. 3, т. 1 и чл. 58, ал. 5, в тримесечен срок от получаване на решението може да подаде жалба до Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Не могат да се обжалват по съдебен ред решенията във връзка с експертизата по заявката по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 3 и 4, чл. 75г, ал. 3 и чл. 75д, ал. 3 и 4, ако не са обжалвани по административен ред.

Спорове за установяване на действителния изобретател (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Споровете за установяване на действителния изобретател се решават от Софийския градски съд.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(3) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва изобретателя/изобретателите в издадения патент или в свидетелството за регистрация.

Спорове относно служебния характер на изобретения и полезни модели и възнаграждения

за тях

Чл. 61. (1) Споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 от този закон се решават от Софийския градски съд.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Въз основа на влязло в сила съдебно решение правоимащият може в тримесечен срок да поиска издаване на патент или на свидетелство за регистрация на полезен модел на свое име.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Исковете по ал. 1 се предявяват най-късно до една година от узнаване за издаването на патента или свидетелството за регистрация.

ал. 5 и 6.

(4) По реда на ал. 1 се разглеждат и спорове за определяне на възнаграждението по чл. 15,

Спорове за право на заявяване

Чл. 62. (1) Споровете за правото на заявяване по чл. 13 се решават по съдебен или по арбитражен ред.

(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.

Спорове за право на преждеползване и послеползване

Чл. 63. (1) Споровете за право на преждеползване по чл. 21 и право на послеползване по чл. 22 се решават по съдебен или по арбитражен ред.

(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.

Спорове за нарушаване на изключителното право

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Споровете за нарушаване на изключителното право се решават от Софийския градски съд.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато ответникът по иск за нарушение е подал в Патентното ведомство искане за обявяване недействителност на патента или за заличаване регистрацията на полезен модел или е подал в Европейското патентно ведомство или пред Единния патентен съд възражение срещу европейския патент на основание чл. 99 или 105 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) от 5 октомври 1973 г., изменена и допълнена с Акта за ревизиране на чл. 63 от конвенцията от 17 декември 1991 г. и с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 15 от 2002 г.) (ДВ, бр. 71 от 2010 г.), наричана по-нататък „конвенцията“, съдът спира делото до постановяване на окончателно решение по искането.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато искът е предявен от заявителя преди издаване на патент или свидетелство за регистрация на полезен модел, производството се спира до вземане на решение от Патентното ведомство.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите по предходната алинея Патентното ведомство е длъжно да се произнесе в едногодишен срок, считано от датата на уведомлението за спиране на производството.

Спорове за установяване факта на внедряване

Чл. 65. Споровете за установяване факта на внедряването на патентовано изобретение или полезен модел се разглеждат по общия съдебен ред.

Спорове за размера на възнаграждения при принудителна лицензия

Чл. 66. Споровете за размера на възнагражденията при предоставяне на принудителна лицензия се решават от Софийския градски съд.

Глава шеста.
МЕЖДУНАРОДНИ ЗАЯВКИ ПО ДОГОВОРА ЗА ПАТЕНТНО КООПЕРИРАНЕ

Получаващо ведомство

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентното ведомство действа като получаващо ведомство по смисъла на чл. 2, т. XV от Договора за патентно коопериране, наричан по-нататък „договора“, за международни заявки, подадени от граждани на Република България или от заявители с постоянен адрес или седалище в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Международна заявка се подава на английски език или на руски език в три идентични екземпляра. Заявката може да бъде подадена и на български език, като в едномесечен срок се представя превод. Документ за платени такси и приоритетен документ се представят в един екземпляр.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За извършване на международна кореспонденция на Патентното ведомство се заплаща такса извън таксите за международното подаване по договора. Таксата трябва да бъде платена в месечен срок, считано от датата на подаването. В противен случай производството по заявката се прекратява.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато са подадени по-малко от три екземпляра, Патентното ведомство изготвя липсващите копия срещу съответно заплащане. Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския

процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите по чл. 8, ал. 2, буква

„б“ от договора производството по по-ранната (по-ранните) национална заявка за същото изобретение се спира. Ако за международната заявка се открие национална фаза, производството по по-ранната национална заявка се прекратява. В тези случаи, ако по по-ранната национална заявка е издаден патент, той прекратява действието си от деня на действието на патента по международната заявка, доколкото съвпада с него.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато международна заявка е подадена в Патентното ведомство на Република България в качеството му на получаващо ведомство и не е подадена предходна национална заявка за същото изобретение, международната заявка се подлага на проверката по реда на чл. 45а. Процедурата продължава, ако компетентният орган установи, че изобретението не е секретно. Ако изобретението е секретно, заявката не се третира като международна.

Международни органи за проучване и извършване на предварителна експертиза

Чл. 68. (1) Патентното ведомство на Република България избира международните органи за проучване и за извършване на предварителна експертиза.

(2) Всеки заявител, както и Патентното ведомство могат да поискат извършване на проучване на национална заявка от международен орган за проучване. В този случай описанието и претенциите по заявката трябва да бъдат представени на езиците, определени от Международния орган за проучване, и да бъдат платени таксите за проучване.

Посочено ведомство

Чл. 69. (1) Патентното ведомство на Република България е посочено ведомство по смисъла на чл. 2, т. XIII от договора, когато Република България е посочена страна в международна заявка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За откриване на национална фаза заявителят трябва да подаде международната заявка в Патентното ведомство в срок тридесет и един месеца от датата на приоритета при спазване изискванията на чл. 35. По заявки, за които Патентното ведомство е получаващо ведомство, такси за заявяване при посочването му не се заплащат.

(3) Заявки, по които е открита национална фаза, трябва да бъдат комплектувани съгласно изискванията на чл. 35, 36, 37, 38 и 39 и в сроковете по чл. 46, ал. 1.

(4) Патентното ведомство извършва допълнително проучване на международна заявка, когато извършеното проучване от Международния проучвателен орган е за част от заявеното изобретение. За допълнителното проучване се заплащат съответни такси в сроковете по чл. 46, ал. 1.

Избрано ведомство

Чл. 70. (1) Патентното ведомство е избрано ведомство съгласно чл. 2, т. XIV от договора, когато Република България е избрана от заявителя страна, в която той възнамерява да използва резултатите от международната предварителна експертиза.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) При избор на Република България заявителят в 31-месечен срок от приоритетната дата трябва да подаде документите по чл. 69, ал. 2 за откриване на национална фаза.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4) Докладът от международната предварителна експертиза трябва да бъде преведен на английски език съгласно чл. 36, ал. 2 от договора, ако не е на езиците по чл. 67, ал. 2.

Трансформиране на международна заявка в национална

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите, когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване на международна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати таксите по чл. 35, ал. 2, съответно чл. 75, ал. 1, т. 6 международната заявка се разглежда като национална заявка за патент или за регистрация на полезен модел в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за оттеглена.

Публикации

Чл. 72. (1) Публикациите на международни заявки, в които Република България е посочена страна, извършвани от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), се включват в състоянието на техниката от датата на тяхното публикуване, ако по тези заявки не е открита национална процедура.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Публикацията за международна заявка на български език има правни последици, еднакви с последиците при публикация за националните заявки съгласно чл. 46в и 52.

Глава шеста „а“.
ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ С ЕДИННО ДЕЙСТВИЕ (НОВА – ДВ, БР. 66 ОТ 2002 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 92 ОТ 2020 Г.)

Подаване на заявки за европейски патент

Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявки за европейски патент по смисъла на конвенцията може да се подават в Патентното ведомство на Република България или в Европейското патентно ведомство на един от езиците съгласно чл. 14 от конвенцията при спазване на изискванията на чл. 25. Разделените заявки за европейски патент, както и международните заявки, за които се открива регионална фаза в Европейското патентно ведомство, се подават директно в Европейското патентно ведомство.

(2) Заявители с постоянен адрес или седалище в Република България подават заявки за европейски патент в Патентното ведомство, освен ако заявката ползва приоритет от по-ранна заявка, подадена във ведомството.

(3) Патентното ведомство препраща заявката за европейски патент на Европейското патентно ведомство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато в заявката за европейски патент посочването на Република България е оттеглено, заявката се счита за оттеглена по отношение на територията на Република България с всички произтичащи от това последствия.

(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Решение на Европейското патентно ведомство за възстановяване на права на заявител или притежател на европейски патент има действие и на територията на Република България.

Еквивалентност на европейска и национална заявка

Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявка за европейски патент с установена дата на подаване и приоритет, когато такъв е претендиран, в която Република България е посочена страна, е еквивалентна на редовно подадена в Патентното ведомство национална заявка за патент.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато заявката за европейски патент е публикувана от Европейското патентно ведомство и заявителят представи превод на патентните претенции на български език с библиографските данни за заявката и заплати такса за публикация, Патентното ведомство осигурява достъп до превода и публикува съобщение в официалния бюлетин за получения превод.

(3) Заявителят се ползва с правата по чл. 18 от датата на съобщението за получения превод по ал. 2 при условията на чл. 72в.

(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато заявка за европейски патент е оттеглена или отказана в процедура пред Европейското патентно ведомство, същата се счита за оттеглена, съответно отказана, и на територията на Република България.

Действие на европейския патент и на европейския патент с единно действие (Загл. доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.)

Чл. 72в. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г. (*)) Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата или от датата на влизането в сила на решението за отказ или отмяна на единното действие на европейския патент, когато единното действие е искано по реда на Регламент (ЕС) No 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила (ОВ, L 361/1 от 31 декември 2012 г.), се подаде в Патентното ведомство искане за признаване действието на европейския патент, придружено с превод на описанието и претенциите на български език, и се плати такса за публикация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Преводът съгласно ал. 1 включва наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато са необходими, и патентните претенции.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Искането по ал. 1 съдържа данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента, данни за упълномощен патентен представител или адвокат.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство издава сертификат за действие на европейски патент на територията на Република България, прави съобщение в Официалния бюлетин на Патентното ведомство за получения превод и публикува превода на европейския патент на български език в Регистъра на европейските патенти по чл. 72и.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Разпоредбите на този член се прилагат и когато описанието и патентните претенции на европейския патент са изменени в производство по възражение съгласно чл. 101, ал. 3 от конвенцията.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато се установи, че към искането не е приложен превод и/или не е заплатена таксата за публикация, притежателят на европейския патент се уведомява за това, като му се предоставя възможност за отстраняване на нередовностите до изтичането на срока по ал. 1 или в тридневен срок от получаването на уведомлението, когато то е получено след срока по ал. 1. Ако притежателят не отстрани констатираните нередовности в указания срок, държавен експерт по чл. 83, ал. 2 взема решение за отказ от признаване действието на европейския патент на територията на Република България.

(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато се установи, че не са изпълнени изискванията на ал. 2 и 3, притежателят на европейския патент се уведомява за това, като му се предоставя възможност за отстраняване на нередовностите в едномесечен срок от получаването на уведомлението. Ако притежателят не отстрани констатираните нередовности в указания срок, държавен експерт по чл. 83, ал. 2 взема решение за отказ от признаване действието на европейския патент на територията на Република България.

(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г. (*)) Когато се установи, че за европейски патент, за който е подадено искане за осигуряване на действие на територията на Република България, е подадено и искане за единно действие пред Европейското патентно ведомство, производството по искането пред Патентното ведомство се спира до влизането в сила на решението по искането за единно действие.“

Автентичен текст на заявката за европейски патент и европейския патент. Внасяне на корекции в превода

Чл. 72г. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато преводът на български език по чл. 72б и 72в предоставя обхват на закрила, който е по-тесен от обхвата на закрилата, предоставен със заявката за европейски патент или европейския патент на езика на производството на Европейското патентно ведомство, за автентичен се счита текстът на този превод.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в производство за обявяване на недействителност на европейски патент.

(3) Заявителят или притежателят на европейски патент може да подаде по всяко време коригиран превод, като заплати съответна такса за публикация. Преводът се представя в три екземпляра. Патентното ведомство публикува съобщение за получения коригиран превод в официалния бюлетин. Когато корекциите се отнасят до патентните претенции в заявката за европейския патент, едновременно със съобщението в бюлетина се осигурява достъп до коригирания превод, а когато корекциите се отнасят до превода на европейския патент, патентът се публикува отново с внесените корекции.

(4) Коригираният превод има действие по отношение на трети лица от датата на публикуване на съобщението.

(5) Лице, което добросъвестно използва или е извършило необходимата подготовка за използване на изобретението, което използване не би съставлявало нарушение на заявката или патента съгласно първоначалния превод, може след влизането в сила на коригирания превод да продължи използването на изобретението в своята дейност или за целите на тази дейност без заплащане.

Такси за поддържане действието на европейския патент

Чл. 72д. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишна патентна такса за европейски патенти се плаща в Патентното ведомство на Република България по реда на чл. 33 за всяка патентна година след годината, през която Европейското патентно ведомство публикува съобщението за издаване на европейския патент.

Трансформация в национална заявка за патент

Чл. 72е. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявка за европейски патент, в която е посочена Република България, може по искане на заявителя да се трансформира в национална заявка за патент за изобретение или за регистрация на полезен модел, когато:

1. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 77, ал. 5 от конвенцията;
2. заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 90, ал. 3 от конвенцията, тъй като не е

представен превод на заявката на езика на производството съгласно чл. 14, ал. 2 от конвенцията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Искането за трансформация се подава в сроковете по чл.

135, ал. 2 от конвенцията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В тримесечен срок от датата на получаване на искането в

Патентното ведомство заявителят трябва:
1. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) да плати таксите по чл. 35, ал. 2

съответно чл. 75, ал. 1, т. 6, и
2. да подаде превод на български език на заявката за европейски патент, както е подадена,

и превод на заявката с промени, когато е изменена в производството пред Европейското патентно ведомство.

Забрана за едновременна закрила

Чл. 72ж. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато е издаден национален патент за изобретение, за което е издаден европейски патент, с действие на територията на Република България, с една и съща дата на заявяване, съответно с една и съща приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, националният патент прекратява действието си.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г. (*)) При условията на ал. 1 националният патент прекратява действието си, считано от датата на публикуване на съобщение за издаване на европейския патент в Европейския патентен бюлетин, в случай че европейският патент с действие на територията на Република България или с вписано единно действие не е обявен в недействителност с влязло в сила решение или срещу него не е било подадено възражение в обхвата, в който се припокриват.

(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявката за национален патент за изобретение, за което е издаден европейски патент, който действа на територията на Република България, с една и съща дата на заявяване или приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, се счита за оттеглена в обхвата, в който е идентичен с европейския патент. В този случай експерт от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 дава възможност на заявителя да внесе промени в заявката за национален патент по реда на чл. 47, ал. 4.

(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г. (*)) Национален патент за изобретение, за което е издаден европейски патент с единно действие, с една и съща дата на заявяване или приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, прекратява действието си в обхвата, в който е идентичен с европейския патент. Производството се инициира по искане на всяко лице или служебно и се разглежда като исканията по чл. 55, ал. 2.

(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г. (*)) Правата по този закон, произтичащи от чл. 72в, ал. 1 във връзка с европейския патент, за който има вписано единно действие, се прекратяват, считано от датата на публикуване на съобщението за издаването му в Европейския патентен бюлетин.

Обявяване на недействителност на европейски патент

Чл. 72з. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Решенията на Европейското патентно ведомство в производство по обявяване на недействителност на европейски патент, в който е посочена Република България, имат действие на територията на Република България.

Регистър на заявките за европейски патент и европейските патенти с действие на територията на Република България (Загл. доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.)

Чл. 72и. (1) (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишен текст на чл. 72и, доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство вписва заявките за европейски патенти, за които са изпълнени

условията по чл. 72б, ал. 2, както и европейските патенти с действие в Република България в отделен регистър, като всички промени в правния им статус се вписват по общия ред.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на европейските патенти с действие на територията на Република България, който съдържа следните данни:

1. номер на европейския патент;
2. индекс по Международната патентна класификация;
3. номер и дата на подаване на заявката за патент;
4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка;
5. номер на официалния бюлетин и дата на публикация за заявката;
6. номер на официалния бюлетин и дата на публикация за издадения патент;
7. номер на официалния бюлетин и дата на публикация на коригиран патент;
8. данни за разделени заявки;
9. данни за международната заявка по Договор за патентно коопериране, включително

номер и дата на публикация; 10. име и адрес на:

такива;

а) заявителя, съответно патентопритежателя;
б) изобретателя, съответно изобретателите;
в) представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени

11. наименование на изобретението;
12. подаване/оттегляне на декларация за лицензионна готовност;
13. заплатените годишни патентни такси за поддържане действието на патента за всяка

патентна година – дата на плащането и поредната година, за която се отнася; 14. правен статус на патента;

15. други обстоятелства, подлежащи на вписване по този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Промени в данните на притежателя на европейски патент, вписани в Регистъра на европейските патенти, направени в периода за възражения или в хода на производството по възражения срещу издаден европейски патент, се вписват в регистъра по ал. 1 след подаване на искане, към което е приложено копие на издадената от Европейското патентно ведомство комуникация за вписването.

Глава шеста „б“.
СЕРТИФИКАТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАКРИЛА (НОВА – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Предоставяне на допълнителна закрила

Чл. 72к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Сертификати за допълнителна закрила на продукти и средства, защитени с патент, се издават при условията и по реда, предвидени в Регламент (ЕО) No 469/2009 и Регламент (ЕО) No 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявката за сертификат за допълнителна закрила или за удължаване действието на сертификат за допълнителна закрила се подава в Патентното ведомство. За подаването на заявката, издаването, поддържане действието на сертификата и за публикации се заплащат такси, определени с тарифата по чл. 5, ал. 1. За поддържане действието на сертификата за

всяка година се дължи годишна такса, като таксите за целия срок на действие на сертификата се заплащат наведнъж в последната година от действието на основния патент. Когато решението за издаване на сертификат е получено през последните два месеца от срока на действие на основния патент или след изтичането му, таксите се дължат в двумесечен срок от датата на получаване на решението. След изтичането на срока за плащане таксите може да бъдат заплатени в допълнителен двумесечен срок в двоен размер.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Процедурата за издаване на сертификат за допълнителна закрила и за удължаване на действието му се урежда с наредба на Министерския съвет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Разпоредбите относно представителството по чл. 3, правото на заявяване по чл. 13, обхвата на правната закрила по чл. 17, съдържанието на изключителното право по чл. 19, ограничаване действието на патента по чл. 20, изчерпването на права по чл. 20а, правото на преждеползване по чл. 21, нарушението на патентни права и исковете за нарушение по чл. 27 и 28, правото на информация по чл. 28а, лицензионната готовност по чл. 30, договорната и принудителната лицензия по чл. 31 и 32, възстановяване на срокове по чл. 49, спорове по чл. 54, чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и чл. 56 – 59 се прилагат и по отношение на сертификатите за допълнителна закрила, доколкото в регламентите по ал. 1 не е предвидено друго.

(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато е налице влязло в сила решение за обявяване на пълна недействителност на основния патент, Патентното ведомство може служебно да обяви недействителност на сертификата за допълнителна закрила на основание чл. 15, ал. 1, буква „в“ от съответните регламенти по ал. 1. Условията и редът за служебно обявяване на недействителност на сертификата за допълнителна закрила се определят с наредбата по чл. 55, ал. 3.

Изключения от закрилата, която предоставя сертификат за допълнителна закрила

Чл. 72л. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Сертификатът по чл. 72к за лекарствени продукти не осигурява закрила срещу действия, за които се изисква съгласието на притежателя на сертификата при условията, по реда и в сроковете, определени в Регламент (ЕО) No 469/2009.

(2) Уведомлението по Приложение-Іа от Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) No 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ, L 153/1 от 11 юни 2019 г.) се подава в Патентното ведомство. Едновременно с подаване на уведомлението се заплащат таксите по чл. 5, ал. 4.

(3) Когато бъде установено, че уведомлението не съдържа информацията съгласно приложението по ал. 2 и/или не са платени дължимите такси, Патентното ведомство уведомява заявителя за необходимостта да отстрани посочените нередовности в 7-дневен срок от съобщаването.

(4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, производството по уведомлението се прекратява с мотивирано решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

(5) В 7-дневен срок от подаването на уведомлението по ал. 2 или от отстраняването на нередовностите по него председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател издава решение за съответствие и се извършва публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Глава седма. ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ

Правна закрила
Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Правна закрила на полезен

модел се предоставя чрез регистрация в Патентното ведомство. Регистрацията има действие по отношение на трети лица от датата на публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(2) Правото на регистрация принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно

чл. 13.

(3) Регистрират се полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка.

(4) Не се считат за полезни модели обектите по чл. 6, ал. 2 и 4, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

(5) Не се регистрират като полезни модели биотехнологични изобретения по смисъла на чл. 7а, методи, химични съединения или тяхно използване, както и обектите по чл. 7.

Новост

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Полезният модел се счита за нов, ако не е част от състоянието на техниката.

(2) Състоянието на техниката включва:

1. всичко, което преди датата на подаване на заявката за полезен модел, съответно преди датата на приоритета, е станало общодостъпно чрез използване в Република България чрез писмено или устно описание или по друг начин, където и да е по света;

ал. 3 и 4.

2. съдържанието на националните, европейските и международните заявки съгласно чл. 8,

Разкриване, което не влияе на новостта

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Разкриването на полезния модел не влияе на новостта, когато е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно преди приоритетната дата, от:

1. заявителя или неговия праводател;

2. трето лице при очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или неговия праводател.

(2) Привилегията по ал. 1 може да се претендира по всяко време.

Изобретателска стъпка

Чл. 73в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Счита се, че полезният модел има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката съгласно чл. 73а, ал. 2, т. 1.

Промишлена приложимост

Чл. 73г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Промишлената приложимост на полезните модели се определя съгласно чл. 10.

Срок на действие

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Срокът на действие на регистрацията на полезния модел е 4 години от датата на подаване на заявката. Той може да бъде продължен за два последователни периода от по три години. Общият срок на закрила не може да надхвърля 10 години от датата на подаване на заявката.

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Регистрацията прекратява действието си при:

1. изтичане на съответния срок по чл. 74;
2. отказ на притежателя – от датата на получаване на писмената декларация за отказ.

Заличаване на регистрацията

Чл. 74б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато:

73г;

1. полезният модел не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 3 във връзка с чл. 73а, 73в и

2. полезният модел попада в случаите на чл. 73, ал. 4 и 5;

3. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на полезния модел, така че лице с обичайни знания и умения в областта да може да го осъществи;

4. регистрираният полезен модел излиза извън съдържанието на:
а) заявката, така както е подадена;
б) първоначалната заявка, от която съгласно чл. 41 е отделена заявката за регистрация на

полезния модел;
в) първоначалната заявка за патент, на която се е позовала заявката за полезен модел

съгласно чл. 75б;
г) първоначалната заявка за патент, от която заявката за регистрация на полезен модел е

трансформирана съгласно чл. 47а и 72е.
(2) Когато основанията за заличаване се отнасят само до част от претенциите,

заличаването е частично. Обхватът на закрила се ограничава чрез внасяне на съответни промени в претенциите, описанието и чертежите.

(3) Заличаването на регистрацията на полезния модел има действие от датата на подаване на заявката.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Регистрацията на полезния модел се заличава и когато притежателят не е имал право на заявяване, което е установено с влязло в сила съдебно решение. По искане на лицето, което има право на заявяване, полезният модел може да се регистрира на негово име без прекратяване действието на регистрацията.

(5) Регистрацията на полезен модел може да се заличи и след като е прекратила действието си по чл. 74а по искане на лице, което е ответник по иск за нарушение.

(6) Заличаването на регистрацията не засяга:

1. влезлите в сила решения за нарушаване на правото върху полезен модел, доколкото са били изпълнени;

2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди заличаването, освен ако в тях е уговорено друго.

Принудителна лицензия

Чл. 74в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на полезен модел, когато полезният модел не може да се използва, без да се наруши правото върху друг полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.

(2) Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на патент, когато изобретението съгласно патента не може да се използва, без да се наруши правото върху полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.

(3) Режимът на принудителната лицензия по чл. 32 се прилага и по отношение на регистрираните полезни модели.

Разпореждане при паралелна закрила

Чл. 74г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Когато е издаден патент и е регистриран полезен модел при условията на чл. 75б, разпореждането с което и да е от двете права се счита и за разпореждане с другото.

(2) Когато едното от правата по ал. 1 е възникнало преди другото, разпореждането с него има действие и по отношение на по-късно възникналото право.

Нарушение на правото върху полезен модел

Чл. 74д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За нарушенията на правото върху полезен модел се прилагат съответно чл. 27, 28 и 28а.

Подаване на заявка за полезен модел (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявката за регистрация на полезен модел се подава в Патентното ведомство и съдържа:

1. заявление за регистрация;
2. описание на полезния модел;
3. чертежи, когато са необходими;
4. претенции;
5. реферат;
6. документ за платена такса за заявяване и проверка.
(2) Към заявката се прилагат и следните документи:
1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) пълномощно, когато заявката се подава чрез представител

по индустриална собственост или чрез адвокат;
2. декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, когато се претендира за

приоритет, и документ за платена такса за приоритет;
3. декларация за действителния изобретател и за установяване правото на заявяване,

когато заявителят не е изобретател.
(3) Документите се подават на български език, с изключение на приоритетно

свидетелство по чл. 44, ал. 2, като описанието, чертежите, претенциите и рефератът се представят в два екземпляра. Когато те са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата бъдат представени на български език. Този срок не може да се продължава.

Дата на подаване

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на:

1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) заявление за регистрация с име и адрес на заявителя и наименованието на полезния модел, разкриващо най-малко същността на полезния модел, за който се иска регистрация;

2. описание на полезния модел;
3. чертежи, когато са необходими; 4. една или повече претенции.

Паралелни заявки

Чл. 75б. (1) (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., предишен текст на чл. 75, изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) За същото изобретение, за което е подадена заявка за патент, заявителят може да подаде и заявка за регистрация на полезен модел при спазване на изискванията на чл. 73 ал. 5, като се позове на датата на подаване и на претендирания приоритет на заявката за патент. Това право може да бъде предявено до изтичането на два месеца от датата на получаване на решението по заявката за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 3, 4 и 6 или на решението по чл. 58, ал. 3, т. 2 и ал. 4 по заявката за патент, но не по-късно от 10 години от датата на подаване на заявката за патент.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена след изтичане на сроковете по ал. 1, производство по нея не се образува, за което заявителят се уведомява.

Изисквания към заявката

Чл. 75в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявлението освен данните по чл. 75а, т. 1 съдържа и:

1. име и адрес на изобретателя;
2. декларация за действителния изобретател;
3. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) име и адрес на представителя по индустриална собственост

или на адвокат, ако такъв е упълномощен;
4. данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ;
5. декларация с данни за заявката за патент, когато заявката за регистрация на полезен

модел е подадена в съответствие с чл. 75б.
(2) Описанието съдържа наименование на полезния модел, приложението му и един или

повече примери за изпълнение, разкриващи техническата му същност. В него може да бъде посочено и предшестващото състояние на техниката, известно на заявителя, и предимствата на полезния модел.

(3) За претенциите и реферата се прилагат чл. 38 и 39.

Проверка на формалните изисквания

Чл. 75г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката от български гражданин с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седалище в Република България се извършва проверката по чл. 45а.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В едномесечен срок от проверката по ал. 1 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 75, 75б и чл. 75в, ал. 1. Когато се констатират нередовности, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, с изключение на документите по чл. 75, ал. 2, т. 2.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато заявителят не отговори, не отстрани нередовностите и/или възрази неоснователно в срока по ал. 2, се взема решение за прекратяване на производството.

(4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи документа за платени такси по чл. 75, ал. 1, т. 6, заявката се счита за оттеглена.

(5) За представяне на документите по чл. 75, ал. 2, т. 2 се прилага чл. 44.

Процедура по регистрация

Чл. 75д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) За всяка заявка, която отговаря на формалните изисквания, експерт от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1 в тримесечен срок проверява дали:

1. заявката отговаря на изискванията на чл. 75в, ал. 2 и 3 и чл. 40;
2. заявеният полезен модел не попада в случаите по чл. 73, ал. 4 и 5;
3. полезният модел, разкрит в заявката, не е в явно противоречие с чл. 10.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато се констатират нередовности, заявителят се

уведомява и му се предоставя тримесечен срок за становище и/или за внасяне на промени в заявката. (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато в предоставения срок заявителят не отговори, неоснователно възрази и/или не отстрани нередовностите по ал. 1, т. 1, се взема решение за

прекратяване на производството.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато в предоставения срок заявителят не отговори,

неоснователно възрази и/или не внесе промени в заявката, така че да отстрани нередовностите по ал. 1, т. 2 и 3, се взема решение за отказ.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Когато в резултат на проверката не се констатират нередовности или нередовностите са отстранени, на заявителя се указва в едномесечен срок от получаване на съобщението да заплати такса за регистрация, за издаване на свидетелство за регистрация, за публикация в Държавния регистър на полезните модели на описанието, чертежите, претенциите и реферата, и за публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на съобщение за регистрацията заедно с независимите претенции по регистриран полезен модел. След изтичането на този срок таксите може да бъдат заплатени в допълнителен едномесечен срок, като се дължат в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се счита за оттеглена.

(6) Когато таксите бъдат заплатени, в 14-дневен срок се взема решение за регистрация на полезния модел и се извършва вписване в Държавния регистър на полезните модели.

(7) Когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена съгласно чл. 75б, решение за регистрация се взема след заплащане на таксите по ал. 5 и на такса за продължаване срока на действие на регистрацията за съответния период, в който заявителят е поканен да ги заплати.

Проучване състоянието на техниката

Чл. 75е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Заявителят може да подаде искане за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В срока на действие на регистрацията на полезния модел всяко лице може да подаде искане за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В тримесечен срок от получаване на искането по ал. 1 или 2 се изготвя доклад за проучване, който се изпраща на молителя заедно с намерените материали.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Лицата по ал. 1 или 2 могат да подадат искане за експертиза на полезен модел, като заплатят такса и представят доклад за проучване по ал. 3 или по чл. 47, ал. 1.

Отлагане на регистрацията

Чл. 75ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Едновременно с подаване на заявката заявителят може да подаде искане за отлагане регистрацията на полезния модел за срок до 15 месеца от датата на подаването, съответно от датата на приоритета.

Продължаване на срокове

Чл. 75з. (1) (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., предишен текст на чл. 75з, изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на срока по чл. 75г, ал. 2, изречение второ, се допуска еднократното му продължаване с един месец при заплащане на такса, с изключение на срока за предоставяне на документа за платени такси по чл. 75, ал. 1, т. 6.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на срока по чл. 75д, ал. 2, се допуска еднократното му продължаване с три месеца при заплащане на такса.

Продължаване срока на действие на регистрацията (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Срокът на действие на регистрацията на полезния модел се продължава по искане на притежателя, придружена с документ за платена такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Искането за всяко продължение се подава през последната година на предходния период на действие на регистрацията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Полезният модел запазва действието си при пропускане на срока по ал. 2, ако до 6 месеца след изтичането му притежателят подаде искане и заплати таксата в двоен размер.

Публикации (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В едномесечен срок от вписването на полезните модели в Държавния регистър на полезните модели се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) В едномесечен срок от публикацията за регистрацията по ал. 1 се издава свидетелство за регистрация на полезния модел и в Държавния регистър на полезните модели се вписват описанието, чертежите и претенциите към свидетелството.

(3) В Официалния бюлетин се публикуват съобщения за изготвени доклади за проучване и всички промени в правния статус на полезните модели.

Достъп до заявката
Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2019 г.)

Режим на полезните модели (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Режимът за изобретенията се прилага съответно и за полезните модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго, с изключение на чл. 18, 22 и 30.

Глава осма. ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО

Статут

Чл. 79. (1) Патентното ведомство на Република България е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост със седалище София.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство е на бюджетна издръжка. Приходите по бюджета на Патентното ведомство се набират от такси, събирани

за дейностите, извършвани от ведомството, наеми, дарения и други приходи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила

от 01.07.2012 г.)
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство

е независимо в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собственост се обжалват в съда по съответния ред.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство се състои от председател, поне един заместник, държавни експерти и служители.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За председателя и неговите заместници са задължителни следните изисквания: да са работили в областта на индустриалната собственост над десет години и да имат висше техническо или юридическо образование, като първият заместник е с компетентност и стаж в патентната експертиза и е с патентна квалификация.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят на Патентното ведомство се назначава от министър-председателя.

Основни дейности
Чл. 80. Патентното ведомство осъществява следните основни дейности:
1. извършва експертиза и взема решения по закрилата на обектите на индустриална

собственост;
2. (изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила

от 09.11.2006 г.) издава патенти за изобретения и свидетелства за регистрация на полезни модели; свидетелства за промишлени дизайни, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход и други защитни документи за закрила на обекти на индустриалната собственост;

3. разглежда спорове по решенията на експертизата, искания за обявяване недействителност на защитни документи и за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;

4. обявява недействителност, предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии и зависимост на защитни документи;

5. (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) закрила на биотехнологичните изобретения и полезни модели във взаимодействие с Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури;

6. (предишна т. 5, доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) представлява страната в определени междудържавни организации по индустриална собственост, осигурява изпълнението на задълженията ѝ съобразно статута за патентните ведомства, регламентиран от международните спогодби, и осъществява международно сътрудничество в тази област, в това число за извършване на проучвания и експертиза за обекти на индустриалната собственост;

7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) извършва публикациите и издава бюлетин, предвидени в този закон и в международните спогодби; осъществява международен обмен на патентни документи, създава и поддържа информационни системи за обектите на индустриалната собственост и предоставя информационни услуги за тези обекти;

8. (предишна т. 7, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) издава наредби и инструкции в рамките на компетенциите на Патентното ведомство, както и предлага тарифи за дейностите и услугите, извършвани от ведомството;

9. (предишна т. 8, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) води държавните регистри за защитените обекти на индустриална собственост;

10. (предишна т. 9, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) образува фонд „Индустриална собственост“ от дарения, собствени средства и други постъпления;

11. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) осъществява подготовката на кадри и обучение в областта на индустриалната собственост;

12. (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) информира обществеността в областта на индустриалната собственост и популяризира правната закрила на индустриалната собственост и иновационната дейност.

Председател

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Председателят ръководи Патентното ведомство и отговаря за изпълнението на дейностите на ведомството; утвърждава устройствения правилник на ведомството и го обнародва в „Държавен вестник“, назначава и упражнява служебен контрол върху персонала; представлява Патентното ведомство в международните организации и съюзи; сключва двустранни и регионални договори с чуждестранни патентни ведомства.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят може да делегира с писмена заповед свои правомощия на заместник-председател.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят на Патентното ведомство осъществява сътрудничество с организации с идеална цел в областта на индустриалната собственост.

Структура

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително звена, изпълняващи функциите по:

1. експертиза на обектите на индустриална собственост; 2. спорове;
3. юридическа дейност;
4. патентноинформационна и издателска дейност.

(2) За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международен обмен на патентна документация Патентното ведомство комплектува, поддържа и съхранява централен патентен фонд – Централна патентна библиотека.

(3) Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.

Служители

Чл. 83. (1) За служители в Патентното ведомство се назначават само лица с българско гражданство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За държавни експерти, които вземат решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, които отговарят на следните изисквания: завършено висше образование и патентноправна специализация; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в Патентното ведомство. Условията и редът за провеждане на изпита се определят с акт на председателя на Патентното ведомство.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Служителите на Патентното ведомство нямат право да подават заявки за закрила на обектите на индустриална собственост или да бъдат посочвани като изобретатели или съизобретатели, докато се намират в служебно или трудово

правоотношение и една година след неговото прекратяване.

Глава осма „а“.
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ СТРАНА НА МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ (НОВА – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 98 ОТ 2019 Г.)

Основания и приложно поле

Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2019 г.) (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) No 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1383/2003 на Съвета (ОВ, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.

(3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размери, определени от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.

Условия за прилагане на мерките за граничен контрол
Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2019 г.)

Глава осма „б“.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ (НОВА – ДВ, БР. 92 ОТ 2020 Г.)

Общи положения

Чл. 84. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представител по индустриална собственост, наричан по-нататък „представител“, е физическо лице, което отговаря на изискванията на този закон, придобило е или му е призната професионална квалификация за представител и е вписано в Регистъра на представителите по индустриална собственост.

(2) Представител е и лице с право да упражнява професията в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и лице, вписано в Регистъра на представителите към Европейското патентно ведомство, което предоставя еднократно или временно услуги на представител на територията на Република България.

(3) Професията представител може да се упражнява самостоятелно или съвместно с други представители в съответствие с този закон.

(4) Представител може да извършва действия пред Патентното ведомство единствено по отношение на обектите на индустриална собственост, за които е придобил право да упражнява професията, включително когато действа от името на дружество или съдружие.

Изисквания за упражняване на професията представител

Чл. 85. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Право да упражнява професията представител има всяко физическо лице, което:

1. е български гражданин или гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. притежава диплома за завършено висше образование с образователно- квалификационна степен „магистър“, издадена от акредитирано българско висше училище, или призната съгласно българското законодателство диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, придобита в чуждестранно висше училище; представителите в областта на патентите и полезните модели трябва да са придобили изискуемата образователна степен в някое от професионалните направления от областите на висше образование „Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“, „Аграрни науки и ветеринарна медицина“, или по професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“, „Фармация“ или „Право“;

3. успешно е положило изпит за придобиване на професионална квалификация за представител в областта на патентите, полезните модели и/или в областта на марките, промишлените дизайни и географските означения или му е призната такава;

4. е вписано в Регистъра на представителите по индустриална собственост.
(2) Не може да бъде представител лице, което:
1. е държавен служител;
2. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище;
3. е осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и не е

реабилитирано;
4. е поставено под запрещение.

Изпит за придобиване на професионална квалификация

Чл. 86. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Професионална квалификация за представител се придобива чрез полагане на изпит пред комисия, назначена със заповед на председателя на Патентното ведомство. Комисията се състои най-малко от 5 членове и включва поне един хабилитиран представител на академичната общност.

(2) Кандидатът се допуска до изпит, ако е подал писмено искане до председателя на Патентното ведомство и отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Искането трябва да съдържа име и адрес на кандидата, данни за дипломата за завършено образование – номер и университет, и обектите на индустриална собственост, за които кандидатът желае да придобие професионална квалификация. Когато изискванията по чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 подлежат на удостоверяване с документ, издаден от орган или институция на друга държава, към искането се прилага копие от този документ.

(4) Председателят на Патентното ведомство издава решение за допускане до изпит или мотивиран отказ.

(5) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира провеждането на изпита по отношение на останалите кандидати.

(6) Изпитът по ал. 1 е писмен и устен, провежда се на български език и се състои в проверка на нивото на теоретичните и практическите познания на кандидатите в областта на патентите, полезните модели и/или в областта на марките, промишлените дизайни и географските означения по отношение на българското и европейското законодателство и практика, както и на международните договори, по които Република България е страна.

(7) Изпитът се провежда най-малко веднъж годишно.

(8) На всеки кандидат, издържал изпита, се издава удостоверение за придобита професионална квалификация за професията представител.

(9) Редът за провеждане на изпита и начинът на оценяване се определят с акт на

председателя на Патентното ведомство и се публикуват на интернет страницата на ведомството.

Обучение за придобиване на професионална квалификация

Чл. 87. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Патентното ведомство организира обучение за придобиване на професионална квалификация за представител най-малко веднъж годишно. На преминалите обучението се издава удостоверение.

(2) Минималните изисквания за обхвата на обучението се определят с акт на председателя на Патентното ведомство и се обявяват на интернет страницата на ведомството.

Признаване на професионална квалификация

Чл. 88. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Лицата, придобили право да упражняват професията представител в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и граждани на държава – членка на Европейския съюз, вписани в Регистъра на представителите към Европейското патентно ведомство, които са установени в Република България и желаят да упражняват постоянно професията, подават искане за признаване на професионалната им квалификация до председателя на Патентното ведомство.

(2) Искането по ал. 1 се подава на български език и съдържа:
1. имената на лицето, датата и мястото на раждане, гражданството;
2. постоянния адрес, телефона, електронния адрес и адреса за кореспонденция, когато е

различен от постоянния;
3. обектите на индустриална собственост, за които лицето е придобило професионална

квалификация и за които иска да му бъде призната такава в Република България;
4. държавата, в която лицето е придобило професионална квалификация;
5. специалността съгласно дипломата.
(3) Към искането по ал. 1 лицето прилага следните документи:
1. диплома за завършено образование;
2. документ, удостоверяващ правото да упражнява професията в държавата, в която е

придобита правоспособността, когато професията е регулирана в тази държава;
3. доказателства, потвърждаващи упражняването на професията в продължение най-малко на една година през последните 10 години – при пълно работно време, или с равностойна продължителност – при непълно работно време, когато професията не е регулирана в държавата, в

която я упражнява.
(4) Документите по ал. 3 се представят в превод на български език.
(5) В 7-дневен срок от получаване на искането по ал. 1 и на документите, приложени към

него, Патентното ведомство уведомява лицето за получаването им и когато е необходимо, му предоставя едномесечен срок за отстраняване на непълноти или нередовности в него или в приложените документи.

(6) В 7-дневен срок от изтичането на съответния срок по ал. 5 председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател издава мотивирано решение за признаване на професионалната квалификация, за отказ или за прекратяване на производството по признаване на професионалната квалификация.

(7) Решенията по ал. 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния

кодекс.

(8) При установяване на различия между придобитата квалификация от чуждестранния представител и квалификацията, изисквана по този закон, лицата по ал. 1 може да избират между преминаване на стаж за приспособяване или полагане на изпит за признаване на правоспособност. Условията и редът за провеждане на стажа за приспособяване и изпита за признаване на правоспособност се определят с акт на председателя на Патентното ведомство и се публикуват на

интернет страницата на ведомството.
(9) Стажът по ал. 8 се осъществява за период от три години при представител, вписан в

Регистъра на представителите по индустриална собственост.
(10) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за

признаване на професионални квалификации.

Дружество на представители по индустриална собственост

Чл. 89. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представители може да учредяват дружество на представители по индустриална собственост по реда на Търговския закон. Дружеството се вписва в Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост.

(2) Дружества на представители по индустриална собственост, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, се вписват в регистъра по ал. 1, когато лицата, които представляват дружеството и действат постоянно като представители в Република България, отговарят на изискванията на чл. 85.

(3) Дружество по ал. 1, чийто капитал е разделен на акции, не може да емитира безналични акции или акции на приносител.

(4) Дружество по ал. 1 и представителите, участващи в него, не може да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси.

(5) За извършване на представителство клиентът упълномощава дружество по ал. 1. Действията пред Патентното ведомство се извършват от посочен от дружеството или от клиента представител, който упражнява професията от името на дружеството.

(6) Всеки представител, упражняващ професията от името на дружеството, отговаря лично за вредите, причинени на клиента. В тези случаи дружеството отговаря солидарно с представителя.

(7) Признаването на професионалната квалификация на чуждестранните представители, които ще упражняват професията от името на дружеството, се осъществява по реда на чл. 88.

Съдружие на представители по индустриална собственост

Чл. 90. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представители и дружества на представители по индустриална собственост може да обединяват дейността си чрез договор за съдружие по реда на Закона за задълженията и договорите, доколкото разпоредбите на този закон не предвиждат друго. В договора се посочват и пределите на обединението. Съдружието на представители по индустриална собственост се вписва в Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост.

(2) Договорът се сключва в писмена форма и съдружието се вписва в Регистъра на дружествата и съдружията по индустриална собственост по искане на лицето, което го представлява съгласно договора. В договора се посочва задължително общ адрес на участниците в съдружието, който служи и като адрес за кореспонденция със съдружието.

(3) По отношение на съдружията се прилагат съответно разпоредбите на чл. 89, ал. 4 – 7.

Регистър на представителите по индустриална собственост и Регистър на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост

Чл. 91. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Патентното ведомство поддържа Регистър на представителите по индустриална собственост и Регистър на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост. Регистрите са електронни и публични и са достъпни на интернет страницата на Патентното ведомство.

(2) В Регистъра на представителите по индустриална собственост се вписват представителите по чл. 85.

(3) В Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост се вписват дружествата и съдружията на представителите по чл. 89 и 90.

(4) В регистрите по ал. 2 и 3 не се вписват лица и дружества, които са вписани в регистрите на адвокатски колегии в Република България съгласно Закона за адвокатурата и които извършват представителство пред Патентното ведомство, освен когато те поискат вписване и отговарят на изискванията на този закон.

Особени правила в производството по вписване в регистрите

Чл. 92. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) За вписване в регистъра по чл. 91, ал. 2 се подава писмено искане до председателя на Патентното ведомство, съдържащо датата, на която подателят е положил успешно изпита за придобиване на професионална квалификация, както и информация, необходима за извършване на служебна проверка за изпълнение на изискванията по чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 3. Към искането се прилага декларация за липса на обстоятелствата по чл. 85, ал. 2, т. 1, 2 и 4.

(2) Когато изискванията по чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 3 подлежат на удостоверяване с документ, издаден от орган или институция на друга държава, към искането се прилага копие от: документ за самоличност, диплома за завършено висше образование с образователно- квалификационна степен „магистър“, удостоверение за придобита професионална квалификация или друг документ, доказващ правоспособност за упражняване на професията, и свидетелство за съдимост.

(3) При вписване в регистъра представителят предоставя и подписана от него клетвена декларация със следното съдържание: „Заклевам се, че ще изпълнявам добросъвестно задълженията си на представител по индустриална собственост в съответствие с Конституцията, законите на страната и морала, ще защитавам с усърдие и честност поверените ми интереси, няма да издавам тайните на своите доверители и точно ще следвам всички норми, произтичащи от професионалните ми задължения.“

(4) Вписването в регистъра по чл. 91, ал. 3 се извършва по искане на законния представител на дружеството или съдружието. Искането съдържа обстоятелствата по чл. 93, ал. 2 и към него се прилага копие на учредителния акт, с който дружеството, съответно съдружието, е създадено съгласно законодателството на държавата по произход.

(5) Вписванията в регистрите, с изключение на тези по чл. 93, ал. 5, се извършват въз основа на мотивирано решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател, издадено след извършване на проверка на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

(6) Когато искането не отговаря на съответните изисквания, в 7-дневен срок от постъпването му подателят се уведомява писмено с указания за отстраняване на нередовности и/или за предоставяне на допълнителна информация.

(7) Подателят на искането отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителна информация в едномесечен срок, считано от датата на уведомяването по ал. 6.

(8) При неотстраняване на нередовностите или непредоставяне на исканата допълнителна информация в срока по ал. 7, както и при установено несъответствие на лицето, съответно на лицата – членове на дружеството или съдружието, с изискването да са представители по смисъла на чл. 84, ал. 1, с решението по ал. 5 се отказва вписване в регистъра.

(9) Решението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) На регистрирания представител и на регистрираното дружество или съдружие се издава удостоверение за вписване в регистъра, а на представителя – и идентификационна карта.

Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистрите
Чл. 93. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) В Регистъра на представителите по индустриална

собственост се вписват следните обстоятелства: 1. името на представителя;

2. държавата, в която е придобита правоспособността – за чуждестранните представители;

3. адресът, на който представителят упражнява дейността си, телефон, електронен адрес и адрес за кореспонденция, когато е различен от адреса на упражняване на дейността;

4. специалността съгласно дипломата;

5. обектите на индустриална собственост, за които е придобита или призната професионална квалификация в Република България;

6. временното преустановяване на дейността и нейното възобновяване;
7. отписването от регистъра.
(2) В Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална

собственост се вписват следните обстоятелства:
1. наименованието и правноорганизационната форма;
2. държавата по произход;
3. адресът, на който дружеството или съдружието упражнява дейността си, телефон,

електронен адрес и адрес за кореспонденция, когато е различен от адреса на упражняване на дейността;

4. имената на представителите по индустриална собственост, действащи от името на дружеството или съдружието;

5. обектите по индустриална собственост, за които е придобита или е призната професионална квалификация на съдружниците по т. 4;

6. имената на лицата, имащи право да представляват дружеството/съдружието в държавата на произход – за чуждестранните обединения;

7. отписването от регистъра.

(3) Представител, дружество или съдружие, вписано в регистрите по ал. 1 и 2, заявява в Патентното ведомство всяка промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в 7-дневен срок от настъпването им.

(4) Всички документи, въз основа на които е извършено вписване по ал. 1 и 2, се съхраняват в Патентното ведомство, като на всеки представител и на всяко дружество или съдружие на представители се съставя отделно досие.

(5) Промените в името и/или адреса на вписан представител по индустриална собственост или на вписано дружество или съдружие се извършват след писмено искане до председателя на Патентното ведомство.

Еднократно или временно предоставяне на услуги от чуждестранни представители

Чл. 94. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представители, дружества или съдружия на представители, упражняващи професията в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, може да предоставят услуги еднократно или временно в Република България, ако в тридневен срок преди предоставянето на услугата уведомят председателя на Патентното ведомство, когато са:

1. придобили право да упражняват професията представител или са регистрирани като дружества/съдружия на представители по индустриална собственост;

2. упражнявали професията в продължение най-малко на една година през последните 10 години – при пълно работно време, или с равностойна продължителност – при непълно работно време, когато професията не е регулирана в държавата, в която се упражнява.

(2) Граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария,

които са вписани в Регистъра на представителите по индустриална собственост към Европейското патентно ведомство, може да предоставят услуги еднократно или временно в Република България единствено по искания за действие на територията на Република България на издадени европейски патенти. В този случай лицето в тридневен срок преди предоставянето на услугата уведомява председателя на Патентното ведомство за искането си.

(3) Уведомлението по ал. 1 и 2 съдържа съответно:

1. трите имена, гражданството и наименованието на държавата, в която се упражнява професията, когато са физически лица;

2. наименование на дружеството или съдружието, имената на лицата, които го представляват, държавата, по законодателството на която дружеството или съдружието е учредено и където е установено;

3. адрес за кореспонденция в Република България или електронен адрес;

4. обектите на индустриална собственост, за които имат придобита правоспособност в държавата по произход;

5. периода на предоставяне на услугите и обектите на индустриална собственост, за които ще се предоставят услугите.

(4) Към уведомлението се прилагат съответно:

1. документ за гражданство за физическите лица или справка от съответния регистър на държавата по произход на дружеството или съдружието или от Регистъра на представителите по индустриална собственост към Европейското патентно ведомство;

2. документ, удостоверяващ правото да упражнява професията в държавата, в която е придобита правоспособността, когато професията е регулирана в тази държава;

3. когато професията не е регулирана в държавата, в която се упражнява, се представят доказателства, потвърждаващи упражняването на професията в продължение най-малко на една година през последните 10 години – при пълно работно време, или с равностойна продължителност – при непълно работно време.

(5) Представителят или представляващият дружеството, съответно съдружието, уведомява председателя на Патентното ведомство за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването им.

(6) Уведомлението и приложените към него документи се представят в превод на български език.

(7) Представителите, дружествата или съдружията по ал. 1 и 2 не се вписват в регистрите по чл. 91, ал. 1. За тях се води списък, който съдържа името на представителя, съответно наименованието на дружеството или съдружието, и лицата, които го представляват. Списъкът е електронен и публичен и е достъпен на интернет страницата на Патентното ведомство.

(8) Еднократният или временният характер на предоставянето на услугите на територията на Република България се определя от председателя на Патентното ведомство за всеки конкретен случай с оглед на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

(9) Представители или дружества/съдружия на представители, упражняващи професията временно или еднократно, може да предоставят услуги само за обекти на индустриална собственост, за които са придобили правоспособност.

(10) Уведомлението за временно или еднократно предоставяне на услуги от чуждестранни представители има действие от датата на подаването му.

(11) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за признаване на професионални квалификации.

Преустановяване упражняването на професията представител и отписване от регистъра Чл. 95. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представителят се отписва от регистъра по чл. 91,

ал. 2:

1. по негово искане;
2. когато се установи, че не отговаря на изискванията на чл. 85;
3. при смърт.
(2) Дружеството или съдружието се отписва от регистъра по чл. 91, ал. 3:
1. по негово искане, направено от лицето, което го представлява;
2. при прекратяване на дружеството на основание разпоредба на Търговския закон или на

основание, произтичащо от законодателството по регистрация;
3. когато съдружието се прекрати на някое от основанията по чл. 363 от Закона за

задълженията и договорите, или на основание, произтичащо от законодателството по регистрация;
4. когато членовете на дружеството или съдружието станат по-малко от двама.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 представителят, съответно дружеството или

съдружието, се отписва в 7-дневен срок от получаването на искането.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 представителят, съответно представляващият

дружеството или съдружието, уведомява писмено председателя на Патентното ведомство в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата. В случай че Патентното ведомство служебно установи настъпването на тези обстоятелства, образува производство по отписване на представителя, съответно дружеството или съдружието, по своя инициатива, като им предоставя 14-дневен срок за становище.

(5) В случаите по ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 Патентното ведомство отписва съответния представител, дружество или съдружие служебно след справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството или след получаване на уведомително писмо от представляващия дружеството или съдружието, което трябва да бъде подадено в Патентното ведомство в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

(6) Отписването от регистъра се извършва с мотивирано решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Дейност на представителите

Чл. 96. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представителят предоставя специализирана помощ и услуги в областта на индустриалната собственост и представлява български и чуждестранни физически и юридически лица в производствата пред Патентното ведомство, пред чуждестранни компетентни органи и пред международни и европейски организации.

(2) Представителят извършва действия от името на своя клиент въз основа на писмено пълномощно.

(3) Представителят има право да преупълномощава друг представител с предоставените му права само със съгласието на клиента.

Право на достъп до досие

Чл. 97. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Представителят има право на достъп до досието на обекта на индустриална собственост, за който е упълномощен, и има право да получи копие на документите от досието, което се съхранява в Патентното ведомство при условия и по ред, определени с акт на председателя на Патентното ведомство.

Заверка на документи

Чл. 98. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) При упражняване на професията си представителят има право да заверява копия от документи, които са му предоставени във връзка или по повод на защитата на правата върху обектите на индустриална собственост на негов клиент, които имат силата

на официални документи пред Патентното ведомство.

Възнаграждение

Чл. 99. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Представителят има право на възнаграждение за своя труд, което се определя по споразумение между него и клиента.

Клиентска сметка

Чл. 100. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от представителя, може да се внесат в банка по клиентска сметка. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на представителя и не подлежат на запориране.

(2) По клиентската сметка се превеждат суми за заплащане на:
1. разноски и държавни такси;
2. възнаграждения на трети лица, различни от представителя.
(3) Представителят е длъжен да представи на клиента си отчет в писмен вид за

изразходваните средства.

Задължения на представителите
Чл. 101. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) В своята дейност представителят е длъжен:
1. да се ръководи от върховенството на закона и добрите нрави;
2. да упражнява добросъвестно професията и да не уронва престижа ѝ;
3. да действа с оглед на поръчката и интереса на клиента;
4. да уведомява клиента при наличие на конфликт на интереси;
5. да пази в тайна информацията, която е узнал във връзка с упражняване на професията;

задължението се прилага и в случаите, когато представителят временно е преустановил упражняването на професията или когато е отписан от регистъра;

6. да поддържа застраховка „Професионална отговорност“.
(2) Представителят няма право:
1. да използва способи за привличане на клиенти, несъвместими с професионалната

етика;

2. да поема работа, за изпълнението на която знае, че не притежава необходимите знания и подготовка;

3. да поема представителство, ако за същия обект е представлявал или представлява друго лице, чиито интереси са в конфликт с интересите на лицето, което иска представителство.

Отказ от представителство

Чл. 102. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представителят може да се откаже от поетото представителство, ако доверието между него и клиента е нарушено, ако клиентът не съдейства или не плати уговорено възнаграждение или е налице друга основателна причина.

(2) Представителството се счита за прекратено от датата на писменото уведомяване на

клиента.

(3) По отношение на Патентното ведомство представителството се счита за прекратено от датата, на която е постъпило писменото уведомление в Патентното ведомство.

(4) В едномесечен срок от датата на прекратяване на представителството по ал. 2 представителят е длъжен:

1. да информира клиента за получена кореспонденция по обекта на индустриална собственост, по който е осъществено представителство;

2. да върне на клиента или на посочено от него лице оригиналите на всички документи, които са му били поверени; представителят има право да задържи за себе си само копия на тези документи.

Задължения след прекратяване на дейността

Чл. 103. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Представителят е длъжен в едномесечен срок от датата на отписването от регистъра:

1. да уведоми всички свои клиенти, които са го упълномощили да ги представлява;

2. да предаде на клиента или на посочено от него лице оригиналите на всички документи, които са му били поверени;

клиента.

3. да предприеме всички необходими действия, за да бъдат опазени интересите на

Права и задължения на дружествата/съдружията на представители и адвокати

Чл. 104. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Разпоредбите на чл. 96 – 103 се прилагат съответно и за дружествата или съдружията на представители по индустриална собственост и адвокатите, извършващи дейност по представителство по този закон.

Имуществена отговорност на лицата, извършващи дейност по представителство, и техните дружества или съдружия

Чл. 105. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представителите и адвокатите, упражняващи дейност по представителство по индустриална собственост на територията на Република България, и техните дружества или съдружия носят имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на техните професионални задължения.

(2) Отговорността по ал. 1 се осъществява по общия исков ред.

Застраховка „Професионална отговорност“

Чл. 106. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Представителите и адвокатите, упражняващи дейност по представителство по индустриална собственост, включително като членове на дружество или съдружие, са длъжни да имат сключена застраховка „Професионална отговорност“ за вредите, които може да настъпят вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.

(2) Минималната застрахователна сума е 20 000 лв. за едно застрахователно събитие и 60 000 лв. за всички застрахователни събития за срока на застраховката по ал. 1.

(3) Когато представителят упражнява и адвокатска или друга съвместима дейност, към застраховката „Професионална отговорност“, която е сключил във връзка с тази дейност, се допуска да бъдат включени и рискове, които да покрият отговорността от вредите, които могат да настъпят от виновно неизпълнение на задълженията му по този закон.

(4) На представители, дружества или съдружия се признава застраховка „Професионална отговорност“, издадена в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, когато застраховката има действие, покриващо дейността му на територията на Република България.

(5) Застраховката по ал. 1 се сключва за срок от една година и покрива отговорността на застрахования по писмени претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор, за:

1. неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения, извършени в срока на договора;

2. неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения, извършени в периода от ретроактивната дата до сключването на договора; в този случай застрахователят не отговаря за вреди, настъпили преди сключването на застрахователния договор.

(6) Ретроактивна дата по смисъла на ал. 5, т. 2 е датата на започване на дейност по представителство по индустриална собственост от лицата по ал. 1. За лицата, които са упражнявали дейност повече от 5 години, ретроактивната дата е 5 години преди сключването на застрахователния

договор.

(7) Застрахователният договор се сключва от лицата по ал. 1 в 15-дневен срок от започване на професионалната им дейност, като за периода от датата на започване на професионалната им дейност се договаря ретроактивно покритие по чл. 355 от Кодекса за застраховането, в т. ч. за вреди, настъпили през ретроактивния период, без да се засяга действието на чл. 355, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането.

(8) Застраховката се подновява ежегодно без прекъсване за времето, през което лицата по ал. 1 упражняват представителство по индустриална собственост.

(9) При прекратяване на дейността лицата по ал. 1 са длъжни да сключат допълнителна застраховка, покриваща период 5 години, следващ прекратяването на дейността, в случай че вредоносното действие е извършено след ретроактивната дата по ал. 6.

(10) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса за застраховането.

Права на клиента

Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Клиентът и лицата по чл. 106, ал. 1 може да се уговорят с договор да бъде сключена отделна застраховка за обезпечаване на отговорностите на представителя за конкретен обект.

(2) Клиентът може писмено да изисква от лицата по чл. 106, ал. 1 доказателства за валидна застраховка „Професионална отговорност“.

(3) Лицата по чл. 106, ал. 1 са длъжни да предоставят доказателствата по ал. 2 в 7-дневен срок от датата на получаване на писменото искане.

(4) Клиентът може да спре всички дължими плащания към лицата по чл. 106, ал. 1, когато констатира, че те не притежават валидна застраховка, или в случай че не предоставят доказателства за такава в срока по ал. 3.

Глава девета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 108. (Предишен чл. 84 – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което публикува същността на заявка за секретен патент по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, се наказва с глоба от 1000 до 20 000 лева.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което не изпълни задължението си по чл. 28а, ал. 5, се наказва с глоба от 300 до 500 лв. или с имуществена санкция от 600 до 1000 лв.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Нарушенията се установяват с акт на орган на Патентното ведомство. Наказателното постановление се издава от председателя на Патентното ведомство и може да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) По смисъла на този закон:
1. „По същество биологичен процес“ е процес за производство на растения или животни, ако се състои изцяло от естествени явления, като кръстосване или подбор.

2. „Микробиологичен процес“ е всеки процес, който включва, прилага се спрямо или води до получаване на биологичен материал.
3. „Биологичен материал“ е всеки материал, съдържащ генетична информация и способен

да се самовъзпроизвежда или да бъде възпроизведен в биологична система.
4. „Парижка конвенция“ е Парижката конвенция за закрила на индустриалната

собственост, подписана на 20 март 1883 г. в Париж, с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията, одобрено с Указ No 663 на Президиума на Народното събрание от 1965 г. (ДВ, бр. 75 от 1965 г.).

5. „Будапещенски договор“ е Будапещенският договор за международно признаване депозирането на микроорганизми във връзка с производство по патентоване, подписан на 28 април 1977 г. в Будапеща, ратифициран с Указ No 903 на Държавния съвет от 1978 г. (ДВ, бр. 38 от 1978 г.).

6. „Договор за патентно коопериране“ е Договорът за патентно коопериране, сключен на 19 юни 1970 г. във Вашингтон, ратифициран с Указ No 2933 на Държавния съвет от 1983 г. (ДВ, бр. 77 от 1983 г.).

7. „Европейска патентна конвенция“ е Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) от 5 октомври 1973 г., ратифицирана със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 15 от 2002 г.).

8. „Генеричен лекарствен продукт“ е лекарствен продукт, който има един и същ качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и същата лекарствена форма като референтния лекарствен продукт, и биоеквивалентността му с референтния лекарствен продукт е доказана с подходящи изпитвания за биоаналитичност. Различните перорални лекарствени форми с незабавно освобождаване се считат за една и съща лекарствена форма. Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от изомери, комплекси или деривати на активно вещество се считат за същото активно вещество, освен ако те се различават значително по своята безопасност и/или ефикасност.

9. (нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) „Правоспособност“ е признато притежаване на професионална квалификация за представител по индустриална собственост с вписването в регистъра по чл. 91, ал. 2.

10. (нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) „Стаж за приспособяване“ е стажът, придобит при вписан в Република България представител по индустриална собственост, и се удостоверява с декларация от обучаващия представител.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за исканията за патенти, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Исканията за авторски свидетелства, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани със запазване на приоритета в заявки за патент за изобретение или за полезен модел по искане на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13 от този закон. Искането се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от Патентното ведомство, но не по-късно от шест месеца след влизане на закона в сила.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Исканията за авторски свидетелства, по които не е постъпило искане за трансформация при условията на предходната алинея, се считат за оттеглени и производството по тях се прекратява.

§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване. Същият срок на действие се прилага и за непубликуваните авторски свидетелства.

(2) В срока на действие по предходната алинея авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения при спазване изискванията на чл. 7 по искане на изобретателя. Когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от:

1. ползвателя на изобретението;
2. автора на изобретението;
3. организацията, в която е създадено изобретението, ако тя не е ползвател.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Исканията по предходната алинея се подават в

Патентното ведомство в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.
(4) Патентното ведомство издава патент на един от молителите при спазване поредността

на правоимащите, посочена в ал. 2.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Ако в срока по ал. 3 не постъпи искане за трансформация,

всяко заинтересувано лице, с изключение на чуждестранни лица, може да поиска издаването на патент на свое име. Искането трябва да бъде подадена не по-късно от една година след изтичане на срока по ал. 3, като патент се издава на първия молител.

(6) Правата, произтичащи от патентите съгласно ал. 4 и 5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(8) Авторски свидетелства, които не са трансформирани в патенти по предходните алинеи, прекратяват действието си.

(9) Възникналите преди влизане в сила на този закон имуществени и неимуществени права на откриватели, на автори на признати и внедрени изобретения и рационализации и на лица, създали признати и внедрени икономически ефективни предложения, се уреждат по досегашния ред.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията на Патентното ведомство във връзка с трансформацията на заявки и на авторски свидетелства в патенти подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 4. (Предишен § 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) При трансформация на авторски свидетелства в патенти се заплаща такса за издаване на патент и такса за публикация на извършената трансформация. Годишните такси за поддържане на патента се изчисляват от датата на издаването му.

§ 5. (Предишен § 4 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) За издадени патенти или подадени заявки в чужбина преди влизане на този закон в сила, отнасящи се до продукти, получени по химически или микробиологически начин, както и до лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително продуктите на генното

инженерство, по молба на патентопритежателя или заявителя Патентното ведомство може да издаде патент при условие, че:

1. продуктът не е продаван на територията на Република България до датата на подаване на заявка за издаване на патент в Патентното ведомство;

2. няма издадено авторско свидетелство на Република България за обект, идентичен на обекта, за който се иска издаване на патент;

3. заявителят или патентопритежателят имат значителна търговска дейност в отечествената страна на изобретението.

(2) Заявката за издаване на патент по предходната алинея се подава в Патентното ведомство в срок до девет месеца от влизане на този закон в сила и съдържа:

1. молба по образец;
2. декларация по образец за наличие на условията по т. 1 и 3 на предходната алинея;
3. превод на български език на патента или на заявката и на реферата в 2 екземпляра;
4. копие на патента или заверено копие на заявката, издадени от Патентното ведомство на

съответната страна;
5. документ за платени такси;

6. документ за представителство.

(3) Заявителят или патентопритежателят представят документите по предходната алинея в тримесечен срок от датата на подаване на заявката.

(4) Издаденият в Република България патент действа:
1. от датата на подаване на заявката по ал. 2, когато има издаден патент в чужбина;
2. от датата на получаване на уведомление за издаване на патент по заявката, подадена в

чужбина.

(5) Действието на издадения при условията и по реда на предходните алинеи патент се прекратява при изтичане срока на действие на патента, издаден в съответната страна, или от датата на обявяването му за недействителен.

(6) Пропуснатите срокове по ал. 2 и 3 не могат да бъдат възстановявани.

(7) Годишните патентни такси се заплащат съобразно поредността на патентната година на издадения в съответната страна патент.

§ 6. (Предишен § 5 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентите за изобретения, както и допълнителните патенти, издадени преди влизането в сила на този закон, запазват срока на действие, предвиден от закона, който е бил в сила при тяхното издаване.

§ 7. (Предишен § 6 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В чл. 48 от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г.) думите „Българската търговска палата“ се заменят с „представител по индустриална собственост“.

(2) Българската търговско-промишлена палата продължава да осъществява функциите на представител по индустриална собственост до шест месеца след влизането в сила на този закон. В същия срок чуждестранните заявители упълномощават представител от Регистъра за представителите по индустриална собственост. След изтичане на този срок Българската търговско- промишлена палата предава на Патентното ведомство всички досиета по обекти на индустриална собственост, за които няма упълномощен представител. Председателят на Патентното ведомство разпределя тези досиета на оправомощени представители по индустриална собственост.

§ 8. (Предишен § 7 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Срокът за подаване на исканията за обявяване на недействителност съгласно чл. 55, ал. 2 се прилага и за авторските свидетелства, издадени преди влизане в сила на този закон.

§ 9. (Предишен § 8 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Отношенията по създаването и използването на предложения с полезен ефект, които нямат специална правна закрила, се уреждат с договор, сключен между заинтересуваните лица.

§ 10. (Предишен § 9 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Наименованието на Института за изобретения и рационализации (ИНРА) се изменя в Патентно ведомство на Република България.

§ 11. (Доп. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., предишен § 10, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Министерският съвет издава наредбата по чл. 3 от този закон и Наредба за секретните патенти.

§ 12. (Предишен § 11 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Този закон отменя:

1. Закона за изобретенията и рационализациите (обн., ДВ, бр. 81 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 56 от 1986 г.).

2. Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения (обн., Изв., бр. 10 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 81 от 1968 г.).

§ 13. (Предишен § 12 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Законът влиза в сила от 1 юни 1993 г., с изключение на чл. 3.

§ 14. (Предишен § 13 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2002 Г.)

§ 42. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки, по които не е взето окончателно решение.

(2) Искания за обявяване на недействителност на патенти за изобретения, които се отнасят до методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, независимо кога са издадени, се разглеждат с оглед разпоредбите на закона, който е действал по време на разглеждането на заявката до вземането на окончателното решение.

§ 43. Правната закрила, предоставена с патенти за изобретения, които се отнасят до

методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и до методи за диагностика, прилагани при хора или животни, се запазва до изтичане срока на действие на патентите с ограничението по закона, съгласно който е постановено решението за издаването му.

§ 44. Заявители, подали заявка за патент за изобретение или полезен модел преди влизането в сила на този закон, се ползват от привилегията по чл. 11 в досегашната му редакция.

§ 45. Производството по подадени декларации за открития по отменената ал. 7 на § 2 от преходните и заключителните разпоредби се прекратява. По искане на авторите в официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикуват библиографските данни по декларациите и се предоставя достъп до материалите по тях.

§ 46. (Попр. – ДВ, бр. 68 от 2002 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 20, т. 1 (относно ал. 1, 2 и 3 на чл. 33), който влиза в сила шест месеца след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 101. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г.) се правят следните изменения:

. …………………………….

2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. …………………………….

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

вестник“.

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.)

§ 74. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти и за заявки за регистрация на полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за патенти за изобретения и за полезни модели, по които не е постановено окончателно решение.

(2) По заявките за патенти за изобретения, по които не е постановено окончателно решение до влизането в сила на този закон, не се подава молба по чл. 46б и не се прилага 6- месечният срок по чл. 47, ал. 2.

(3) Заявките за патенти за полезни модели, подадени в Патентното ведомство до влизането в сила на този закон, по които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани в заявки за регистрация на полезни модели по молба на заявителя. Молбата се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от страна на ведомството, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на този закон.

(4) Таксите за експертиза на заявките за патент за полезен модел не се връщат на заявителя, като Патентното ведомство извършва проучване по всички заявки, по които в срока по ал. 3 е постъпила молба за трансформация. В 6-месечен срок от подаване на молбата на заявителя се изпраща докладът от проучването със становище за съответствие с чл. 73а, 73в и 73г.

(5) Заявките за патенти за полезни модели, по които не е постъпила молба за трансформация, се считат за оттеглени.

§ 75. Поддържането на действието на издадените патенти за полезни модели се урежда по досегашния ред.

§ 76. (1) Издадените по досегашния ред секретни патенти се освобождават от такси за поддържане на действието им.

(2) Разсекретяването и обявяването на недействителност на издадени секретни патенти се извършва в съответствие с чл. 24.

§ 77. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Срокът на действие на патенти, издадени по реда на § 5 от преходните и заключителните разпоредби, е 20 години от датата на подаване на заявката за патент в съответната страна на произход.

(2) В 6-месечен срок считано от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят на патент, издаден по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, може да подаде молба по реда и при условията на Регламент 1768/92/ЕЕС и Регламент 1610/96/ЕС за издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, като срокът на издадения сертификат се определя съгласно чл. 22 от Регламент 1768/92/ЕЕС.

(3) Патентите, издадени по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, за които не е подадена молба в срока по ал. 2 или за които е отказано издаването на сертификат за допълнителна закрила, прекратяват действието си с изтичането на текущата патентна година, за която е била платена съответната годишна патентна такса.

§ 78. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министерският съвет приема наредбите по чл. 24, ал. 11, чл. 34, ал. 1, чл. 37, ал. 3, чл. 55, ал. 3 и чл. 83б, ал. 5, а министърът на земеделието и продоволствието издава наредбата по чл. 20а, ал. 4 и 6 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 79. (1) За всеки лекарствен продукт, който е защитен с действащ основен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат за допълнителна закрила в Република България, при условие че молбата за сертификат е подадена в 6-месечен срок от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) За всеки продукт за растителна защита, който е защитен с действащ основен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като продукт за растителна защита е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат за допълнителна закрила в Република България, при условие че молбата за сертификат е подадена в 6-месечен срок от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(3) Сертификатите по ал. 1 и 2 се издават по реда на глава шеста „б“.

§ 80. От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз разпоредбата на чл. 20, т. 7 се прилага и по отношение на заявление за разрешение за пускане на пазара във всяка държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

§ 81. (1) От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила за фармацевтичен продукт, за който е подадена заявка в държава членка към момента, когато такава закрила не е могла да бъде получена за този продукт в Република България, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държавата членка или в държавите, в които този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в Република България от него или с негово съгласие.

(2) Всяко лице, което има намерение да внесе или разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на ал. 1, в държава членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила.

. …………………………….

§ 83. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. параграф 15 – относно чл. 20а, ал. 1, § 55 – относно глава шеста „б“, § 70 – относно чл. 83а, ал. 3, и § 77, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз;

2. параграф 66, т. 2 – относно чл. 79, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)

§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)

§ 63. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г. и бр. 31 и 59 от 2007 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2010 Г.)
§ 57. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, 3, 5, 6, § 7, т. 1, букви „г“ и „д“, § 8, 15, 16, 17, 19, 20 – 24, 26, 30, 33, 35, 36, 37, 39 и 40, които влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)

§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в „Държавен вестник“:

1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;

2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.

§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).

(2) С акта за назначаването на държавния служител се:

1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;

2. определя индивидуална основна месечна заплата.

(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.

(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд „Земеделие“, произтичащи от този закон.

(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.

(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.

§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите

задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.

(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се

основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.)
§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2020 Г.)

§ 47. В останалите текстове на закона:
1. думите „молба“ и „молбата“ се заменят съответно с „искане“ и „искането“;
2. думите „експертизния отдел“ се заменят със „звеното по чл. 82, ал. 1, т. 1“;
3. думите „недостатъци“ и „несъответствия“ се заменят с „нередовности“, а думата

„недостатъците“ се заменя с „нередовностите“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2020 Г.)

§ 48. (1) Този закон се прилага за заявките и исканията, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

(2) По заявките за патенти за изобретения, по които не е постановено окончателно решение до влизането в сила на този закон и не е заплатена таксата за проучване и експертиза и таксата за публикация за заявката, на заявителя се изпраща уведомление, с което му се предоставя възможност да ги заплати в тримесечен срок. Ако таксите не бъдат заплатени в този срок, заявката се счита за оттеглена и не се публикува.

(3) Този закон не се прилага по отношение на сроковете, които са започнали да текат

преди влизането му в сила.

§ 49. (1) Представителите, вписани в регистъра по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за представителите по индустриална собственост (ДВ, бр. 64 от 2017 г.), запазват регистрацията си и правото да упражняват професията.

(2) Лицата, които до влизането в сила на този закон са положили успешно изпита по реда на наредбата по ал. 1, се вписват в регистъра на представителите по индустриална собственост, без да полагат нов изпит.

(3) Съдружията на представители по индустриална собственост, вписани в регистъра по наредбата по ал. 1, запазват регистрацията си и правото да упражняват дейност, ако в двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицето, което представлява съдружието, представи в Патентното ведомство писмено искане, в което са посочени обстоятелствата по чл. 93, ал. 2, т. 1 – 6, придружено с копие на актуален договор за съдружие. Когато в посочения срок постъпи искане съдружието да продължи да упражнява дейността си под формата на дружество по чл. 89, в регистъра се вписва промяната, като дружеството запазва номера на вписване на съдружието, както и всички пълномощия, произтичащи от упълномощаването на съдружието, при условие че бъде представен единен идентификационен код и се посочат обстоятелствата по чл. 93, ал. 2, т. 1 – 6. Когато в посочения срок не бъде подадено писмено искане, съдружието се отписва служебно от регистъра.

. …………………………….

§ 54. Параграф 30, относно чл. 72в, ал. 1 и 8 в частта за европейския патент с единно действие, и § 31, относно чл. 72ж, ал. 2, 4 и 5 в частта за европейския патент с единно действие, се прилагат след влизане в сила на Споразумението относно Единния патентен съд, подписано в Брюксел на 19 февруари 2013 г. (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 32 от 2016 г.).

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА 2006/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар

ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

ДИРЕКТИВА 2001/83/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба

ДИРЕКТИВА 98/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения

Регламенти:

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 608/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1383/2003 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 469/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия)

page65image2122501520 page65image2122501808

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 1383/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година, относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 1610/96 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) No 1768/92 НА СЪВЕТА от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) No 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година за приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научноизследователски програми за Европейската икономическа общност

патенти